Нови 150 млн. евро за малки и средни фирми

Пътят на парите

Ако такова решение бъде взето и споразумението - подписано, въпросните 150 млн. евро ще бъдат разделени в четири вида фондове. Управлението на всеки от тях ще бъде поверено на различни дружества, като също за всеки ще се търси и допълнително частно съфинансиране - тоест общата сума ще е значително по-висока. Задължително ще има и сравнително малко финансово участие във фондовете от страна на самите управляващи дружества.

Четирите фонда ще имат различна насоченост. Първият ще бъде за въвеждане на нови технологии (наречен Фонд за технологичен трансфер). Бюджетът му ще е 30 млн. евро от ЕС, плюс минимум 10% частно съфинансиране. Той ще инвестира парите като дялово финансиране, с максимална стойност на всяко вложение 1.5 млн. евро (по изключение и до 5 млн. евро), а основната му цел ще е да насърчи трансфера на нови технологии в бизнеса.

Вторият фонд ще е за начално финансиране с капитал 55 млн. евро и пак още 10% частен ресурс. Той ще отпуска до 50 хил. евро за проекта на фаза акселерация и до 500 хил. евро - за такива на фаза последваща инвестиция, с възможност за изключения до 800 хил. евро.

Третият фонд ще е за рисков капитал, с бюджет от ЕС до 25 млн. евро и минимум 40% частен ресурс, ще подпомага финансово иновативните микро-, малки и средни предприятия във фазата на ранното им развитие. Ограниченията там са от 200 хил. до 1.5 млн. евро годишно и до 5 млн. евро в едно предприятие.

Четвъртият фонд ще е за съфинансиране, включително и мецанин. Той ще има за цел също да подпомага финансово иновативните малки и средни компании в България, парите от ЕС ще са до 40 млн. евро, а частното участие - минимум 40%. Инвестициите му ще са от 500 хил. до 3 млн. евро годишно и до 10 млн. евро за едно предприятие.

Отделно, както и сега, се предлага да бъдат заделени средства за по-изгодни банкови продукти - основно гаранции за около 190 млн. евро. Има заделени и 15 млн. евро за микрофинансиране.

Дали обаче всичко това ще се случи е въпрос на преговори и евентуално споразумение, които няма как да минат без волята на новия кабинет.

В момента основни възможности за осигуряване на целеви ресурс за кредитиране на малки и средни предприятия в България са международните финансови институции като Европейската инвестиционна банка, Европейския инвестиционен фонд (ЕИФ), Европейската банка за възстановяване и развитие.

Двете схеми на ЕИФ по инициативата JEREMIE - гаранционната и нисколихвената, бяха отчетени като особено успешни от банките в България. Към края на юли 2014 г. общо по двете схеми са отпуснати около 568 млн. евро като кредити за малки и средни фирми по данни на ЕИФ. С тези средства са финансирани над 6800 компании.

Хубаво ли е да бъдеш малък

Според анкета, проведена от "Елана" сред 452 микро-, малки и средни предприятия в България, най-предпочитаната схема на финансиране за тях е банковото (виж графиките). Традиционният дълг обаче е недостъпен източник на средства за някои компании -  най-вече стартиращи, заради обезпеченията, изисквани от финансовите институции. Така според анализа на консултанта в България годишният недостиг на финансиране на малки и средни компании на ниво стартиране на бизнеса (seed финансиране, акселератори и бизнес ангели) е около 30 млн. евро. Сумата на този "дефицит" на последващия етап от развитието на фирмите е 88 млн. евро. В същото време има сериозен контингент предприемачи (37% от анкетираните), които не желаят никакъв тип външен капитал. В ЕС средно този процент е 20.

"Българските инвеститори обикновено са тип предприемачи и имат страх някой да влиза в къщата им. В същото време пък чуждестранните инвеститори често имат стереотип за България, подобен на история на ужасите как някой идва и им отнема компанията", каза на конференцията Елвин Гури, управляващ съдружник във фонда Empower Capital (с евросредства от този програмен период). Според него това е една от трудностите за навлизане на чуждестранни дялови инвестиции в местни компании.

Друга такава е, че България е малък пазар и трудно излиза "на радара" на големите чуждестранни фондове, освен ако не става въпрос за проект с регионална насоченост. "България е малка държава и инвеститорите трудно решават да се насочат насам. Интересът им обикновено е към по-големи обороти и по-голяма перспектива", подчерта и Златолина Мукова, партньор във фонда NEVEQ II (за рискови инвестиции, отново с еврофинансиране). Предимството на страната ни, въпреки че е малък пазар, е, че съответно и проверката на предприемачите е сравнително лесна, каза пък Росен Иванов, управляващ партньор във фонда BlackPeak Capital.

"Може би пък просто трябва да си спомним историята за барон Мюнхаузен, който, след като попаднал в плаващи пясъци, сам се хванал за косата и се издърпал", заключи Елвин Гури.