Втората милиардна банкова сделка

Сделката, която може да роди нов лидер

Чисто механичното събиране на активите към средата на 2018 г. на втората по големина в България ДСК със седмата Сосиете женерал Експресбанк създава гигант с 19.4 млрд. лв. балансово число. Това е с около 500 млн. лв. повече отколкото на сегашния №1 - Уникредит Булбанк. При банкови сделки обаче този опростен подход обикновено не е работещ - най-малкото до планираното приключване на сделката в края на годината има време, а и фактическото сливане вероятно ще отнеме още поне година. Дори и в рамките на тримесечие често между големите банки има динамика от по стотици милиони, така че отсега е трудно да се каже дали сделката ще създаде нов лидер.

При смяната на собственика е обичайно да има известен отлив на клиенти. Това особено важи, когато купувачът е с по-рисков профил и по-нисък рейтинг от този на купувача. След сделката Fitch обяви, че поставя рейтинга на Експресбанк А- под наблюдение и очаква при приключването й той да бъде понижен до нива около BB заради по-слабата възможност за подкрепа от новия собственик. Това би означавало понижение с поне пет стъпки.

За разлика от Societe Generale, която е под директния надзор на ЕЦБ и има достъп до нейната ликвидност, унгарската OTP е извън еврозоната и е от страна, където управляващите през последните години имаха сложни взаимоотношения (особено с чуждестранните банки) и бяха критикувани за погазване на независимостта на централната банка. Така че е логично да се очаква някои клиенти, главно мултинационални компании, да помислят за рефинансиране и пренасочване към други банки. Често те имат разписани критерии или дори списък с конкретни банки, с които могат да работят. А що се отнася до клиентите на дребно и малките фирми, ключово да няма сериозен отлив ще е комуникацията от страна на новия собственик, както и това фактическото интегриране на системите на двете банки да не създаде проблеми и грешки.

Въпреки това със сигурност резултатът ще бъде още една банка на върха, където ще се съревновават с дялове от малко под 20%, далеч пред третата ОББ с около 11% и всички останали. За ДСК обаче има и вътрешногрупов ефект, като след сделката ще затвърди ключовото си място в структурата на OTP, където и досега беше второто най-съществено направление след домашния унгарски пазар с около 15% от консолидираните активи на групата. След придобиването през 2016 г. на Splitska banka (отново от Societe Generale) за 430 млн. евро, активите на OTP в Хърватия почти достигнаха тези в България.

Автор : Капитал Преглед на оригинала

Банка с добавки

Друг плюс за ДСК ще бъде, че ще подсили не само банковия си бизнес, но и цялата си палитра от финансови услуги, тъй като в сделката влизат и съпътстващите компании на Societe Generale в страната (виж графиката). В групата на ДСК вече има пенсионна компания (номер 3 по пазарен дял), управляващо дружество за взаимни фондове (номер 1), лизингова компания и др. свързани дейности. Макар и не под шапката на българската банка, а на майката й, в с страната оперира и "ОТП факторинг". След придобиването вероятно ще последват сливания и при новопридопитите лизингово и факторингово дружество, като по-съществено е първото - "Сожелиз България" е второ на пазара след това на "Уникредит".

Любопитен момент е завръщането на групата ДСК към застрахователния бизнес с придобиването на "Сожелайф". До 2008 г. банката имаше своя компания в сектора - "ДСК гаранция", която беше продадена заедно с целия застрахователен бизнес на OTP на френската Groupama (един от най-големите акционери в унгарската банка с над 5%). След сделката обаче банката продължи да работи със застрахователя в стратегическо партньорство, затова и не е изключено и тук да последва препродажба в същата посока.

За конкретни планове на ДСК обаче все още няма яснота, като и двете страни по сделката засега отказват каквито и да било допълнителни коментари извън лаконичните прессъобщения. Вероятно обаче сливането ще става под ръководството на дългогодишния главен изпълнителен директор ДСК Виолина Маринова, чийто изтичащ мандат през юли беше удължен до края на 2021 г.

Цена, равнена по ОББ

Предишната рекордна сделка в сектора постави нещо като неформален репер за цена на банкови активи в страната. Причината е, че тогава постигнатият коефициент от близо 1.3 пъти собствения капитал беше след констатирани при due diligence (правен и бизнес анализ) допълнителни нужди от обезценки - т.е. отразяваше стойността на банката след допълнително прочистване по желание на купувача, докато на база на отчетените резултати оценката беше 1.1 пъти капитала.

Това, че за Сосиете женерал Експресбанк се постига аналогичен коефициент, е добра атестация, че банката няма скелети в гардероба. Към края на 2017 г. индивидуалният й капитал е 761 млн. лв., а към средата на 2018 г. - 722 млн. лв., като понижението се дължи на гласуваните 42 млн. лв. дивидент. Консолидиран отчет към полугодието няма, но в годишния отчет капиталът на другите продавани дружества увеличава този на цялата група с около 30 млн. лв. Ако това се приложи, би означавало стойност около 750 млн. лв. и оценка при множител 1.3 - около 975 млн. лв.

Последните препятствия

След подписването на договора в началото на август до очакваното финализиране на продажбата преди края на годината остава само да се получат нужните регулаторни одобрения. В България на първо място такова трябва да даде БНБ. От централната банка не се очакват сериозни обструкции, тъй като тя отдавна излъчва сигнали, че насърчава консолидацията в сектора. Формално сделката трябва да получи зелена светлина и от Комисията за финансов надзор заради продавания застраховател, но и тук решението е по-скоро формалност.

В случая в по-съществено препятствие се превръща Комисията за защита на конкуренцията, особено в светлината на последните й решения, с които за пръв път в историята си блокира сделки (за българските активи на CEZ и за "Нова телевизия"), при това без солидна аргументация и въпреки че не водеха до увеличаване на пазарния дял. Евентуално сливане между ДСК и Експресбанк ще произведе гигант, особено при банкирането на дребно. Комбинираният им пазар при ипотечните кредити е близо 27%, а при потребителските - 37%.

Според запознати тук ще е ключово как ще подходи регулаторът и как ще разглежда обхвата на пазара. Например при потребителските кредити реално в балансите на банките сумата е 10 млрд. лв., но някои от тях са извели тази си дейност във външни компании. Само "Уникредит кънсюмър файненсинг" например има активи над 1 млрд. лв., които, ако се добавят, биха понижили дела на ДСК с 3-4 процентни пункта. А на пазара на потребителско кредитиране оперират и още множество по-малки компании. Според събраната статистика от БНБ за общо 159 дружества, специализирани в кредитиране, те имат общо 3.5 млрд. лв. активи. Дори и те да се добавят изцяло, пак делът на обединената банка в сегмента би бил над 25%, което може даде на КЗК аргументи да претендира, че ще има господстващо положение и опасност от злоупотреба с него. Макар при изострената ценова конкуренция на банковия пазар това трудно може да се случи, като дори и лидерът трудно би могъл да си позволи да повиши лихвите без бързо да загуби потребители.