Банки: Продажба, ако си малък или проблемен
Свитите маржове покрай отрицателните лихви и затягащите се регулации правят все по-неизгодно присъствието на пазара със сравнително малка банка
Вечерни новини
Всяка делнична вечер получавате трите най-четени статии от деня, заедно с още три, препоръчани от редакторите на "Капитал"
До 2008 г. финансовият сектор в България беше като магнит за чужди инвеститори. Ентусиазмът беше подклаждан както от глобалния суперцикъл преди кризата, така и от изцяло местни фактори - неразвитият пазар текущо носеше възможност за добри маржове, а очертаният път към ЕС даваше обещания за подобряване на средата и намаляване на рисковете.
Всичко това генерира добре познатия ни кредитен балон. Въпреки спукването му и последвалия ръст на лошите кредити обаче банковият сектор през последните десет години не претърпя същински отлив на инвеститори и той продължава да е доминиран от европейски групи, които държат над 75% от активите. По-скоро, ако до 2008 г. българските поделения получаваха евтино финансиране от централите си с цел да пласират ресурса тук, след това те бяха оставени на собствени сили да се финансират с местни депозити. При този плавен процес вече от години секторът практически е на самоиздръжка и дори има свръхликвидност, която пласира частично зад граница.
Доколкото през годините имаше оттеглящи се европейски инвеститори, продаващи на местни играчи, то това беше предимно поради проблеми на банките им майки - ползвана държавна помощ около кризата и съответно ангажимент да се отърват от неключови задгранични поделения. Това беше двигателят зад оттеглянето на Allied Irish Banks, която през 2011 г. продаде на солидна загуба контролния си дял в БАКБ на Цветелина Бориславова и за унгарската MKB (тогава собственост на германската BayernLB), която през 2013 г. продаде Юнионбанк на ПИБ. Подобни са мотивите и зад излизането на гръцките банки от българския и повечето регионални пазари - през миналата година National Bank of Greece излезе от ОББ в рекордна сделка за 610 млн. евро, като обаче това не може да се впише в обща тенденция на оттегляне на чужди инвеститори, тъй като купувачът - белгийската KBC, е от по-западна дестинация. Аналогично сега тече и процедура по продажба на българското поделение на Piraeus.
Все пак има и примери на доброволно оттегляне на международни финансови групи заради незадоволителни резултати и неуспех да се наредят сред лидерите. През 2014 г. в злополучна сделка, финализирана седмица преди затварянето на КТБ, тя придоби малката Креди агрикол България. А към момента като част от регионално препозициониране Societe Generale опитва да продаде в пакет поделенията си в шест държави, сред които и Сосиете женерал Експресбанк. Засега по неофициална информация основният интерес е от OTP - унгарският собственик на втората по големина ДСК.
В застрахователния сектор също нямаше оттегляне на големи чужди инвеститори, но няколко компании с минимален пазарен дял предпочетоха да излязат и да продадат дружествата или портфейлите си на местни играчи. Като агресивен купувач от последна инстанция в подобни сделки се позиционира българската "Евроинс".
При частните пенсионни компании също играчите са непроменени от преди кризата. През 2013 г. почти се стигна до опортюнистична сделка за лидера на пазара "Доверие" в посока на изток. Тогава имаше постигнато споразумение с група местни и руски лица, водени от руския банкер Сергей Мастюгин, но продажбата пропадна с ареста му и затварянето на неговата Инвестбанк от Руската централна банка.
В момента пазарните условия по-скоро способстват раздвижването на пазара на сделки във финансовия сектор, като за продавачите има доста стимули. Свитите маржове в условия на отрицателни лихви в комбинация със затягащи се регулации прави все по-неизгодно присъствието на пазара със сравнително малка банка или друга финансова институция. Същевременно евтините пари и възходът на борсите в последните години дават възможност за изход при добра оценка. Банките с местни собственици обаче рядко са от нужния калибър или с нужното финансово здраве, за да придобият някой желаещ да се оттегли чужд играч. Така че към момента изглежда по-вероятно да се заменя един чужд инвеститор с друг, отколкото нарастване на дела на местните играчи. Досега обаче няколкото опита за продажба на дялове в малки (Виктория, която практически има само лиценз), средни (Общинска банка) и големи (ПИБ) местни банки не привлича особен интерес отвън, така че вероятно рецептата за сделки ще е комбинация от пазарен дял и чист портфейл.
2 коментара
Е не, защо така? Все пак Общинска Банка беше продадена на мастит лихтенщайнски инвеститор, цял мастодонт от взаимни фондове от Вадуц! Нищо, че после се оказа, че зад фонда седят местни СИКаджийско-петролни величия. Дреболии са това.
Виж това за Експресбанк обаче е наистина лоша новина. Ако мосю Oudéa и компания наистина продадат на OTP, това ще означава реално едно. Че е България още по-здраво ще навлезе влиянието на пост-съветски олигархични капитали и пари с неясен (т.е. мътен) произход. Защото това са реално хората зад OTP. Неслучайно напоследък влиянието на Русия в Унгария се засили толкова. Пак на тази хранилка е и товарищ Орбан.
Е, това ли искаме? Ако да - нека БеНеБе даде и тази банка на другарите от Масква и ортаците на Орбан. Тогава вече ще да цъфнем и вържем. По светлия пример на орбанистан.
Били малки... ами кой им виновен че са малки? Капитал, направете сравнение на пазарния дял на банките сега и преди 15 години. Ще видите че има някои банки, които значително са порастнали и други, които си стоят на същото ниво. Експресбанк е малка, защото искаше да бъде такава. Когато си агресивен на пазара - растеш! Когато не предлагаш добри условия за клиентите няма как да очакваш да расте клинтската ти база.
Нов коментар
За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.