Новата ЖП (а)тракция на Васил Божков

Идеята за отделна ремонтна компания беше оповестена в средата на септември на страниците на в. "Стандарт". Всекидневникът съобщи, че собственото дружество на БДЖ за ремонт на вагони и локомотиви ще се казва "БДЖ сървисиз" и ще заработи от 1 ноември. Негов управител щял да стане Велик Занчев, член на съвета на директорите на "Холдинг БДЖ". Причината за изваждането на тази дейност от холдинга според статията била, че "всички частни ремонтни заводи в България не приемат поръчките на "Холдинг БДЖ", тъй като той хронично не заплащал услугите им. "Най-модерният жп завод у нас - "Експрес сервиз", категорично отказва да приема локомотиви на БДЖ, а смесената компания "БДЖ – Кончар", която модернизира локомотиви, е завела дело срещу холдинга за неплатен ремонт на 10 машини", пише вестникът.

В сектора обаче не мислят така и виждат по-скоро опит да се върне един стар играч в жп ремонтите - Васил Божков.

Изгубени в железницата

От вагоноремонтните заводи, които "Капитал" попита, коментираха, че нямат неразплатени услуги, а проблемите с железниците по-скоро се свеждат до това, че държавната компания не подава пълните количества вагони за ремонт, които са договорени при подписването на договорите, а за дружествата няма смисъл да съдят за неустойки основен клиент като БДЖ. По никакъв начин обаче мениджърите не биха се отказали от възможността да работят по активите на държавния превозвач.

От "Експрес сервиз", която е единственият производител на маневрени локомотиви в страната, отрекоха да им липсва желание да работят с БДЖ и обясниха, че само тази година са участвали на 4 търга, но са дисквалифицирани. От "БДЖ - Кончар" също не могат да си обяснят идеята за ново дружество, като изпълнителният директор Гинчо Павлов казва, че подобна компания съществува от години и тя се нарича "БДЖ - Кончар". Накрая от идеята пред "Капитал" би отбой и самият Велик Занчев, който заяви, че няма решение за съществуването на такова предприятие, камо ли за това кой ще го ръководи. "Има средства за ремонт. Имаме проблем с доставките на части заради Закона за обществените поръчки", заяви той, като допълни, че до края на годината няма да се създава никакво дружество.

Освен заради информационния хаос създаване на отделна компания би било странно и по още няколко причини. Първо, подобна инициатива, предполагаща изнасяне на активи, не е ясно как би се приела от кредиторите на жп холдинга. Второ, начинанията за изнасяне на дейности от БДЖ до момента нямат голям успех, като създаденото през 2011 г. от "БДЖ – Пътнически превози" и "Тип-топ куриер" дружество за куриерска дейност "Парселс деливери" например от пролетта на тази година е в несъстоятелност. Трето, БДЖ въпреки своето 49% участие не работи активно с "БДЖ - Кончар" и не е ясно защо трябва да дублира дейности. Четвърто, на пазара има компании с опит в ремонтите на локомотиви като "Експрес сервиз", която на 1 септември откри разширението на ремонтната си база в Русе и която упешно работи с редица частни жп компании. Тя е единствената с капацитет да ремонтира и дизелови локомотиви, обаче явно не е сред предпочитаните от БДЖ.

На фона на цялата тази ремонтна каша една млада компания за ремонт на локомотиви стана фаворит на железницата през последната година и започна да набира инерция.

Фалит и пак напред

Според някои представители на пазара в момента сме в период на леко възкръсване на жп бизнеса на Васил Божков. Преди години приватизираните от него заводи бяха обединени в "Железопътна инфраструктура – холдингово дружество", после преименувано на "Инфра холдинг". През 2011 г. "Железопътна инфраструктура – холдингово дружество" поиска откриване на производство по несъстоятелност на три дъщерни дружества "Ремонтно-възстановително предприятие Кьоне", "Завод за стоманобетонови конструкции и изделия" и "Национален изследователски институт по транспорта". Причините бяха задължения към холдинга, задължения по договори за кредит с ОББ на обща стойност 33 млн. EUR, към НАП и Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол и към доставчици. Активите на друга компания от холдинга - "Локомотивен и вагонен завод", също бяха обявени за публична продажба.

