Криза на зрялата възраст при телекомите

Първо кризата удари платежоспособността на хората и те се опитват да оптимизират своите разходи. От друга страна, КРС започна агресивна политика за сваляне на цените за терминиране (цени на едро) между операторите, както и крайните тарифи за роуминг в рамките на Европейския съюз. Това е продиктувано от решения на Европейската комисия, която се опитва да хармонизира тарифите за мобилни разговори на Стария континент.

Средните цени на разговор са намалели почти наполовина към други мрежи от 0.243 лв. на минута през 2009 г. до 0.112 лв. през изминалата година. Все още обаче има значителна разлика при повикванията в рамките на собствената мрежата и извън нея. Ако потребителят се обажда в рамките на мрежата, към която е свързан, то тарифата е средно 0.018 лв. на минута.

Тенденцията за свиване на приходите на телекомите ще продължи, и то дори със засилващо се темпо, след като през настоящата година държавният регулатор прие още по-ниски максимални цени за терминиране и намали допълнително крайните тарифи за роуминг. А оттам идват и голяма част от постъпленията на операторите, като 23.1% от тях се формират от взаимното свързване, а една трета от тях – от самите разговори.  

Мобилните оператори бяха подложени и на натиск от страна на потребителите, които търсят своите права пред регулатора. В КРС за изминалата година са постъпили 4748 жалби свързани с тях, като най-голям брой от тях са подадени във връзка с преносимостта на номерата – 986. Това е обяснимо, защото телекомите се опитват по всякакъв начин да запазят своите абонати. Техническите проблеми в билинг системата, които изпитваше най-големият оператор "Мобилтел" през 2011 г., също се проявиха в жалбите от потребителите към държавния регулатор. Оплакванията за некоректно съставяне на сметки са на второ място.

Силата е в пакета

Комбинираните абонаменти, които включват няколко типа услуги, набират все по-голяма популярност. Логично те започват да се превръшат във все по-съществено перо от приходите на телекомите. В рамките на 2010 г. те успяват да формират 100 млн. лв. постъпления, а през следващата 2011 г. тяхната стойност се удвоява до 238 млн. лв., или се отчита ръст от 137% на годишна база. Именно това увеличение частично компенсира спада при традиционните услуги в индустрията. Благодарение на тях се предотвратява по-рязък спад на целия телекомуникационен пазар.

Лъвският пай на този нов сегмент за момента са двойните пакетни услуги. Те заемат 176 млн. лв. от приходите за изминалата година. Близо три пъти по-малко са постъпленията от тройните пакетни услуги – 61 млн. лв., но трябва да се вземе предвид, че те бяха въведени едва през 2011 г. и ще търпят развитие в бъдеще. За момента най-предпочитаните комбинирани абонаменти са тези, които съчетават в себе си мобилна гласова услуга и интернет, след тях е комбинацията от телевизия и интернет. На трето място като пазарен дял се нарежда тройният пакет от фиксирана гласова услуга, телевизия и интернет.

Развитието на този сегмент дава възможност за частично съживяване на някои по-затихващи ниши, като например фиксираната телефония. Броят на стационарните постове обръща тенденцията за спад характерен до 2009 г. и оттогава до края на изминалата година те бележат стабилен растеж, като връщат загубените позиции и в момента са 2.29 млн. Това се дължи основно на пакетните услуги, както и все по-масовото въвеждане на фиксирани постове с достъп чрез мобилни мрежи (безжичен стационарен апарат).

Силният растеж и потенциал, който разкриха подобни пакети, ще формира и бъдещото развитие на компаниите от бранша. Операторите, които успеят да представят най-атрактивни подобни предложения, ще успеят да се възползват най-много от възможностите на този сегмент и така да компенсират спада в другите ниши.

Всички искат интернет

Макар предоставянето на достъп до глобалната мрежа да е плосък пазар вече две години, на ниво от 316 млн. лв. през 2010 и 2011 г., това не означава, че телекомите няма да разчитат на него за диверсифициране на своя бизнес модел. Проникването на база абонати все още е доста ниско – 17.6% за изминалата година, докато на база домакинства е 37.6%, показват данните на КРС. Все пак през 2011 г. е отчетен растеж на общия брой абонати от 14%, което показва, че пазарът има пред себе си значителен потенциал, а същевременно е и доста фрагментиран. Общо 643 компании предлагат достъп до глобалната мрежа на крайни потребители.

Десетте най-големи играча съставляват едва 66.5%, като останалото се поделя между по-малките доставчици. Силната фрагментация обаче налага и процеси на консолидация, като макар и бавно пазарният дял на лидерите постепенно се увеличава, което се дължи на изкупуване на малките регионални фирми. Докато в момента топ 10 се оглавява от БТК, следван от "Близу" и "Булсатком". На четвърто място е "Мегалан", който обаче заедно с деветия – "Спектър нет", е "под шапката" на "Мобилтел". Ударно сред най-големите доставчици влиза "Макс телеком" на Красимир Стойчев, като компанията заема пето място през 2011 г., показват данните на КРС.

Летящата чиния

Малко встрани от основните тенденции застава разпространението на сателитна телевизия. Този пазар отчита значителен ръст от 34% като брой абонати на годишна база и започва да съставлява все по-голям дял при разпространението на тв сигнал. Три са компаниите, които предлагат тази услуга –  БТК, "Булсатком" и "Сатълайт БГ". Общо абонатите им в страната достигат до 605 хил. души. Растежът при сателитните оператори е постигнат за сметка на разпространението чрез кабелна телевизия, което отчита спад от 30% през 2011 г. Кабелът е все още водеща технология и разполага с 903 хил. абонати, но втора поредна година отчита значителен отлив на абонати. Другата алтернатива за предоставяне на тв сигнал – IPTV, все още не заема съществена част от пазара. Въпреки значителния растеж от 6.9 хил. на 26 хил. абонати през изминалата година, тя все още заема малък дял от телевизионния сегмент.    

Сателитните оператори обаче са принудени да жертват своите постъпления за сметка на по-големия брой абонати. Затова въпреки повишаването на потребителите на подобен тип технология приходите през 2010 и 2011 г. остават на едно ниво от 101 млн. лв.