Силвен Коло - между инженерната наука и мениджмънта

Много компании в България в момента страдат от недостиг на работна ръка, или ако има кадри, те не са добре подготвени за специалността. Вие изпитвате ли подобни трудности, как намирате и задържате хората в компанията?

- Пазарът на труда е предизвикателство за всички. Можем да се оплакваме, но за не повече от 5 мин., после трябва да си кажем "да, това е реалността" и да направим нещо. Но да се върнем на въпроса как намираме таланти. Първо, в инженерния свят днес има голяма конкуренция на глобално ниво. Ние търсим инженери от цял свят, към момента имаме в българския екип хора от над 10 националности, макар те да са под 10% от заетите. Не сме се ограничили само до местния пазар, но наемаме хора и от тук. Опитваме да сме разпознаваеми, не само да казваме "ние сме добър работодател", а да показваме на външната публика, че е така през различни инициативи.

В техническите специалности става все по-популярно компаниите сами да "отглеждат" своите кадри. Вие работите ли с български университети и училища?

- Досега сме работили основно с университети с перспективата да наемаме завършилите образованието си инженери. Имаме силно партньорство с техническите университети в София, Пловдив и Варна. Тук обаче системата е различна от тази в Западна Европа и това, което трябва да признаем като недостатък, е, че студентите започват да работят още преди да са завършили, докато в Европа първо завършваш, после получаваш диплома и започваш работа. Това е и причината кадрите тук да са по-малко подготвени и специализирани. Но системата е такава, ето защо и ние вече опитваме да привлечем кадрите, докато все още са в университета. Имаме програми, в които опитваме да подпомогнем знанието им до степента, в която то е нужно. Оттам насетне те имат много предложения, възможности и предизвикателства за развитие в "Мелексис". В нашето корпоративно ДНК много насърчаваме инициативата и отговорността и това е което търсим у хората. Всеки управлява своята съдба и мога да дам пример със себе си. Аз започнах като инженер, но дойде време, в което исках да правя нещо различно – да споделям знание, да се грижа за други хора. Получих възможността за това, а такива възможности има за всички.

Кои са качествата, които "Мелексис" търси у кандидатите за работа?

- Търсим това, което тук наричаме Melexis ДНК, или желанието за поемане на инициатива. Разбира се, очакваме и висока техническа подготовка. Това е, от една страна, но от друга, трябват и необходимите бизнес качества, като например способността за работа в екип. Средата тук е гъвкава и за някой, който търси строга организация, оцеляването би било трудно. Имаме, разбира се, структура, но основното ни правило е това, което наричаме Go, BRO! (For good business reason only), тоест правим нещата дори когато първоначалният план не налага да ги правим по точно този начин, ако това би имало конкретен позитивен резултат върху работата.

Секторът на производство на части и компонентни за автомобили в България се развива много динамично. От друга страна, новите технологии в момента движат напред цялата автомобилна индустрия. Кои са днешните големи предизвикателства?

- Да, мога да кажа, че производството на електронни компоненти в момента е добър бизнес. Електрониката е есенция на всички подобрения. Има сензори, които позволяват да управлявате много ефективна кола чрез проследяване на разхода на гориво. Има и чипове, които се грижат за комфорта на шофьора и пътниците чрез следене на температурата в купето. Има настройки, които регистрират положението, удобно за водача, и нагласяват седалката му само с натискане на един бутон. Всичко това е възможно заради сектора, в който работим. От друга страна, идва и ерата на електромобилите, за които ще са необходими много електронни компоненти. Понякога чета статии, в които се твърди, че в сектора ще има забавяне. За мен това не отговаря на истината.

Смятате ли, че нишата става по-конкурентна и какво отличава глобалната Melexis от останалите компании на пазара?

- В производството на микроелектронни чипове не се появяват нови компании, по-скоро тенденцията е към сливане и окрупняване на вече съществуващи фирми, които стават по-големи и завземат по-голям пазарен дял. Нови, непознати играчи в автомобилната индустрия в последното десетилетие идват от китайския пазар, което създава много нови възможности за нас.