Сега по неофициална информация на източници от пазара своеобразно възкръсване се случвало през новата и непозната "ЖП тракция", която през тази година започва да печели поръчките на БДЖ. През пролетта на тази година "БДЖ - Пътнически превози" избира "ЖП тракция" да извършва абонаментна планова техническа поддръжка, експлоатационни прегледи и извънпланова техническа поддръжка на модернизирани от "Кончар" електрически локомотиви серия 46200 и на модернизираните електрически локомотиви серия 44. Договорът е за две години и е за близо 1.2 млн. лв. без ДДС. През август 2016 г. и "БДЖ – Товарни превози" избира "ЖП тракция" да извършва планови ремонти на локомотива и ремонти по необходимост на стойност 1.3 млн. лв. без ДДС. И при двата търга "Експрес сервиз" е отстранен още на етап документи, показват регистрите.

Останките на холдинга

"ЖП тракция" се сдобива със сертификат за поддържане на електрически и дизелови локомотиви през април 2015 г. По данни на Изпълнителна агенция "Железопътна администрация" дружеството разполага с ремонтна база на територията на бившия металургичен комбинат "Кремиковци". Телефонът, посочен като контакт на компанията обаче, не беше актуален и "Капитал" не успя да се свърже с управителите на дружеството. Велик Занчев коментира пред "Капитал", че не знае къде е ремонтното депо на компанията, само, че е някъде в София. От офиса на Васил Божков коментираха неофициално, че не са запознати с нея и нямат информация за възобновяване на интересите на хазартния бос в железопътната сфера.

Все пак връзки между старите структури на Васил Божков в жп строителството и новата фирма за ремонти "ЖП тракция" не липсват. В края на 2009 г. "ЖП тракция" носи името "Медикъл кеър 1", с предмет на дейност търговия с медицински машини и апаратура. При създаването й тя е еднолична собственост на Емил Лечев и е с капитал 50 лв. През пролетта на 2012 г. той продава дружеството на Николай Кръстев, роден през 1980 г . Капиталът на компанията се увеличава на 10 хил. лв. и тя получава името "ЖП тракция". Проверка в ДАКСИ показва, че през 2011-2012 г. той е бил в ръководството на "БДЖ - Трансимпекс" и в "Адлер БГ", която е акционер заедно с БДЖ в "БДЖ - Трансимпекс". Адлер БГ" е собственост на "Транс Нове", собственост на "Вато 2002", собственост на "Нове интернал", собственост на Васил Божков. Стари протоколи от годишно общо събрание на акционерите на "Железопътна инфраструктура – холдингово дружество", проведено през 2009 г., показват, че Николай Кръстев е присъствал на него, без да е акционер, което обикновено е служител в ролята на преброител.

През 2015 г. "ЖП тракция" получава лиценза си за ремонтно предприятие от Изпълнителна агенция "Железопътна администрация", чийто директорът Веселин Василев също от 2006 г. до 2010 г. е заемал ръководни длъжности в "Локомотивен и вагонен завод", "БДЖ – Трансимпекс" и в "Железопътна инфраструктура – холдингово дружество". През септември 2015 г. управител на "ЖП тракция" става Георги Кръстев. Той през 2011 и 2012 г. е бил в управата на "Локомотивен и вагонен завод" в Русе. От документите по поръчката за 1.2 млн. лв. с "БДЖ - Пътнически превози" се вижда, че има договор за сътрудничество между "ЖП тракция" и "РВП Илиенци". Тя е приемник на "РВП Кьоне" и работи по рамкови договори в НКЖИ, тъй като разполага с нужната техника. Теоретично всяка от тези връзки може да се дължи и на факта, че пазарът за жп ремонти е доста малък, но събирането им накуп подклажда подозренията в сектора за завръщане на Божков.

