Компании

Последно повикване за екопроекти с австрийски пари

До края на месеца може да се кандидатства за финансиране за ВЕИ инсталации и саниране от продажбата на квоти на Виена

България е спестила над 200 млн. тона парникови емисии за пет години. Купувачите обаче не са много

Иглика Филипова

България е спестила над 200 млн. тона парникови емисии за пет години. Купувачите обаче не са много © DANIEL MUNOZ

Вечерни новини

Всяка делнична вечер получавате трите най-четени статии от деня, заедно с още три, препоръчани от редакторите на "Капитал"

200

хил. евро е максималният размер на финансирането, което екофондът предоставя.

Само 20 дни остават до крайния срок за подаване на проекти по схемата за зелени инвестиции, които ще се финансират с приходите от продажбата на квоти за парникови емисии по Протокола от Киото. Договорът за продажба на т.нар. предписани емисионни единици (ПЕЕ) на Австрия беше подписан в края на юни и е втората такава сделка между София и Виена. Проектите, които могат да кандидатстват за финансиране в размер на до 200 хил. евро, включват саниране на училищни сгради и детски градини, както и изграждане на инсталации за производство на енергия от биомаса, биогаз и други видове възобновяема енергия.

От бранша обаче разкритикуваха процедурата заради недостатъчна публичност и прозрачност. Въпреки че поканата за набиране на проекти беше публикувана на сайта на Министерството на околната среда и водите веднага след подписването на споразумението, според специалисти това не е достатъчно. "Част от потенциалните кандидати например са фермери и не може да се очаква да следят сайта на Националния доверителен екофонд (който управлява средствата - бел. авт.)", коментира управителят на Biogas energy Яна Жекова. Затова по думите й е необходима по-мащабна информационна кампания.

Кой може да кандидатства

Проектите, които ще се реализират с финансово подпомагане по текущата процедура, трябва като цяло да водят до намаляване на парниковите емисии. Конкретно за тази извънредна покана са въведени и допълнителни критерии за допустимост на проектните предложения във връзка с изискванията на Австрия като купувач на квотите. Освен че проектите трябва да са за производство на електрическа или топлинна енергия от ВЕИ или да повишават енергийната ефективност, важен критерий е и че кандидатите трябва да бъдат дружества "със значително австрийско участие". Още при подписване на междуправителственото споразумение през юни от МОСВ посочиха, че "сключената сделка ще окаже положително влияние за увеличаване на австрийските инвестиции в България". Третият специален критерий е, че за разлика от другите възможности за финансиране по т.нар. ос 2, при които могат да се подават и проекти на идейна фаза, кандидатстващите по тази покана трябва да притежават всички необходими съгласувания и разрешения, които се изискват по закон. "Това е така, тъй като заявлението за изявяване на интерес трябва да се подаде заедно с формуляра, в който се изисква доста по-подробна информация за самия проект - разчети, очаквани емисии редукция, използвана методология и т.н.", уточниха от екофонда. Крайният срок за подаване на документите е 14 ч. на 30 октомври.

Финансиране

Финансирането за проектите се осигурява на принципа de minimis, което означава, че дадена компания не може да получи повече от 200 хил. евро в рамките на три години. Това е така, тъй като подпомагането се води държавна помощ. Освен това средствата не се предоставят предварително. "Половината от сумата се изплаща след приключване на проекта, а останалите 50% - една година след внедряването му", каза Жекова.

Каква обаче е общата сума, която България е получила по договора с Австрия, не се знае, тъй като в споразумението е вписана клауза за конфиденциалност. Според Жекова договорът е за 6 млн. квоти (една квота се равнява на 1 т въглероден диоксид), въпреки че официална информация липсва. За разлика от квотите за европейската търговия с емисии ПЕЕ не се търгуват на борси, а само по споразумения между държавите и цените им не могат да бъдат проследени. Затова стандартната практика е страните да не разкриват условията по такива споразумения, тъй като това може да "повлияе на сделките на другите участници на пазара, където има много предлагащи и малко търсещи страни", коментираха още при подписването на първата сделка с Австрия от МОСВ.

Резерв

България разполага с общо над 200 млн. свободни квоти за периода 2008 - 2012 г. Те се определят от разликата между годишния лимит на емисиите, които страната има право да отдели съгласно ангажиментите й от Киото, и реално отделените парникови газове. За всяка от петте години България може да емитира малко над 120 млн. тона, а реално отделените газове са около 70 млн. тона. Потенциалните купувачи на свободните емисии не са много, още повече че в резултат на кризата промишленото производство в света се сви, което допълнително намали търсенето. Освен Австрия като друг евентуален купувач за българските квоти се спряга Япония. Според екоминистъра Нона Караджова България ще може да прехвърли тези от тях, които не успее да реализира, за периода след 2012 г., когато изтича Протоколът от Киото.

До края на годината трябва да бъде приет и законът за климата, който ще определи условията за търговия с емисии за периода 2013 - 2020 г., и механизмът за разпределяне на приходите от тях. Идеята на МОСВ е 70% от тези средства да минават през Националния доверителен екофонд и с тях да се финансират частни екопроекти. Това съобщи експертът от министерството Владислав Драмалиев на дискусия по темата, организирана от "За Земята". По думите му част от средствата може да се използват за субсидиране покупката на електромобили, както и за монтиране на соларни панели на жилищните покриви. Останалите 30% ще постъпват в държавния бюджет.