Българската хранителна банка вече дари 30 тона
Продукцията е разпределена в София, Пловдив и Пазарджик
Всяка делнична вечер получавате трите най-четени статии от деня, заедно с още три, препоръчани от редакторите на "Капитал"
Българската хранителна банка е дарила 30 тона храни на нуждаещи се през първите два месеца от дейността си, съобщиха от организацията вчера. Те са дарени от търговци и производители и са отишли при социални слаби българи в София, Пловдив и Пазарджик. Все още обаче пред функционирането на системата стои големият въпрос с плащането на ДДС върху даренията, което прави по-евтино унищожаването на продукция. "На практика дарителите са международни компании, които имат такава практика и в други държави", съобщи директорът на банката Марина Бракалова.
Първите дарения
Хранителната банка е система за събиране на храни, които се разпределят между финансово затруднените хора. За целта производителите и търговците даряват на организацията продукти с нарушен търговски вид, които не могат да се пласират на пазара, или такива с изтичащ, но не и изтекъл срок на годност. Събраните на едно място храни пък започват да се се предоставят на семейства с финансови затруднения, социални институции, бездомни хора и др. като тази роля се извършва от неправителствени организации на доброволен принцип.
Допълнително системата включва и дарение на услуги. Така например фирми предоставят безплатно счетоводни, логистични, транспортни, ПР и други услуги на българската хранителна банка. В банката отиват и конфискувана, но годна продукция, иззети от агенцията по храните.
През първите два месеца на работата й са дарени 30 тона храни, които са разпределени в София, Пловдив и Пазарджик.
Големият въпрос с ДДС
Въпреки първите стъпки, все още има пречки пред функционирането на системата. Българските производители са казвали, че са готови принципно да даряват продукти, които са годни за употреба, но по една или друга причина не могат да се реализират на пазара. Според настоящото законодателство обаче те трябва да заплащат ДДС за даренията, което на практика го прави по-скъпо, отколкото бракуването на храните, при което не се дължи.
Така вариантите са данъкът да отпадне или да "поскъпне" унищожаването на храни, за да има стимул те да бъдат дарени.
Вчера от одиторската компания "Прайсуотърхаус Купърс" представиха доклад, според който в 12 европейски държави разходът за ДДС, който фирмите-дарителки понасят, е нулев или минимален. В 15 други обаче той съществува.
Различните държави са въвели и изисквания за даряването на храна. Така например в Румъния, за да няма разход за ДДС на фирмата, дарението не трябва да е над 0.3% от общото производство, а в Литва - да не надвишава 72 евро на краен получател. В Астрия и Италия пък са въведени изисквания даренията да бъдат на продукция, негодна за търговска разпространение - например нарушени опаковки, наближаващ срок на изтичане и др.
1 коментар
Тъжен факт - по-евтино е да унищожиш храната, отколкото да я дариш..
Нов коментар
За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.