Проблем със себе си

Паралелно със засилването на новата ремонтна компания тече и сюжет по маргинализиране на досегашната фирма за ремонти на електрически пътнически локомотиви на БДЖ - "БДЖ – Кончар". Акционерното дружество е създадено през 2001 г. С 49% влиза БДЖ, а с 51% "Конелл", собственост на хърватския завод "Кончар електрически локомотиви" и "Балкангаз инженеринг". Идеята е предприятието да модернизира електрическите пътнически локомотиви на БДЖ, като му се отдава помещение под наем в "Подуяне", собственост на железницата. До 2008 г. нещата вървят нормално на базата на рамково споразумение между страните. После обаче спира финансирането, като след тази година модернизация на локомотиви няма в предприятието, обяснява директорът Гинчо Павлов, който е начело от страна на хърватския акционер, като допълва, че БДЖ е можело при разумни инвестиции да развие завода.

Сега споровете между БДЖ и собственото й дъщерно дружество са по няколко линии. Модернизираните към онзи момент 15 пътнически електрически локомотива имат нужда от планова поддръжка. Обществените поръчки през 2012 и 2013 г. се изпълняват от "БДЖ – Кончар". През 2014 г. при аналогичната поръчка през юли "Експрес сервиз" закупува тръжната документация. БДЖ прекратява процедурата и през септември възлага на "Кончар" ремонтите без обявление. "Експрес сервиз" обжалва процедурата и тя е отменена от КЗК и ВАС през 2015 г. Така се стига до последния конкурс с победител "ЖП тракция", като на него "Кончар" не е кандидатствал. По думите на Гинчо Павлов наличието на едни и същи служители и в ръководството на възложителя, и в надзора и управата на "БДЖ - Кончар" прави компанията юридически уязвима при конкурсите.

Паралелно "Холдинг БДЖ" съди собственото си дъщерно дружество за 357 хил. лв. за наем на халето в "Подуяне", което "БДЖ - Кончар" ползва. "БДЖ - Кончар" претендира за погасяване чрез прихващане за извършен в наетото хале ремонт и за обезщетения за вреди от неизпълнен договор за ремонт на 10 броя локомотиви серия 44 и 45, изразяващо се в пропуснати ползи, като в крайна сметка на 1 септември Апелативен съд - София, отсъжда в полза на ремонтната компания.

Отношенията с "БДЖ - Кончар" Велик Занчев коментира така: "БДЖ - Кончар" иска директно да му възлагаме, без ЗОП. Няма сертификат за ремонт и си е подал документите, за да го придобие." "БДЖ – Кончар" пък стъпва на решение на Софийския градски съд по делото с наема, като в него се казва, че между двете страни съществуват продължителни и трайни търговски отношения във връзка с ремонта на локомотиви и са подписани множество договори за ремонтни дейности, като нито един от тях не е в резултат от обществена поръчка, а част са сключени при хипотеза от ЗОП, съгласно която законът не се прилага за договори, възлагани от участник в обединение, ако то е образувано с цел да изпълнява съответната дейност за период най-малко три години и учредителният акт предвижда, че възложителите ще участват в него за същия период.

Основният проблем на всичко казано дотук е, че не става ясно как БДЖ ще може по-качествено и при по-изгодни условия да се грижи за огромните си активи, които могат да бъдат и опасни. Миналото доказва точно обратното. През 2015 г. Гинчо Павлов с писмо до премиера Бойко Борисов иска да се направи одит на "БДЖ - Кончар". От текстовете в одита стават ясни няколко неща, показателни за начините на работа в железницата. Според Павлов в периода 2007 - 2009 г. има случаи, в които "БДЖ - Кончар" е използвана като "пощенска кутия", през която просто са минавали суми пари за доставки на стари и негодни части за железниците от подставени фирми, за които държавната компания е плащала над реалната им стойност. "Показателно е, че началото на враждебното отношение спрямо "БДЖ - Кончар" е свързано именно с пресичането на корупционна практика, станало възможно благодарение на действията на ръководството на дружеството след 2009 г.", пише изпълнителният директор на дружеството през 2015 г.