Големите надежди за инвестиции от Китай
Проектите на потенциалните китайски инвеститори варират от соларни паркове, през ресторанти и големи градски комплекси. Фирмите търсят земя, но честно не могат да намерят големи комасирани терени
Вечерни новини
Всяка делнична вечер получавате трите най-четени статии от деня, заедно с още три, препоръчани от редакторите на "Капитал"
Автономен регион Вътрешна Монголия в цифри и факти
Автономен регион Вътрешна Монголия е разположен на площ от 1.18 млн. кв. км, което представлява 12.3% от общата площ на Китай.Областта включва 12 големи града, а населението е около 24.7 млн. души.
За 2010 г. БВП на глава от населението е близо 7100 долара, като годишният му ръст е 17.6%.
В края на миналата година регионът е бил на 15-то място по икономически ръст.
Приоритетните отрасли, които се развиват във Вътрешна Монголия са енергетика, металургия, химическа индустрия, преработване на селско-стопанска продукция и високи технологии.
Градски комплекс за 1.6-1.7 млрд. евро, китайски ресторант от 100 кв. м, поне един завод за соларни панели, няколко проекта в селското стопанство – за отглеждане на крави, ориз, бубарство, производство на мляко и технически култури, инвестиции в недвижими имоти и строителство, дистрибуция на българско вино... Това може да е резултатът "максимум" от Българо-китайския бизнес форум, който се проведе днес в София със сътрудничеството на Българската-търговско промишлена палата (БТПП).
Делегация от 26 човека от 12 фирми и две изследователски организации от автономния регион Вътрешна Монголия дойдоха на място, за да проучат възможностите за инвестиции и търговия с България. И за разлика от май, когато посещението на подобна делегация от Китай не предизвика интерес от страна на българските предприемачи и китайските бизнесмени бяха принудени да провеждат не българо-китайски, а просто китайски форум в България, сега интересът беше значителен.
Поне към 60 човека от българска страна присъстваха на откриването на форума и после се редяха на опашки, за да си поговорят с някой от представителите на китайските компании. След месеци ще си проличи обаче дали посещението на делегацията е довело до някакви конкретни проекти или само до няколко снимки за спомен и размяна на сувенири и диплянки.
Китайски квартал в България
"Консорциум от 10 китайски фирми искат да изградят голям градски комплекс в България или Унгария, може и на двете места, а в крайна сметка може и на нито едно от двете. Всичко зависи от резултатите от проучванията им и срещите, които започват днес", коментира за capital.bg Ли Юецин, председател на Федерацията на индустрията и търговията на столицата на Вътрешна Монголия Хух-хото. Той обяснява, че компаниите имат нужда от български партньор, който да им осигури терен за реализацията на проекта. Концепцията е в рамките на комплекса да има жилищни и търговски сгради, ресторанти, поща, обществена пералня, басейн и др. услуги, свързани с ежедневните нужни на бъдещите му обитатели.
"Смятаме, че в този формат има перспектива. По света апартаментите в такива комплекси са дори по-скъпи от луксозните вили", казва Юецин. Според него, ако преговорите се окажат успешни, в най-добрия случай ще са нужни около година за допълнителни проучвателни дейности и между 2 и 3 за самото строителство.
Намирането на големи, комасирани терени обаче е едно от предизвикателствата не само за тази, а и за други инвестиции от Китай. През лятото директорът на БАИ Борислав Стефанов заяви, че има няколко големи проекта в земеделието свързани с китайски компании, но основният проблем пред по-сериозните инвестиции в тази сфера са малките парцели.
Китайско, ама от България
Един от другите конкретни проекти, с които идва китайската делегация, е този на компанията Hohot Goddess Catering&Entertainment Co. Фирмата работи в сферата на хотелиерството и ресторантьорството и управлява 9 хотела. Тя иска да отвори ресторант от 100 кв. м в голям български град и в момента проучва къде и при какви условия ще е най-изгодно.
Две от компаниите – Baotou Shansheung New Energy Co. Inner Mongolia Shenzhou Silicon Industry Co. пък проявяват интерес към развитието на производство на соларни панели в България и изграждането на фотоволтаичен парк в страната.
Института по животновъдство и зърнопроизводство пък търси сътрудничество със сродна организация от България за отглеждането на ориз, бубарство и проучвателни дейности в био животновъдството.
Китайският производител на млечни продукти Yili Group пък се интересува от възможностите за сътрудничество при отглеждането на млечни крави и производството на млечни продукти. Някои от компаниите се интересуват и от възможностите да обработват земя в България или покупка и управление на имоти, строителство.
Какво се случи досега
Само преди седмица китайската държавна компания "Тянджин агробизнес къмпани" взе под аренда 20 хил. дка земи във Видинска област, на които планира да отглежда царевица, люцерна и слънчоглед. Това е първият етап от проекта, в който са вложени 10 млн. евро, а за следващите се планират още 20 млн. евро.От 2000 г. досега китайски дружества са вложили в България 57 млн. евро, показва справка на Българската агенция за инвестиции (БАИ). От тях 44 млн. са на енергийната "КСЕМК България групп", която инвестира във ВЕИ централи. Останалите са свързани със завода за автомобили край Ловеч, където китайската компания Great Wall осигуряват 10% от общата сума за 97 млн. евро. През лятото директорът на БАИ Борислав Стефанов заяви, че има още няколко големи проекта в земеделието свързани с китайски компании, като основният проблем пред по-сериозните инвестиции в тази сфера са малките парцели.
6 коментара
"проявяват интерес към развитието на производство на соларни панели в България и изграждането на фотоволтаичен парк в страната."
не става, ние ще строим Белене ;)
Е как да няма опашки от заинтересовани...Веднага са се припознали себе си, като са срещнали "българския бизнес". Жилищен квартал, ресторант, фотоволтаичен парк - направо са нацелили кръвната група! Единствено липсва хотел може би.
До коментар [#1] от "etkata":
Що бе, ако се съгласят да продават тока от централите на пазарни цени, никой няма да има нищо против. Щом в Китай цената на изкупуване на слънчевия ток е 12 цента и сега ще я намаляват заради големия наплив желаещи, що да не им поискаме същата цена тук? (Сега е 25 цента/квч, но посредством масово практикувани мошеничества - примерно всяко панелче да се заведе като отделна фирма - цената скача с до 35 цента/квч)
Ако ще строят покриващи екологичните изисквания производствени мощности са добре дошли.
преди 10 години завод за климатици и един бюфет обещаха на Бургас.
А какво ли ще стане, ако всеки пожелал си монтира соларни панели на покрива на къщата, задоволява част от нуждите си, а излишъкът (винаги в определени моменти има излишък) се изкупува от ЕРП на същите цени, на които продава (т.е. цени за битов ток). И в момента има търговски дружества, които се занимават с продажба и монтаж на фотоволтаични панели, но обратната връзка за реализация на излишния ток е толкова сложна (2 години), че е способна да откаже всеки оптимист.
Публикувано през m.capital.bg
Нов коментар
За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.