Първото българско трио с пари от плана "Юнкер"
Две частни дружества вече получиха инвестиционни заеми за над 50 млн. евро от ЕИБ, а "Биовет" чака одобрение за 100 млн. евро кредит
Вечерни новини
Всяка делнична вечер получавате трите най-четени статии от деня, заедно с още три, препоръчани от редакторите на "Капитал"
В последните години, когато България се сравнява с Румъния по който и да е показател, често изводите не са ласкави. Има обаче и някои проблясъци. Ако се гледа инициативността в проекти по плана "Юнкер" (или Европейския фонд за стратегически инвестиции), за изминалите две години до юли 2017 г. са подписани споразумения с български контрагенти за 207 млн. евро с потенциал да мобилизират 1.1 млрд. евро инвестиции. Това нарежда България на пето място в ЕС, ако сумата се съпостави с БВП, докато значително по-голямата икономика на Румъния с под 1 млрд. евро се нарежда пета, но отзад напред, сред 28-те страни членки. Този месец обаче българската сума започна да расте - засега с още 54 млн. евро.
Досега успехът на България по линия на Европейския фонд за стратегически инвестиции, който е централният елемент на плана, се движеше почти единствено от банките. 150 млн. евро идват от договор на държавната ББР с Европейската инвестиционна банка за финансиране на малки и средни компании. Други 57 млн. евро са договорени от девет частни банки с Европейския инвестиционен фонд, като отново са с такава насоченост.
Към тях обаче вече се добавят и директно кандидатствали за финансиране компании. При откриването на официалното представителство на ЕИБ тази седмица беше обявено, подписването на първия такъв договор - с "Олива" за 31 млн. евро. А по данни на банката има поне още няколко проекта (виж таблицата) на различен етап на одобрение, по които в страната могат да влязат още няколкостотин милиона евро финансиране. Такива са вече подписан договор с германската Software AG, като 23 млн. евро по него са предназначени за българското й поделение и все още разглеждания проект за нов завод на "Биовет", където заемът от ЕИБ е от порядъка на 100 млн. евро.
Така България вече е твърдо в групата на успешните истории на иначе доста критикувания план "Юнкер". В началото му най-често недоволните гласове бяха, че повечето проекти и съответно средства се канализират към развитите страни в ядрото на съюза. Макар и плавно (другата критика е мудността на процедурите), това се променя. Не в абсолютна стойност, но като дял от БВП, челните места вече са заети от малки икономики, както и от ударените от дълговата криза страни от южната периферия на ЕС.
Слънчогледовият пионер
Първи корпоративен голям заем по плана получава производителят на слънчогледово масло "Олива". Със своите 545 млн. лв. приходи за миналата година компанията е най-голямата в сектор "Храни" в страната.
Сегашното финансиране от 31 млн. евро ще е за третия завод на дружеството - в близкия до Варна Белослав. Проектът е за 40 млн. евро и започна да се строи в средата на тази година, съобщи преди месеци собственикът на "Олива" Ангел Георгиев (на снимката). Пускането му ще е поетапно, като заводът до пристанище Варна-запад трябва да заработи с пълния си капацитет през 2020 г., а първият му етап - още следващата есен. Заедно със сега съществуващите фабрики в Книжа и Полски Тръмбеш новите мощности ще увеличат обемите, които "Олива" може да обслужва, до 700 хил. тона семена годишно. Броят на заетите също ще нарасне спрямо сегашните 395 служители.
Това ще е второто финансиране от европейска институция, което групата ползва - със заем от 22 млн. евро от Европейската банка за възстановяване и развитие (ЕБВР) беше финансирано новото предприятие за нерафинирано масло, открито през 2013 г.
Портфолиото на "Олива" включва сурово и рафинирано слънчогледово олио, слънчогледов шрот и белени семена. Годишно около 80-90% от продукцията й са предназначени за износ, а основните пазари на компанията са в Западна Европа, Турция и Северна Африка. "Олива" няма собствени марки, но продава част от рафинираното масло в бутилирана разфасовка с етикет на клиента. Купувачи на суровите масла пък са рафинерии от различни точки на света. Освен това през 2016 г. дружеството е изтъргувало много по-голям обем рапица - над 100 млн. лв. от приходите са от продажби на тази суровина и маслото от нея.
От Германия за България
"Софтуер АГ дивелъпмънт център България" е едно от основните развойни звена на Software AG и второто по брой на служителите в германската група. Компанията започва дейност тук преди 11 години с малък офис, който впоследствие разширява. Всъщност Software AG е една от най-старите германски софтуерни компании - основана е през 1969 г. и присъства в над 70 държави. За дружеството в София работят 200 специалисти, които развиват някои от най-иновативните проекти на германската компания - както в сферата на бизнес софтуера, така и в областта на интернет на нещата (IoT). През последните години екипът расте с един от най-бързите темпове в цялата глобална компания. Освен софтуерни специалисти в София има и консултантски отдел, маркетинг екип и други дейности.
