Бай, бай, Бойница

Комбайнът изглежда огромен дори отдалеч. Внушителната машина се червенее в началото на дълго поле с царевица, а паркиралите до нея два камиона изглеждат доста скромни на фона й. Огромната техника обаче е безполезна срещу прищевките на природата. "Няма много царевица", казва Иван, който управлява комбайна, но е спрял за непредвидено дълга почивка. Същото личи и на площадката за разтоварване, където има смущаващо малка купчина зърна, предвид че е ранен следобед, а работата кипи от сутринта. "Навсякъде е така, преди дни бяхме към Враца и там е същото", казва шофьорът на един от камионите.

Парчето земя е в северозападния край на България, в малката ивица между Дунава и сръбската граница, където се намира най-бедната община в България (и в ЕС) - Бойница. Тук е и първата в страната аграрна инвестиция на компания извън ЕС - китайската "Тиенджин фарм култивейшън груп къмпани". Изключително ниският добив обаче е само една от грижите на китайската компания, която за първи път се сблъсква с особеностите на българското земеделие. Повечето хора в селото вече знаят, че китайците ще се изнасят от Бойница веднага след като приберат реколтата. "Не могат да обработват цялата земя, която взеха - около 20 хил. декара, защото част от земята се е самозалесила. Освен това всеки земеделец знае, че се печели на третата година, няма как да са на печалба на първата година. Земята трябва да се обработи", казва кметът на Бойница Анета Генчева. Тя, както и останалите хора тук, говорят за китайските инвеститори като за някакви призрачни същества, с които контактът е почти невъзможен. "Опитахме се да ги приобщим, канихме ги на събития в селото, търсихме контакти и връзки, но не", съжалява Генчева.

"Обикновено, казва кметицата, двамата представители на "Тиенджин фарм култивейшън" не са тук - или са в Кула, или във Видин. Но тъй като е време за събиране на реколтата, а Бойница е няколко улици на кръст, не изглежда толкова сложно да откриеш двама китайци в селото. Чанг Ти Шъа и колегата му почиват на сянка до околовръстния черен път, между полето и площадката за събиране. Да, това е първата и последна година, която ще прекарат в Бойница. И проблемът далеч не е социализирането с местните, които всъщност, казва Чанг, те харесват.

Ниви в гората

При идването си преди 10 месеца, когато наемат около 13 хил. декара от "Мел инвест холдинг", Тиенджин получават заедно с "белите петна" (имоти, чиито собственици не могат да бъдат намерени и не са ги заявили за обработване) около 20 хил. дка при комасацията. При всичките им усилия те не успяват да засеят повече от 9 хил. дка - на останалите има гора и друго залесяване, което е следствие на дългогодишната липса на обработка. Китайската компания решава, че няма време да чисти за първата година залесяването, а както казва друг неин представител - Лю, не е ясна и цената, на която това може да се случи. На въпроса защо не са проверили ситуацията със земята, преди да подпишат договор, Чанг се усмихва и вдига ръце. "Аз нов тука", казва той.