Млечен хаос

Как започна всичко В края на миналия месец земеделското министерство изготви проект на нова наредба за изискванията към млечните продукти. В нея беше заложен текст, според който млекопреработвателите нямат право на територията на едно и също предприятие да произвеждат едновременно и продукти от мляко, и такива от растителни заместители. Официалните мотиви на ведомството бяха, че по този начин ще се ограничат максимално възможностите за подвеждане на потребителите, тъй като в момента имало случаи, при които върху етикетите например на сирена е изписано, че са произведени от мляко, а в състава им имало и палмово масло. Тогава от Агенцията по храните предоставиха данни, според които такова нарушение е намерено при 7 фирми, които са произвеждали едновременно и двата вида продукти.

През последната седмица се появи и нов мотив в защита на наредбата - от земеделското министерство съобщиха, че това било начин да се подпомогнат млекопроизводителите, тъй като изкупните цени на млякото са намалели, а вносът на растителни мазнини се е увеличил.

Първа промяна

След публикуване на проекта част от млекопреработвателите настояха спорният текст да отпадне. Причината според тях е, че промяната би била административна мярка, която ще ограничи производството. От националната асоциация на млекопреработвателите съобщиха и че такова ограничение не съществува в никоя друга държава и част от най-големите европейски производители също имат нискобюджетни продукти със заместители. Представители на мандри и работодателските организации коментираха още, че евентуалните нарушения по етикетирането трябва да се борят със засилен контрол и по-високи глоби, а не с ограничаване на производството.

След като наредбата бе приета на вносител на заседание на правителството, започна да се обмисля и промяна. Тогава земеделското министерство предложи вместо създаването на две отделни предприятия за продукти от мляко и от заместители да се въведе уведомителен режим. Идеята беше така всички мандри 24 часа преди старта на производството със растителни мазнини да пратят уведомление до Агенцията по храните. Срещу тази идея обаче се възпротивиха производителите на мляко и животновъдни организации, които по неофициална информация дори са заплашили с протест, в случай че текстовете се приемат в този им вариант.

Другите промени

При обсъжданията окончателно е отпаднал и текст, който гласеше, че върху етикетите на сирена и кашкавали трябва да има надпис, който уведомява потребителите, че ползваното мляко не отговаря на евроизискванията (предимно хигиенни норми към фермите). Те са задължителни от следващата година, заради което и дотогава правилото няма да важи. Отделно от това се предвиждат и по-високи глоби за лъжливи етикети - до 100 хил. лв. при първо нарушение и затваряне на предприятието при второ. В момента санкциите са между 3 и 5 хил. лв.

Затяга се режимът за името "млечен" в етикетите

В последния вариант на наредбата ще остане изискването наименованието "млечен" да не може да се изписва върху етикети на продукти, в производството на които са използвани растителни заместители. Забраната надгражда въведеното преди повече от година изискване да не се ползват наименования като сирене и кашкавал за продукти, които не са произведени само от мляко. Оттогава насам Агенцията по храните на няколко пъти съобщава, че в търговската мрежа има храни, върху които са изписани наименования като "млечен продукт" и други подобни, които също създават асоциация, че са произведени изцяло от мляко.

Проектонаредбата предвижда още да остане задължението в магазините продуктите от мляко и от растителни мазнини да се предлагат на отделни витрини и с ясни обозначения.

Архитект на промените е земеделското министерство, начело с Мирослав Найденов Източник: Капитал Daily