Може ли да се печели от хазарт
Регулацията на онлайн залаганията в България е една от добрите в Европа, но може да се доразвие
Павел Велчев и Първан Русинов
Вечерни новини
Всяка делнична вечер получавате трите най-четени статии от деня, заедно с още три, препоръчани от редакторите на "Капитал"
Онлайн хазартът в Европа е бързо развиващ се бизнес с годишен ръст от почти 15%. Приходите от онлайн залагания в Европа се очаква да достигнат 13 млрд. евро през 2015 г. съгласно данни на Европейската комисия, публикувани през октомври 2012 г. Интернет хазартът в рамките на европейския пазар представлява 45% от световния пазар. Икономическата значимост на сектора се засилва и от високото ниво на иновативни технологии, които разработва и ползва, както и от непрекъснато увеличаващите се данъчни постъпления за страните членки. На фона на това следва да бъде отчетена и лесната трансгранична доставка на тези услуги през интернет.
В същото време регулаторната рамка на онлайн хазарта е различна за европейските държави. И това не изненадва, предвид липсата на обща европейска нормативна уредба за сектора. За хазарта не е предвидена конкретна регламентация във вторичното общностно законодателство и нито един регламент или директива не уреждат специално този сектор. Ето защо дейността по организиране на хазартни игри като нормална икономическа дейност - част от общностния пазар, се подчинява на основните свободи, прокламирани в първичното общностно законодателство, а именно свобода на движение на стоки, услуги, хора и капитали.
На ниво необвързващи инициативи Европейската комисия проявява обаче изключителна активност през последните години. През 2011 г. комисията прие т.нар. Зелена книга за онлайн хазарта на база на публична консултация, проведена с държавите членки и целяща получаване на цялостна картина за състоянието на този икономически сектор в рамките на ЕС. ЕК стигна до заключението, че специфична за сектора европейска регулация не е подходяща. През октомври 2012 г. комисията прие предложение за комбинативни мерки, най-важните от които са: по-добро съгласуване между отделните регулаторни режими и на всички тях с приложимите общностни норми, увеличаване на административното сътрудничество в сектора между държавите членки и ефективно прилагане на административно-наказателни мерки. През декември 2012 г. в рамките на ЕК се създаде и експертна група, която консултира по актуални въпроси за сектора. На 14 юли 2014 е приета и препоръка относно защита правата на потребителите на онлайн хазартни услуги в европейския пазар. От съществено значение е препоръката на комисията за разрешаване на лицензираните оператори да рекламират достатъчно атрактивно своите продукти с оглед насочване на участниците към легитимни лицезирани сайтове, тъй като при липса на такава възможност потребителите ще продължават да използват нерегулирани сайтове с потенциално опасно съдържание и вредни последици.
Въпреки разликата в подхода към регулиране обаче за всички държави членки в рамките на Европейския съюз обединяващото е едно – всички те са част от общата световна тенденция към либерализиране на онлайн хазарта. Терминът, който, когато е употребен във връзка с хазарта, обикновено предизвиква негативни социални реакции. Либерализиране на хазарта обаче не означава безконтролно разрешаване на дейността и поставяне на обществото в риск от нерегламентирано предоставяне на хазартните услуги. Процесът се налага само защото обикновено първата реакция по отношение на хазарта е забраната, като през последното десетилетие същото се случи и с онлайн хазарта. Ето защо към момента държави като САЩ, Германия, дори консервативни европейски страни като Норвегия вървят по пътя на либерализирането на хазарта, след като първоначално го забраниха. За съжаление историческите уроци са пренебрегнати - още римляните са разбрали, че регулирането на хазарта е правилният подход, а не забраната му.
Къде стои България в общата европейска картина
Обикновено сме свикнали мястото ни да е в последните редици и у нас позитивните промени да се случват винаги накрая. По отношение на регулацията на онлайн хазарта обаче България се нарежда сред едни от напредналите юрисдикции в Европа. Пример е заимстван основно от Дания, като един от утвърдените новатори, признат заради създаването на добри практики в сектора. Както ще видим по нататък обаче, явно не е направена най-добрата интерпретация при транспонирането на мерките в родното законодателство. Въпреки продължилите повече от четири години дискусии за регулиране на онлайн хазарта у нас през юни 2012 с новия Закон за хазарта последното стана факт. Приета беше уредба, която е в съответствие с европейското общностно законодателство и някои от добрите европейски практики, но с "малко" изключение – гласуваният данъчен режим беше не просто неатрактивен, а невъзможен за бизнес концепция. Проблемът бе, че начинът, по който беше определена основата за данъчно облагане, не даваше възможност за конкурентно ниво на възвращаемост към участниците на пазара в сравнение с това в редица западни юрисдикции. Тази основна грешка обаче беше отчетена и от 01.01.2014 у нас е в сила ново данъчно облагане за онлайн хазарта, като вече се облага разликата между направени залози и изплатени печалби. Фактите говорят сами за себе си – в момента има седем лицензирани онлайн оператори, други са вече в процедура по лицензиране или се очаква да подадат документи за лиценз.