Глобално най-големите ни конкуренти са в Германия, Китай и Япония. А в България ние сме част от два клъстера и не се конкурираме пряко с никого, даже напротив, продаваме наши елементи на Sensata, например. Те използват тези компоненти по-нататък в производството на модули за автомобилната промишленост.

Кои са вашите стратегически пазари и как стигате до нови?

- Нямаме специфичен фокус върху един или друг пазар. Имаме около 40% продажби в Европа, 40% продажби в Азия и 20% в Америка. Защо сме най-вече в Европа? Защото произвеждаме хай-тек продукт, а все още една голяма част от развитието на иновациите се случва в Европа. Азия е ключов пазар, но там често не можем да продаваме директно и трябва да правим това през екипа на място и дистрибутори. Все още наши компоненти се внедряват в почти всички известни по света автомобилни марки - средно по осем Melexis чипа в автомобил.

Когато говорим за иновации, доколко те са важни за "Мелексис България"?

- Тук, в България, иновациите са ключът към това, което правим. Скоростта за излизане на пазара се определя от това да си първият, генерирал идея. Ние имаме много патенти, иновациите са в основата на нашия бизнес, но иновациите трябва да отговарят на три въпроса – кой има нужда от това, технически възможно ли е и колко ще струва. Всеки от служителите на "Мелексис" има възможност и е насърчаван да предлага иновации, това се очаква като компетенция у всеки член на екипа.

В последните няколко години "Мелексис България" има устойчив ръст на приходите. Запази ли си той и през миналата година и каква е прогнозата ви за 2017 г.?

- Трябва да ви коригирам малко в този въпрос. Резултатите на компанията не трябва да се разглеждат локално, а в глобалния контекст на бизнеса на Melexis, който расте наистина добре през последните 3-5 години. През 2009 г., усетихме световната финансова криза, когато беше в разгара си, но тук искам да отворя скоба – кризата беше последвана от успех. В това трудно време ние отидохме при своите клиенти и им казахме – не спирайте да произвеждате, защото това не е криза на индустрията. Оказахме се прави. Ние самите не спряхме да произвеждаме, минимизирахме много от негативното въздействие и когато бизнесът се възстанови, вече имахме складова наличност, с която успяхме да завземем дори по-голям пазарен дял. Но на въпроса - през 2016 г. имахме ръст на приходите от 14%, а през 2017 г. планираме ръст между 11 и 15%.

През 2015 г. българското подразделение на Melexis получи сертификат за инвестиция клас А заради вложения от 15 млн. лв. в разширяване на производството и развойната дейност. Към какво точно са насочени тези инвестиции?

- Тези инвестиции са част от нашата програма за развитие и не представляват нов проект. С тях финансираме основно внедряването на нови продуктови линии и разрастване на екипа.

Вие имате ли автономност при вземането на решения за развитието на "Мелексис България"?

- Имаме пълната автономност и свобода при вземането на решения и работен процес на локално ниво, съобразени с приетата глобална стратегия, в създаването на която участваме.

Можете ли да разкажете за вашия кариерен път? Кои са трите най-ключови стъпки в него и ако можехте да промените нещо, кое би било то?

- Не бих променил нищо. А най-важните стъпки са, първо, идването ми в България, което първоначално беше планирано за три години. Второ, поемането на ново предизвикателство. Един ден казах на моя шеф – искам да правя нещо повече, а когато той ме попита какво, отговорих – някога да върша това, което вършиш ти. Третото беше да вляза в компанията въобще. Аз съм дипломиран инженер и познанията ми бяха в областта на проектирането и създаването на чипове. Това е, което правех във Philips, но не го харесвах. Дойдох в Melexis случайно, динамиката ми допадна много. Пак се грижех за продуктите, но не за проектирането, а за оптимизирането им.

А има ли общо между инженерната наука и мениджмънта? Леко ли премина вашият преход от едната към другата функция?

- Не, защото бях инженер, а дойдох тук като мениджър на инженери. Случиха се много промени наведнъж – нова среда, нова култура, нови хора, нови продукти. В мениджмънта освен всичко това се занимаваш с много повече стратегически елементи и работиш повече с хора.

Интервюто взе Силвия Радославова