Производителят на стелажи "Ники": От Правец за Великобритания

Произведено за Западна Европа

Бизнесът на "Ники" в търговското оборудване започва преди повече от 20 години с производство на стелажи от метал (ламарина, тел и профили), но вече включва и всякакви други материали – дърво, стъкло, пластмаса и т.н. Компанията предлага всичко, което влиза в оборудването на съвременните търговски обекти, без значение какво продават, било то дрехи и обувки, храни и напитки, козметика или части за коли. Дружеството е изцяло експортно ориентирано и почти не продава в България. Основният му пазар е Великобритания (около половината от продукцията), а останалите 50% се поделят между Германия и Франция. В предприятието в момента работят 116 души.

С новия проект броят на работниците няма да се увеличи, но ще се повиши производителността, обясни Николов. "Продуктите, които произвеждаме, са по-скоро бутикови, сериите са къси и по тази причина производството трудно може да се автоматизира или механизира. Затова се оборудваме с универсални машини, които могат да извършват много операции", обясни той. Сега компанията ще добави към оборудването си и машина за лазерно рязане на тръби, които са около 50% от материалите, използвани в стелажите. Това означава, че разкрояването и пробиването на отворите ще стане много по-точно и бързо, а почистването на отрязаните повърхности няма да се прави на ръка.

Машина за ефективност

С всяка година технологиите се променят, правят се все по-бързи и модерни машини, но за това трябват повече средства, казва Николов. "Проблемът е, че ако за една германска фирма 100 хил. евро за нова машина са нищо, за мен са много заради разликата в стандарта", смята той.

По думите му разходите за материали и горива в България са като тези в Европа, единствено трудът засега е по-евтин. Заради ниската ефективност на производството обаче маржът на печалбата на местните предприятия е доста по-малък. "Ако клиентът плаща 5 евро за едно нещо, а аз не мога да го направя за 5 евро, той ще си го купи от Полша, Унгария и дори от Германия", казва Николов. Затова според него единственият начин българските предприятия да са по-конкурентни, е да станат по-ефективни, т.е. да произвеждат повече за същото време и със същия ресурс. А тук модерното оборудване е решаващо.

Производство, търговия и две кризи

Николай Николов започва частен бизнес още в края на 1989 г. Началото е поставено в стар цех в близкото село Трудовец, където прави малки пластмасови детайли за завод в Монтана. След година-две обаче държавните предприятия започват да закъсват и монтанският партньор спира работа.

Междувременно през приятели Николов се е запознал със сръбски бизнесмен и се е захванал и с търговия. Изнася и внася най-различни неща – от пластмаси и цимент до килими и горива. "Благодарение на това, че бях развил много познанства, открих други сърби, на които им трябваха пластмасови изделия", разказва той. Именно това го спасява след затварянето на завода в Монтана, а и по-късно, през годините на югоембаргото, когато търговията замира. Първият такъв клиент в бивша Югославия е завод за аспиратори в Пирот, за който произвежда перки за вентилатори и различни пластмасови детайли.

Истинската производствена дейност тръгва през 1993 г. Тогава започва да прави решетки и кошнички за хладилници и фризери за Rade Koncar (сега Frinko) в Битоля. В продължение на 11 години – до 2004 г. - това е основният, макар и не единствен бизнес на "Ники".

Като в Германия

Компанията постепенно навлиза в производството на стелажи. В този период в България се появяват големите компании за бързооборотни стоки, бензиностанции и т.н. и има търсене на такива продукти. За производството на стелажи обаче освен пластифицирани решетки и кошнички са необходими и стойки от тръби, които се боядисват прахово. Затова през 1997 г. Николов прави ново предприятие, този път в Правец. Купува старо хале заедно със земята, преустройва го и си прави сам линията. Така в Трудовец остава производството на решетките, а праховото боядисване се извършва в Правец.

Пак по това време започва и партньорството на "Ники" с IKEA, което продължава до 2007 г. Предприятието произвежда най-различни елементи за маси, столове и т.н., а голямо предимство се оказват дългосрочното планиране и постоянството на поръчките от международната верига. "Смея да каже, че IKEA ни създаде, тя ни беше хлябът, а стелажите бяха маслото", казва Николов и уточнява, че работата за веригата никога не е заемала повече от 50% от производствения капацитет.

