Борсата и нови инвеститори поглеждат към малкия бизнес

За много компании банковото кредитиране е изчерпано като ресурс за растеж

Слаборазвитият капиталов пазар е една от причините бизнесът в България да зависи основно от банковото финансиране.

Гергана Михайлова

Слаборазвитият капиталов пазар е една от причините бизнесът в България да зависи основно от банковото финансиране. © Цветелина Белутова

Вечерни новини

Всяка делнична вечер получавате трите най-четени статии от деня, заедно с още три, препоръчани от редакторите на "Капитал"

ЕИБ вече предлага квазидялово инвестиране за малки и средни компании.

В България има поне 60 хил. компании, чийто ръст на продажбите е двуцифрен и е от порядъка на 25% годишно, при растеж на националната икономика средно с 2%. В голямата си част това са бизнеси от малък и среден калибър, които са достигнали кредитния си предел. За да поддържат добър темпа си на развитие, собствените им печалби не са достатъчни. Това ги поставя пред необходимостта от набиране на капитал. След като големите инвеститори подминават малките компании, възможност за тях остава капиталовият пазар. Очаква се на него да заработят два нови сегмента за търговия с книжа на малки и средни предприятия, които не са публични, но биха могли да набират през борсата от 500 хил. до няколко милиона лева. Това стана ясно на конференцията "Сделки и инвеститори", в която една от тематичните дискусии бе посветена на алтернативните форми на финансиране.

Сега е моментът за борсата

Слаборазвитият капиталов пазар е една от причините бизнесът в България да зависи основно от банковото финансиране. Колкото и обилно и евтино да е то обаче, има много компании, в това число и експортно ориентирани, за които заемният ресурс е недостъпен. Регулациите забраняват на банките да кредитират при определено съотношение на дълг към капитал, обясни Филип Генов, първи вицепрезидент на Уникредит Булбанк, ръководещ направлението "Специални проекти" на институцията. Това потвърди и Камен Колчев, главен изпълнителен директор и председател на борда на директорите на "Елана финансов холдинг": "Ние сме първо поколение бизнес. Нямаме резерви, нямаме натрупвания, капиталовата ни база е ниска и активите ни не са големи. Това определя тавана на банковото кредитиране, на което можем да разчитаме".

За да наберат капитал и да пораснат достатъчно, за да попаднат в полезрението на инвеститорите, компаниите биха могли да се насочат към фондовата борса, която предстои да се отвори и за по-малки емитенти. "Вероятно следващата година ще видим сегмент за малки и средни предприятия, които дори не са публични, и на който ще могат да набират ресурс до половин милион лева. Това ще бъде нещо като споделено финансиране (crowd funding)", каза Колчев. И добави, че ще има и сегмент за по-големи фирми, на който ще могат да набират между 500 хил. лв. до 2-3 млн. лв. след опростен проспект. Това би могло да бъде нещо като предверие за дружества, които искат да станат публични.

Новата оферта на ЕИБ

Докато промените с борсата станат факт, компаниите могат да разчитат и на дялови инвеститори. Специални фондове към някои банки търсят да предложат така нареченото value added lending (кредитиране с добавена стойност), но то е достъпно предимно за иновативни компании от технологичния сектор.

Европейската инвестиционна банка (ЕИБ) е една от институциите, която обяви пред участниците на конференцията платформа за подпомагане чрез квази-дялово инвестиране. При него сделките, в които банката стъпва като ко-инвеститор, са от порядъка на 7.5 млн. до 50 млн. евро, със срок на инвестицията от 5 до 7 години. Одобрението се получава за 3 до 5 месеца, а разходите за получателя не са под формата на традиционните такси и лихва, а идват през споделяне на бъдещите печалби с инвеститорите, обясни Христо Стойков от ЕИБ. Целевите сектори, в които се предлага финансирането, са информационни технологии и комуникации (54% от бюджета) и биотехнологии и фармация (40%). Стойков посочи, че засега ресурсът на програмата е за 1 млрд. евро, но уверенията са той да бъде увеличен десетократно под шапката на "Плана Юнкер".

До тук няма българско дружество, получило такъв вид финансиране, но има кандидатствали компании от страната.

Фондове за рисков капитал също се оглеждат за възможности на местния пазар, декларира Атанас Симеонов, член на Борда на Endeavor България, според когото големият проблем е в разминаването между онова, което очакват собствениците на компании и мисленето на инвеститорите, които финансират компании в следваща фаза на растеж. "Големият проблем е, че в момента финансовия свят е като един голям небостъргач, а така наречената бизнес екосистема я гледаме през последния етаж на този небостъргача и тя е там, долу, една гола, зелена градинка. Само че никой не слиза до градинката, ами си пишем имейли. Трябва да се изгради мост на информация и познание между двата свята", изказа се образно предприемачът от Endeavor.