Vodafone призна за масово подслушване в мрежата й

Телефонната компания работи в 27 страни и има партньори в други 49. Запитвания за разрешения за подслушване компанията е получила от 29 от тях. От страните в ЕС най-много искания са били подадени от Италия. В същото време страни като Румъния, Турция, Унгария и Индия са отказали да предоставят информация за подслушвания, която да бъде включена в доклада.

Защитници на потребителските права нарекоха разкритията сценарий на ужаса, който потвърждава най-големите им опасения за размера на контрола и подслушванията. Британската компания обяви, че е дала гласност на тази информация, за да продължи дебатът за системите за управление за наблюдение, и заяви, че планира да актуализира доклада си всяка година.

"Необходимостта на правителствата да балансират задълженията си да защитават държавите и своите граждани и задължението им едновременно с това да защитават правото на личен живот в момента са във фокуса на значителен глобален обществен дебат", признават от Vodafone.

Американският опит

В края на миналата година стана известно, че Националната агенция по сигурността на САЩ (NSA) тайно следи трафика във вътрешните мрежи на интернет гигантите Yahoo и Google. Агенцията е проникнала във връзките между отделните центрове за данни на компаниите, които са разпределени по целия свят. Информацията беше разкрита от бившия служител на ЦРУ Едуард Сноудън. Според секретните материали, които са от началото на миналата година, NSA изпраща милиони записи от трафика между сървърите на технологичните гиганти към своята централа във Форт Мейд, щата Мериленд. Освен това американската агенция работи съвместно с британските си колеги от Централата за правителствени комуникации (GCHQ) в събирането на информацията.

В предишни разкрития на Сноудън става ясно, че NSA и GCHQ използват подводната оптична инфраструктура, за да си осигурят директен достъп до интернет трафика по света. Разкритията предизвикаха яростни реакции от страна на технологичните компании. За разлика от системата за дигитално "подслушване" PRISM, в която NSA получава разрешение от съда, за да получи достъп до информацията, тук агенцията директно се връзва към вътрешната корпоративна мрежа и извлича данните, без да има позволение от магистратите.

Последваха срещи между директорите на IT гигантите, сред които Google, Apple, Microsoft, Yahoo, Facebook и др., с американския президент Барак Обама, на които те изразиха своите опасения, че действията на службите подкопават доверието на потребителите към услугите, които дружествата предлагат. На пазара всички тези компании са яростни конкуренти, но в случая се обединиха, застанаха публично срещу практиките за следене на дигиталния трафик и седнаха на една маса, за да поискат промяна и регулация на действията. IT индустрията в САЩ излезе и с писмо, в което призова за пълна реформа на разузнавателните практики на NSA и по-тясното им регулиране. От Белия дом единствено увериха IT индустрията, че правителството ще вземе мерки, свързани с шпионската дейност на NSA, без да конкретизира стъпките за това.