Враг в кошера

България се възползва от дерогацията през 2015 г., когато по твърденията на Greenpeace в страната "тихомълком", със заповед на изпълнителния директор на Българска агенция за безопасност на храните (БАБХ) са били внесени малки количества неоникотиноиди, предназначени за слънчоглед и царевица за борба с основните вредители при тях – телен червей и сив царевичен хоботник. Според организацията през 2016 г. ползването на спорните препарати е нараснало. От БАБХ посочват, че то е било разрешено в рамките на три месеца в 22 от 28-те области на страната.

"Разбрахме за дерогацията едва ли не по тайни канали, а когато пчеларите се обединихме и вдигнахме шум, бяхме поканени в работни групи, но не получихме някаква сериозна научна обосновка или анализ за необходимостта от прилагането на тези препарати. Не чухме и доводите на земеделските производители какви са. Това, което ни представиха, беше един доклад на Селскостопанската академия, в който имаше снимки на вредители и становище, че добивите на зърнопроизводителите биха паднали. Тези данни за добиви освен всичко бяха събирани с анкети", казва производителят на био пчелен мед Петко Симеонов. По думите на други участници в срещите с МЗХ всички аргументи в полза на употребата на неоникотиноиди са били изложени само от Селскостопанската академия, чийто председател е служебният министър Христо Бозуков.

Освен в България дерогация на забраната за неоникотиноидите в периода 2014 - 2016 г. е прилагана и в други 9 европейски държави. Според пчелари и еколози обаче там режимът е много затегнат и се контролира стриктно употребата на семена и препарати. Предвидени са отстояния от пчелини на ниви, третирани с неоникотиноидни семена.

Пчелите не четат табелки

В България няма дори разрешителен или уведомителен режим за използването на неоникотиноиди от фермерите. Ако стопанствата попадат в някоя от 22-те одобрени за третиране области, могат да използват тези препарати, както намерят за добре. Няма и система, която да информира пчеларите. Единственото изискване към фермерите е да поставят табели около нивите си, което на практика означава, че производителите на пчелен мед трябва да обходят километрични разстояния, за да разберат дали могат да пуснат пчелите си в даден район.

От БАБХ, която е отговорна за контрола върху употребата и на пестициди, посочват, че през 2016 г. са извършени 324 проверки в страната за спазване на рестрикциите по използването на препаратите, като при 3 от тях е констатирано неспазване на изискването за поставяне на информационни табели. Контролът на практика свършва там. До приключването на редакционния брой "Капитал" не получи отговор от агенцията колко са внесените в България количества неоникотиноиди – семена и препарати, колко са били третираните площи и в кои райони се намират те, правен ли е анализ за връзката между смъртността на пчелите след зимния сезон и употребата на никотиноидни препарати.

От БАБХ все пак посочват, че през миналата година съвместно с Конфедерацията на българските пчелари са изследвани и проби на случаен принцип за наличие на препаратите при пчели и пчелни продукти - при една от пробите от пчелен прашец е констатирано минимално количество препарат (под допустимата норма), но не е констатирана смъртност на пчели. В агенцията също така не са постъпвали жалби за смъртност на пчели от неоникотиноидни препарати. Тук пчеларите обаче контрират, че не изпращат сигнали, защото в България няма лаборатория, която да прави такива анализи, и на практика не могат да докажат връзката върху вредата за пчелините им.

В ЕС текат дебати за бъдещето на пестицидите, връзката им със смъртта на пчелите и регулациите им. Към момента България няма разрешение за използването на неоникотиноиди и според източници от МЗХ вероятността пълната забрана да остане в сила през 2017 г. е по-голяма от това, тя да отпадне.

Източник: Pixabay CC0 Public Domain