Предизвикателства по отношение на данъчния режим обаче продължава да има. Новото облагане бе прието под формата на такса, регламентирана от Закона за хазарта, а не като данък по ЗКПО. Оттук възниква въпросът дали е възможен данъчен арбитраж с платените от лицензираните чуждестранни оператори у нас суми предвид спогодбите за избягване на двойното данъчно облагане (СИДДО). Отговорът би бил положителен единствено в чистата хипотеза, когато чуждестранният организатор се установи чрез дъщерно дружество и едновременно с това разположи игралното си оборудване в България за приемане на местните залози. Подобна хипотеза в общия случай е по-скоро в сферата на добрите пожелания, имайки предвид спецификата на нашия пазар и организацията на онлайн хазарта. Във всички останали случаи попадаме в тежката казуистика да тълкуваме темата в светлината на многобройните СИДДО, а това създава значителна доза несигурност. С оглед на горното възниква въпросът защо не беше въведена данъчна регулация, която да привлече всички тези чуждестранни оператори да регистрират дружествата си у нас, а не в Малта, да разработват продуктите си тук, ползвайки българските специалисти, да плащат ДДС у нас и да се лицензират като хазартни оператори навсякъде в Европа, но чрез българските си дружества. Това вече се очерта като едно от основите предизвикателства на днешния ден пред хазартната регулация в България.
Друго предизвикателство е да бъде намерен балансът с облагането на наземните оператори. Факт е, че запазването на високите данъци в този подсектор е стара практика, при която държавата си осигурява едни стабилни и предвидими съществени постъпления в бюджета. Наред с това обаче експертите знаят, че голямата разлика с облагането на онлайн игрите създава възможности за арбитраж и изкуствено ерозира приходите на наземния бизнес за сметка на тези на онлайн конкурентите, предимно чужди оператори, а оттам и постъпленията в бюджета. Може би и справките за приходите в бюджета от хазарт за 2014 г. ще покажат верността на това твърдение. Няма здрава логика в насърчаването на онлайн хазарта за сметка на наземните му форми. Всичко това обосновава необходимостта от преосмисляне и търсене на баланс в дългосрочен план, а не в светлината на следващата бюджетна прогноза или пресиления популизъм, защото така с всяка крачка напред правим две назад.
5 коментара
Да, може. Искате ли имена като пример които живеят не лошо от печалби в хазарта? Например името на най-богатия българин?
От хазарт печелят само собствениците на казина,игрални домове и други такива съмнителни места, както и на он-лайн залаганията. А участниците в залаганията като цяло губят. Парите преминават от единия джоб в другия. Хазартът трябва да се облага с много яки данъци от държавата, защото това са паразити, които с нищо не допринасят за общественото благо.
Данъкът за виртуални оператори да се вдигне от 20% на 90% от печалбата им. Вместо по 800 млн ще прибират по 100 млн. на година. И пак им е много - те нямат никакви разходи на нашия пазар, само смучат. Е, освен разходи за лобисти и платени статии като тая. Сложна им била процедурата, та не могат да вземат лиценз още и реват... Но междувременно продължават да смучат и са издули бузките.
До коментар [#2] от "proza":
Общественото благо? Общественото благо е щастието на индивидите. Някой хора си купуват билети да гледат опера и изпитват щастие. Други си дават парите да гледат как се въртят топчета и изпитват щастие. Не виждам нищо нередно и в двете индустрии.
Айде стига сме чакали държавата да се грижи за нас. Ако си си пропилял наследството на комар, никой не ти е виновен, както, ако си го пропилееш за коли, мадами и цигарки, пак никой не ти е виновен.
До коментар [#3] от "asparuhkanchov":
Не съм чул досега Бет365 да опират пистолет в главата на някой и да му кажат: "залагай, куче!" Смучат от идиоти. Други пък си дават парите на врачки.
Нов коментар
За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.