Страните от ЕС могат да забраняват ГМО царевица

Брюксел даде последната дума на националните правителства

Новите правила предвиждат страните, в които се отглежда генномодифицирана царевица, да се ангажират, че посевите няма да се пренесат в съседни страни, където това е забранено.

Капитал

Новите правила предвиждат страните, в които се отглежда генномодифицирана царевица, да се ангажират, че посевите няма да се пренесат в съседни страни, където това е забранено. © НАДЕЖДА ЧИПЕВА

ЕС отблизо

Седмични новини за европейски регулации, бизнес и финансиране.

Решението е против духа за налагане на общи политики

Европейският съюз предостави на 28-те страни членки правото да забраняват отглеждането на генномодифицирани култури, дори ако то е разрешено от общия регулатор, съобщи Associated Press. Европейският съвет постанови в понеделник, че националните правителства ще имат последната дума по този въпрос. Към момента еврокомисията е разрешила отглеждането на две модифицирани култури – царевицата MON 810 на Monsanto и картофите Amiflora на BASF. Индустриално засега се отглежда единствено царевица, като най-големите масиви от нея са в Испания.

"Решението е взето в съответствие с принципа на субсидиарност и при зачитане предпочитанията на гражданите и земеделците", коментира председателстващият съвета латвийски министър на земеделието Янис Дуклавс. Associated Press обаче коментира, че решението е в разрез с редица инициативи на съюза, който традиционно се опитва да наложи единна политика по общоевропейските политики.

Възможностите

Новоприетото решение предоставя две възможности на страна членка, която желае да забрани генномодифицирани организми (ГМО). Когато дадена компания внесе молба за отглеждане на царевица, съответната страна може да изиска от нея да упомене изрично, че се задължава да не отглежда ГМО на част или цялата територия на страната. Тази стъпка може да бъде предприета от страната, без да се излага мотив за забраната на ГМО. Ако компанията откаже да промени молбата си, страната има друга възможност. Тя може да забрани напълно или да ограничи обхвата на разрешението отглеждането на царевица.

Въпреки това властите трябва да предоставят причина защо забраняват отглеждането на генномодифицирани организми. Причините могат да варират от природозащитни или земеделски политики до социално-икономически негативни последствия.

Гаранции

Новите правила предвиждат също страните членки, в които се отглежда генномодифицирана царевица, да се ангажират, че посевите няма да се пренесат в съседни страни, където това е забранено. Досега страните членки можеха единствено да наложат временна забрана или да ограничат използването на ГМО на своя територия, и то ако разполагат с доказателство, че подобни организми представляват риск за човешкото здраве или околната среда.

Приетото в понеделник решение е резултат от гласуване на законодателната инициатива в европарламента през януари. Тогава правилата бяха одобрени с 480 срещу 159 гласа. Новите мерки влизат в сила 20 дни след публикуването им в Официалния вестник на ЕС. Това слага край на четиригодишна борба между привържениците и противниците на ГМО култури в ЕС. Австрия, България, Германия, Гърция, Италия, Люксембург, Полша, Унгария и Франция са против. Някои страни се опасяват, че модифицираните продукти ще накърнят репутацията на земеделските им продукти.

Еколози акцентират върху заплахите, които промяната в гените на дадени растения създава за природата и естествените видове. "Модифицираните култури, които чакат одобрение от ЕС, създават същите заплахи по отношение на дивата природа и налагането на суперпосевите, както и в САЩ", казва британката Лиз О'Нийл, директор на активистите от GM Freeze, цитирана от BBC. Защитниците на генномодифицираната царевица смятат тези аргументи за пресилени. "Съпротивата срещу генномодифицираната царевица в много европейски страни се основава на някакви ценности и политики, но не и на научни доказателства", смята Андрю Милър, председател на комисията за наука и технологии към британския парламент.