Въглеродните пари вече захранват екопроекти
Държавата обаче отказва да каже на каква стойност са изтъргуваните квоти, с които се финансират различни екологични мерки
Вечерни новини
Всяка делнична вечер получавате трите най-четени статии от деня, заедно с още три, препоръчани от редакторите на "Капитал"
от стойността на проектите в публичните сгради по Националната схема за зелени инвестиции се осигуряват от квотите
Парите от държавните квоти за въглероден диоксид, които България продаде на Австрия, вече са насочени към институции и фирми за различни екологични мерки, които трябва да доведат до намаляване на парниковите емисии. Преди месец Националният доверителен екофонд одобри първия пакет от 44 проекта – 37 за подобряване на енергийната ефективност в общински и държавни сгради и 7 за подпомагане на зелени енергийни инсталации. Досега във фонда са постъпили 160-170 проекта за над 1 млрд. евро.
Значителен излишък на квоти
Съгласно Протокола от Киото между 2008 и 2012 г. България разполага с 610 млн. предписани емисионни единици (AAU), както формално се наричат държавните разрешителни за въглероден диоксид. Заради икономическия срив през 90-те години емисиите са значително по-малко от разрешеното количество. Прогнозите сочат, че ще се натрупа излишък от 200 - 230 млн. AAU, който правителството вкара като източник на финансиране в антикризисния си план от 2010 г. и очакваше от търговията с тях да получи 500 млн. лв. (за 50 млн. тона).
В края на миналата година Австрия реши да купи една неголяма част от разрешителните. Министерството на околната среда, което е водило преговорите, отказа да даде подробности около количеството квоти и стойността на сделката заради клауза за конфиденциалност в договора за продажба.
Екопари за общински сгради и училища
Общински сгради и училища ще получат пари за подмяна на осветлението, изолациите, топлинните инсталации и котлите с такива, които са енергоефективни, обясни за "Капитал Dailу" Камелия Георгиева, главен експерт в екофонда. Стойността им също не може да бъде разкрита заради ангажимент към австрийската страна. Очаква се от 37-те публични проекта общият екологичен ефект да е намаляване на въглеродните емисии с над 12 000 тона годишно. Сред общините, чиито зелени мерки са одобрени, са София, Бургас, Свищов, Свиленград, Ямбол, Каварна и Габрово. Фондът е одобрил и мерки за пестене на енергия в Тракийския университет в Стара Загора и в гимназията по дървообработване и строителство в Хасково.
Националната схема за зелени инвестиции, както се нарича механизмът за изразходване на средствата от AAU, осигурява 85% от стойността на проектите в публичните сгради, останалата част са собствени средства на бенефициента, обясни Камелия Георгиева. Възможно е проектите да се комбинират с такива, изпълнявани по други схеми за подпомагане, но идеята е да не се дублира финансирането за конкретните мерки. По думите й частните проекти за енергия от биомаса могат да получат до 10% от инвестицията или до 200 000 евро. Цялата финансова помощ се получава, след като изпълнителите докажат реално намаление на емисиите заради по-екологичното гориво.
При преговорите с държавите, търсещи квоти по Протокола от Киото, България е представила пакети от проекти, които да бъдат финансирани при евентуална сделка. Австрийските представители са харесали предварително набраните проекти във фонда и са настояли приоритетно да се финансират дейности по енергоефективност и производство на енергия от биомаса. Очаква се при изпълнението на проектите да се включат и австрийски фирми. Кандидатстването за пари от държавните квоти тече непрекъснато, т.е. няма краен срок за подаване на документите.
1 коментар
И защо държавата отказва да каже за стойността на изтъргуваните квоти? Май пак мирише на далаверка някаква...Пък после защо българинът бил мнителен...
Нов коментар
За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.