Големите откриватели

Шестима новатори получиха "технологичните оскари" за 2014 г., които Европейското патентно ведомство раздаде за девета поредна година на церемония в Берлин в средата на юни. За наградите в отделните категории се бориха общо 15 финалисти от 12 държави, но българско присъствие нямаше. По-долу ви представяме победителите и техните открития.

Индустрия

Откритието на екипа на белгийския изследовател Коен Андрис и френския му колега Жером Жилмон спокойно може да се нарече революционно, защото е нещо, за което светът чака повече от 40 години. Става дума за лекарство за мултирезистентна туберкулоза, което на практика решава проблема най-вече в развиващите се страни, където болестта се завърна в края на 80-те години на миналия век. Освен че с лекарството лечението протича много по-бързо, то води и до пълно оздравяване. За целта изследователите са изолирали молекула, която спира притока на енергия към туберкулозната бактерия. Така тя престава да се развива и след време умира. Лекарството е разработено с екип на фармацевтичната компания Janssen, въпреки че, както подчертаха създателите й, това не е продукт, от който фирмата ще спечели пари.

В тази категория финалист беше и единственият участник, свързан макар и индиректно с България. Това беше екипът на Луиджи Касар от италианската компания Italcementi, която е собственик на циментовите завода в Девня и Димитровград. Изследователите стигнаха до финала на състезанието за създадения от тях самопочистващ се бетон, който предпазва мазилките от обезцветяване заради смога. Продуктът има потенциал да се използва и за намаляване на замърсяването в градовете.

Малки и средни предприятия

Девет години са били необходими на екипа датски химици, за да създадат специална мембрана, която филтрира водата до най-чистата й форма, без да използва големи количества енергия. Откритието дава възможност да се реши проблемът с достъпа до питейна вода на около 1.5 млрд. души по света, както и на промишлените предприятия, които имат нужда от ултрачиста вода. Мембраната на Петер Йенсен, Клаус Хеликс-Нилсен и Даниел Келер използва принципа на естествения обмен на вода между клетките (осмоза) и свойствата на специален протеин, който има ключова роля в изобретението.

Научни изследвания

Откритието на британеца Кристъфър Тумазу, за което той получи наградата в категорията за научни изследвания, позволява само за няколко минути и в извънлабораторни условия да се направи ДНК тест, който да засече потенциални генетични заболявания. С него може да се види дали човек е предразположен към наследствени генетични заболявания, както и дали пациентът може да усвоява определени лекарства. Всичко това става с микрочип, който се поставя в USB, след което резултатите се качват и преглеждат на компютър. Самото взимане на ДНК материал е елементарно - използва се натривка от устата. Причината Тумазу да се захване с изследването е тежко бъбречно заболяване на сина му Маркус (сега на 23 години), когато е бил дете. "Ако разполагах с такава технология, когато синът ми загуби бъбреците си заради генетична мутация, сигурно нямаше да избегнем това, но щяхме да му осигурим много по-добър живот", каза той.

Страни извън Европа

Създателят на 3D принтера Чарлс (Чък) Хъл вероятно е едно от най-популярните лица сред наградените. Прави откритието си, докато се опитва да заздрави повърхностни покрития с ултравиолетова светлина. През 1983 г. решава най-отгоре да добави тънък слой епоксидна смола и да я обработи с ултравиолетова светлина. Така се ражда първият електролитен 3D принтер. Макар че технологията претърпява значително развитие оттогава насам, дори и днес всеки такъв принтер е базиран на неговото откритие. Приложението им пък е почти навсякъде - от автомобилната индустрия до медицинските технологии.

Също от неевропейска страна идва и откритието, което получи наградата на публиката, и то със значителен процент от гласувалите. Екипът на японеца Масахиро Хара е създател на т.нар. QR (Quick Response) код, който вече се е превърнал във важна част от живота на много хора по света. Кодът на практика свързва физическия с виртуалния свят с помощта на смартфон или таблет и съответното приложение.

Цялостна работа

Вероятно очаквано голямата награда за цялостна работа получи откривателят, който се състезава с Томас Едисон за най-голям брой патенти (над 1100 регистрирани). Макар че е трудно да се определи с едно от изобретенията си, 94-годишният германец Артур Фишер (интервю с него по-долу) може би е най-популярен с дюбелите си. Днес компанията му произвежда над 14 млн. бройки от тях всеки ден. Сред другите му патенти са светкавицата за фотоапарат, кутийките за дискове, детски играчки (включително конструкторите Fischertechnik) и т.н. От 60 години насам Фишер патентова средно по 16 открития всяка година.