Новият проект, подкрепен от ЕИБ, е именно в областта на IoT. Той е на обща стойност 211 млн. евро, като 100 млн. евро ще дойдат от европейската институция. От последната сума 63 млн. евро са предвидени за германския офис, 23 млн. евро са за българския, а още 14 млн. евро са за други държави в ЕС.
За 2016 г. "Софтуер АГ дивелъпмънт център България" отчете приходи от 13.9 млн. лв., с 20% повече спрямо предишната година. От края на миналата година българското дружество се премести в сградата на "Уолтопия". Общо оборотът на цялата група Software AG e 872 млн. евро с 4500 служители в цял свят.
"Много компании в сектора инвестират в IoT за крайни клиенти, но нашата философия е да се насочим към индустриални решения за интернет на нещата", заяви пред "Капитал" Веселин Александров (на снимката), прокурист и старши дивелъпмънт мениджър в "Софтуер АГ дивелъпмънт център България". Според него именно в тази сфера - на умните заводи, ще се работи и по новия проект с EИБ. "Българският офис е основна част от тези разработки, затова е и описан в проектните документи", допълни мениджърът, което според него означава, че центърът тук ще продължи да се разраства. Неотдавна Software AG обяви и джойнт венчър ADAMOS с четири големи индустриални компании - DMG Mori, Dürr, Zeiss и ASM. Те съвместно ще инвестират в промишлени IoT решения.
100 млн. евро за Пещера и Разград
Групата "Хювефарма" на братята Георги и Кирил Домусчиеви кандидатства за финансиране по плана "Юнкер" от 100 млн. евро за строеж на два нови завода за ветеринарни продукти в България. Общата инвестиция ще бъде на стойност 222 млн. евро и включва нов завод на "Биовет" в Пещера до сегашната площадка и строеж на предприятие за ветеринарни ваксини на площадката в Разград.
Компанията е кандидатствала през второто тримесечие на годината за финансиране по плана "Юнкер", като все още проектите й не са одобрени.
Инвестицията в новия завод в Пещера ще е в помещения с ферментационни цехове и на стойност 150 млн. евро. По проект предприятието трябва да заработи до края на 2018 г. или през първото тримесечие на 2019 г. и с пускането му в експлоатация производственият капацитет на "Биовет" в България да нарасне с 50%. Строежът все още не е започнал, текат подготвителни работи и същинската работа ще започне след одобряването на финансирането.
"Заводът за ветеринарни ваксини в Разград ще бъде на стойност 70 млн. евро, ще има капацитет над 500 млн. дози годишно и в него ще бъдат разкрити 120-160 работни места. Целта е той да заработи до края на 2019 г," коментира Ангел Желязков (на снимката), изпълнителен директор на "Биовет".
Той допълни, че групата ще съфинансира проекта със собствени средства и от банкови кредити, но не пожела да уточни в каква пропорция. Групата "Хювефарма", която е собственик на "Биовет", има голяма кредитна експозиция към консорциум от 12 банки, след като през 2016 г. придоби американската ветеринарна група Zoetis за 145 млн. евро. Първият голям синдикиран заем от 275 млн. евро беше отпуснат през 2014 г., като със средствата фармагрупата инвестира, преструктурира задълженията си и откупи дела от 36.6%, който фондът The Rohatyn Group имаше в "Хювефарма". В началото на годината кредитната експозиция на холдинга към банките кредитори беше 153 млн. евро, като през юли тя се увеличи и в момента българската група вписва залози. Желязков уточни само, че с увеличеното финансиране ще бъдат започнати строежите.
През миналата година "Биовет" има приходи от 244 млн. лв. (с 31 млн. лв. повече в сравнение с предишната година) и печалба от 17.1 млн. лв. при 10.8 млн. лв. през 2015 г.
1 коментар
Статията е интересна и полезна. Ще се спра на факти, свързани с важен и уникален енергиен проект:
1. В статия от 20 март 2015 г. четем: "Бг. е заявила енергийни проекти за 1.4 млрд. евро по плана "Юнкер". В списъка на проектите прочетох и "Разширение на ПАВЕЦ Чаира с още един язовир". Бях удовлетворена.
2. В статия от 16 август 2015 г. четем: "НЕК рестартира проекта за язовир "Яденица". (Компанията обяви втора поръчка за доизграждане на съоръжението). Язовирът може значително да увеличи капацитета на най-голямата балансираща мощност в Югоизточна Европа".
3. Мариян Йорданов, авторът на статията - "ПАВЕЦ Чаира, централата, която не позволи режим на тока", уведомява, че Съветът на директорите на НЕК ЕАД, е избрал изпълнител за "Изготвяне на проект за подробен устройствен план (ПУП). Срокът за изграждане на язовир Ядениица е до 7 години и 2 месеца". Авторът е с мнение за евентуално намаляване на този срок.
В съдържанието на статията, подробно, коректно и експертно се обяснява заглавието, което от своя страна подсказва допълнителните възможности на проекта, за разширение на ПАВЕЦ "Чаира".
Нов коментар
За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.