Вместо да изхвърляш

Всеки в къщата си е изхвърлял храна, която се е развалила или й е изтекъл срокът на годност. Това обаче се прави и от ресторанти, магазини, производители - представете си мащабите. Огромни количества храна се унищожават просто защото не са намерили пазарната си реализация, докато на фона на това разхищение има нужадаещи се, които буквално гладуват. Този парадокс среща решение в лицето на хранителните банки, които са посредници между производителите и търговците, които искат да дарят ненужните за пазара количества, годни за консумация храни и онези социални групи, които имат затруднения да си ги набавят. В България идеята за създаването на хранителна банка съществува от около две години, сега тя е на път да се реализира с обединените усилия на неправителствения сектор, бизнеса и администрацията. В понеделник, 30 януари, ще бъде регистрирано юридическо лице, през което банката ще работи, а до два месеца по-късно ще започне реалното преразпределение на храни. Въпреки липсата на стимули, хората зад проекта са оптимисти, че той ще увеличи многократно дарените за сметка на унищожените продукти.

Хранителните банкери

Хранителната банка ще е работи целогодишно, а не кампанийно. Тя ще бъде регистрирана като лице с нестопанска цел и ще е свързващо звено между хранителния сектор и обществото. На входа на банката ще са производители, търговци и дистрибутори, които даряват безвъзмездно хранителни продукти, а на изхода - нуждаещите се от тях хора. Посредник между банката и крайните получатели на храна ще са неправителствени организации. "Предстои те да бъдат избрани по определени критерии, най-важните от които – бързина, надеждност и отчетност", обяснява Марина Бракалова от фондация ФОРА, която координира проекта по създаване на банката. БЧК и няколко неправителствени организации вече са проявили интерес. Заинтересованите да даряват храна компании пък са около 40, а по-активните от тях ще са членове на управителния съвет на самата банка. Това ги ангажира безвъзмезно да осигуряват необходимите за функционирането на проекта финансови, материални и управленски ресурси. Сред най-активните компании, които ще са и в управата, са белгийската Delhaize group, "Крафт фуудс България" и "Тандем". В ръководството ще има и представител на консултантската "Прайсуотърхаус Купърс България".

"Ако трябва да си представим как ще изглежда хранителната банка, тя е по-скоро като склад, чиито количества могат да се следят в реално време. През система организациите, които ще разпределят храна до нуждаещите се, ще знаят какво има в този склад", разказва Ангелин Ангелов, мениджър качество и стандарти в Delhaize в България. Веригата, собственик на магазините "Пикадили", е ангажирана с инициативата още от най-ранен етап. "Важно е да се знае, че храните в банката не са развалени или с изтекъл срок на годност. Те просто не могат да бъдат реализирани поради различни причини. Например заявени големи количества или неправилен анализ на продажбите", подчертава Ангелов. Други стоки са с увредени опаковки или са били конфискувани при внос, но са годни за консумация. Контролът за качеството им ще бъде в компетенциите на Българската агенция за безопасност на храните.

"Хранителната банка няма да се различава по нищо от останалите обекти за производство и търговия с храни. Единствената разлика е, че храната ще бъде дарявана. Това обаче по никакъв начин не означава, че храната ще е различна от всеки друг продукт, предложен на потребителите в търговската мрежа", посочват от БАХБ. Агенцията се е наела да изработи наръчник за правила за безопасност на даряваните храни. От БАБХ обещават строг контрол и посочват, че няма да позволят злоупотреба с доверието върху благородната идея за хранително подпомагане.