С времето обаче бизнесът със стелажите се разраства, появяват се западни клиенти. През 2004 г. Николов изгражда още две халета в базата в Правец и премества оборудването и производството от цеха в Трудовец. "Това беше старо предприятие, от времето на АПК-тата, не беше възможно там да заведеш западен партньор. Дори да можеш да правиш нещата, които иска, той няма да ти повярва", разказва Николов. И добавя: "Тогава реших, че искам да направя предприятие, в което, като влезе германец, да си мисли, че е в Германия."

Второто производство е на минихеликоптери

Преди година компанията печели конкурс за най-красив двуместен автожир, тази година ще получи световен сертификат за летателна годност

Освен за удоволствие автожирът може да се използва и за много практични цели като облитане на газопроводи или охрана на границата Фотограф : Ники Източник: Ники

"Ники" планира да започне и съвсем ново производство. Става дума за автожири – подобни на хеликоптери ултралеки летателни апарати, които освен за удоволствие могат да се използват и за много практични цели. Разработката е на собственика на фирмата Николай Николов, който казва, че е създател на първия работещ автожир в България. Вече дори има няколко продадени бройки, но плановете му са да развие серийно производство. До няколко месеца се очаква да приключи сертификацията на машината в Германия, която е валидна за целия свят.

Готови за повече

"Ники" вече има почти пълна готовност да започне серийно производство. В момента компанията може да изработва по един автожир на месец, но според Николов капацитет се създава, стига да има търсене. "Капацитетът може бързо да бъде утроен", казва той.

Дотук компанията е създала няколко варианта на автожир, като постоянно подобрява машината. През миналата година тя получава наградата за най-красив двуместен автожир на най-големия форум за такива летателни апарати – Bensen Day във Флорида, САЩ.

Параметри

Автожирът излита като самолет, макар че му трябва доста по-къса писта (100 - 150 м), а каца почти като вертолет – на площ около 20-ина метра. "Това е едно от основните предимства – късо излитане и късо кацане в сравнение със самолет", обяснява Николов. Лети със скорост около 150 км/ч, а едно зареждане му осигурява около 4 часа автономен полет, т.е. достатъчно е да се прекоси България от край до край. Работи с обикновен автомобилен бензин и гори 15 л/ч. "Като кола е, но се движи по-бързо и по права линия", казва той. Недостатък е, че като всички ултралеки летателни апарати лети само при хубаво време. Достига до 3000 м височина и може да носи 200 кг товар (плюс 300 кг собствено тегло). Предвиден е за двама души – пилот и пасажер. Цената му е между 65 и 95 хил. евро.

Приложенията на автожира могат да бъдат най-различни – от удоволствие от спорта до фотозаснемане, наблюдения, охрана на обекти и т.н. Според Николов например автожирът може да се използва за облитане на газопроводи или охрана на границата. Подобни дейности в момента се извършват с хеликоптер, което е значително по-скъпо.

Дълга предистория

Проектът за автожира си има дълга предистория. Започва от детските години на Николов в едно врачанско село, когато се запалва по авиомоделизъм и ходи на кръжок в близкия град Мизия. По-късно, вече като възрастен, самият той става инструктор по авиомоделизъм в Правец. От 2000 г. е представител на германската компания Graupner, която произвежда авиомодели, и открива магазин в София. Оглавява Федерацията по авиомоделизъм.

С годините интересът му се насочва от малки към големи модели и с приятели решават да направят апарат, на който могат да се возят. През 2000 г. изграждат свой собствен хеликоптер, но опитът се оказва неуспешен. "Като всяко първо нещо си имаше технически несъвършенства и не можа да полети", казва Николов. Няколко години по-късно решават да опитат с автожир, като използват кабината от хеликоптера, и този път късметът е на тяхна страна. Така през 2008 г. се появява първият успешно полетял български автожир. През този период Николов минава и школа за любител пилот на самолет, както и обучение за пилот на автожир в Унгария.

Исках да направя предприятие, в което, като влезе германец, да си мисли, че е в Германия, казва собственикът на компанията Николай Николов Фотограф : АНЕЛИЯ НИКОЛОВА