Голямата кабелна разпродажба

Класическият конкурент и тук е БТК. Макар и да продължава да залага на своя ADSL, компанията също инвестира в покупка на кабелни мрежи (една от големите такива например е софийската Net Is Sat). "Стратегията ни е фокусирана върху развитие на собствена оптична мрежа, но се допълва и от придобивания на оператори", каза Атанас Добрев, главен финансов директор на БТК. По информация от пазара бившият монополист при фиксираните гласови услуги води преговори за покупка на 4-5 от немалките градски мрежи в страната. Отделно БТК развива собствена оптична мрежа. Към момента по думите на Атанас Добрев тя може да предложи интернет по оптичен кабел на 200 хил. домакинства в София и Варна. Цялостният замисъл е до края на годината достъп до оптична връзка за високоскоростен интернет от БТК да имат близо 4000 хил. домакинства в страната. "Стратегията ни е да полагаме оптика възможно по-близо до клиента, за да осигурим по-добро качество на услугата", твърди Добрев. Безспорно, каквито и да са амбициите на БТК, те занапред ще зависят от волята на евентуалния й нов собственик. Компанията е в процес на продажба, като на етапа най-вероятен купувач изглежда да е турският "Тюрксел".

Извън обичайното дуо в телекомуникациите като трети силен играч в доставката на интернет се очерта "Булсатком". "Само за 2011 г. сме инвестирали между 10 и 12 млн. лв. в изкупуване на интернет мрежи", каза търговският директор на сателитния оператор Тинко Тотев пред "Капитал". По думите му компанията е погълнала досега мрежите на около 15 кабелни оператора в страната, от които десетина са по-съществени (такава е например столичната "Люлин нет"). Стратегията на фирмата според Тотев е да се изкупуват не цели дружества, а части от техни мрежи или пък само активи - оптични кабели, LAN мрежи, сървъри. В резултат от всички сделки около една трета от сегашните абонати на "Булсатком" са "привключени" от други оператори. Макар и да набляга на областните градове, сателитният оператор инвестира в сделки в цялата страна, като целта специално в неговия случай е ясна - да предложи цифровата си сателитна телевизия в пакет с интернет достъп. Такава пакетна услуга "Булсатком" предлага от средата на миналата година, но засега абонатите на тв сигнала са пет пъти повече от тези на интернет. Специално при сателитния оператор според източници на "Капитал", пожелали анонимност, активността при покупките на кабелни доставчици напоследък е спряна, а някои от последните сделки все още не са платени. Причината е, че "Булсатком" взе от КРС лиценз и честоти за изграждане на мрежа за мобилен пренос на данни и глас, която струва 19 млн. лв. Предвид голямата сума, която още не е внесена изцяло, и изобщо мащаба на проекта съвсем разбираемо е, че компанията търси допълнително финансиране. По данни от Търговския регистър тя има два кредита за общо 4.75 млн. евро към Банка ДСК и 4 млн. евро и 6 млн. лв. към Ситибанк, клон София, изтеглени през втората половина на 2011 г.

Същото според различни източници от бранша важи за "Близу" - дружество, създадено през 2010 г. от сливането на "Евроком кабел" и "Кейбълтел" и покупката на двете фирми от базирания в Швеция инвестиционен фонд EQT V за 120 млн. евро. По думите на техническия директор на компанията Васил Щонов през последните две години тя е инвестирала по над 25 млн. евро в интернет достъп, фокусирайки се изцяло в големите градове. Макар и тя да предлага пакетна услуга от телевизия и интернет, и в нейния случай клиентите на телевизията са значително повече. За момента "Близу" имат реално купен по един оператор в Добрич и Монтана - съответно "Линк БГ" и "Монт 7", и по един в Сливен, Куклен и Чирпан. "На даден етап имаме интерес да купуваме мрежи, но не и в момента", твърди Щонов. "Категорично нямаме интерес към най-малките на пазара, а по-големите имат нереалистични очаквания за цена на абонат, които са резултат от сделката на "Мобилтел", обяснява той. Според информация от конкуренти "Близу" през последните месеци дори е продала част от съоръженията, купени преди време, и е направила съкращения на персонал. "Изкарваме много повече, отколкото дължим, и сме вдигнали пазарния си дял в големите градове двойно само са 20 месеца", твърди обаче Щонов. Според Търговския регистър "Близу медиа енд броудбенд" е заложена като предприятие пред Уникредит Булбанк срещу 185 млн. евро - сума, която се получава като резултат от няколкото сделки, след които "Евроком кабел" и "Кейбълтел" стават собственост на щведския финансов инвеститор.

Натискът от държавата

Макар и секторът да си остава сравнително слабо регулиран от КРС, факт е, че натискът към операторите да приберат мрежите си под земята напоследък се усилва. И именно компаниите, които мълвата от бранша поставя в незавидно финансово положение, градят, където е възможно, собствени канални мрежи, за да избегнат зависимостта си от БТК. "Булсатком" например вече има изцяло собствена такава мрежа в Димитровград и частично в Добрич, а "Близу" - в Стара Загора. "Телекабел" пък прави същото в Пазарджик. Удоволствието да имаш свои канали обаче е значително по-скъпо и сложно за изпълнение от обикновената въздушна мрежа. За да се стартира подобен проект в една община, средната сума на депозита, който тя иска като гаранция, е 500 хил. лв. например за две години, обясниха от "Булсатком". Затова и по-малките оператори предпочитат или да плащат на БТК, или да останат буквално във въздуха.

Обект на жеLANие

Макар и в КРС да липсва информация за разпределението на пазара по градове, активните в изкупуването на по-малки мрежи компании имат такива собствени проучвания. Те показват, че операторите, които представляват по-съществен обект на интерес за тях и имат над 5 хил. абонати, не са толкова много. В София например това са Net 1, Power net, Optic com, Online direct, Speedy net, Traffic net. В Бургас това са "Ком нет", която има мрежа и в София и Пловдив, Digicom, "Бургас нет". За Варна очаквано това са MSat и "Интер билд", в Пловдив - "Визио", "Кул бокс" и N3, а в Русе - "Нетуърк".

Което и да е подобно проучване впрочем няма как да е напълно достоверно по една проста причина - операторите не разкриват истинския брой на абонатите си, защото им е финансово неизгодно. Плащането на доставчиците на съдържание - телевизиите, се договоря именно на абонат. И за да внасят по-малки годишни такси, доставчиците на сигнал просто крият клиенти, а достоверен метод за проверка на обявените цифри засега няма. КРС мълчи по въпроса, а телевизиите са принудени да се доверят на информацията от доставчиците. От bTV например обясниха, че веднъж годишно поръчват изследване за броя абонати при социологическа агенция, но се чувстват ощетени от непрозрачността на декларираните данни, както и от факта, че абонатите на "кабеларките" не могат да избират кои канали да получават от доставчика си. "Основна роля за осветляване на данните би трябвало да имат регулаторните органи", коментира Маринела Димитрова, директор "Разпространение" и "Нови медии" в "Нова броудкастинг груп". От компанията обаче признават, че сами поръчват одиторски проверки на данните за абонати на някои от операторите. 

Краят на златния век

Каквото и да е конкретното развитие на пазара на интернет и тв доставки, повечето участници на него са категорични за няколко неща. Първо - златната ера на големи печалби безвъзвратно е отминала и операторите, които и да са те, вече по-трудно ще изкарват пари. Второ - нов голям инвеститор в бранша не се очаква. Трето - консолидацията ще продължи, но без да се плащат космически суми на абонат. И четвърто - за потребителя промените няма да са в отрицателна посока, а напротив.