КФН влиза на проверка в "Еврохолд България" заради сделката за CEZ

Въпреки че все още няма финализиран договор, регулаторът ще изследва финансовото здраве на кандидат-купувача

Гергана Михайлова

Вечерни новини

Всяка делнична вечер получавате трите най-четени статии от деня, заедно с още три, препоръчани от редакторите на "Капитал"

Комисията за финансов надзор (КФН) влиза на извънредна проверка в "Еврохолд България" заради сделката за ЧЕЗ. Целта е да се изследва актуалното финансово състояние на дружеството и да се прецени дали то има капацитет да придобие бизнес, от който зависи стабилността на електроенергийните доставки за Централна и Западна България. Действията на регулатора са безпрецедентни, като за тях са информирани още прокуратурата и Държавната агенция "Национална сигурност" (ДАНС).

По инициатива на регулатора

Седмица след като депутатът от ГЕРБ Валентин Николов призова от трибуната на Народното събрание да се извърши проверка на кандидат-купувача на бизнеса на ЧЕЗ в България, финансовият регулатор се самосезира за извънредна инспекция и я мотивира с високия обществен интерес. КФН е в правото си да направи такава извънредна инспекция, предвид че "Еврохолд България" е нейно поднадзорно лице, като досега регулаторът не е давал индикации да е засичал проблеми при холдинга в качеството му на публично дружество. Същевременно обаче контролираната от Асен Христов и Кирил Бошов компания имаше известни регулаторни проблеми по отношение на застрахователния си подхолдинг, който е най-същественият му актив. Предишният зам.-председател на КФН, отговарящ за сектора - Ралица Агайн, беше блокирала една от придобивките на "Евроинс" в края на 2015 г. поради притеснения за платежоспособността му, а после при проверките на сектора имаше търкания около непредоставените от "Еврохолд" данни на групово ниво. В последствие сделката все пак беше финализирана, след като решението на Агайн беше отменено от колегите й в КФН заради пропуснати административни срокове.

От обявените намерения става ясно, че експертите ще преглеждат финансовото състояние на "Еврохолд" и ще се произнесат за капацитета му за бъдещи придобивания на компании от ранга на "ЧЕЗ Разпределение България" и "ЧЕЗ Електро България". При предишния опит за сделка с чешкия им собственик компанията на Гинка Върбакова предлагаше 320 млн. евро.

Електроенергийният бизнес на CEZ в България се продава от няколко години и дотук имаше няколко неуспешни опита за осъществяване на сделката. Последното развитие около процедурата дойде в средата на април, когато българската "Еврохолд България" се включи като кандидат-купувач и получи ексклузивитет в преговорите. Това обаче не гарантира, че продажбата ще бъде одобрена от регулаторните органи, още повече че Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) вече веднъж я осуети. След публичния отзвук около офертата на Върбакова вече одобрение трябва даде и КЕВР.

В подготовка за сделката

"Еврохолд България" е публичен холдинг, чийто най-голям бизнес е в застраховането. Към края на миналата година консолидираните активи на холдинга са 1.4 млрд. лв., отчетените приходи са 1.3 млрд. лв., а нетната печалба е 18.15 млн. лв. На проведеното тази седмица общо събрание акционерите одобриха увеличение на капитала. Планът е това да стане чрез емитирането на нови привилегировани акции (без право на глас, но с фиксиран дивидент), с които ще се набере до 154 млн. лв. капитал.

Според обявеното намерение набраните средства ще бъдат използвани за подсилване на капиталовата позиция на групата и в подкрепа на програмата й за експанзия. Досега тя се развиваше основно по линия на застраховането чрез придобиването на активи от изтеглящи се от региона западни инвеститори. Опитът за придобиване на енергиен бизнес е нова линия на разрастване за "Еврохолд", която обяви, че за целта ще ползва собствен ресурс и кредити.

Наскоро КФН не е сигнализирала за проблеми с поднадзорното лице, въпреки че през януари гръцкият регулатор излезе със силно критична оценка за българския холдинг. Тя бе по повод пореден отказ за придобиване на местен застраховател, а сред мотивите се изтъкваше притеснение за високата задлъжнялост на групата, вътрешногруповите сделки и моделът на капитализиране чрез придобивания. Тогава от "Евроинс" реагираха остро, като в позицията им се изразяваше "учудване и разочарования", аргументацията на гръцката централната банка беше бачречена "непрофесионална".