"Еврохолд" обеща 530 млн. лв. инвестиции, ако придобие бизнеса на ЧЕЗ в България

Заявката идва в момент, когато КЗК задвижи производството по сделката, а CEZ заплаши, че при отказ спира продажбата

От ляво надясно: тримата в борда на компанията, специално създадена за придобиването на ЧЕЗ - Георги Миков, Гари Левсли, Дан Станку

Гергана Михайлова

От ляво надясно: тримата в борда на компанията, специално създадена за придобиването на ЧЕЗ - Георги Миков, Гари Левсли, Дан Станку © Надежда Чипева

Вечерни новини

Всяка делнична вечер получавате трите най-четени статии от деня, заедно с още три, препоръчани от редакторите на "Капитал"

Ако придобие без спънки от регулаторите бизнеса на ЧЕЗ в България, "Еврохолд" ще инвестира 530 млн. лв. още в първите години на владение и няма да иска драстично поскъпване на тока. Средствата ще дойдат от банките, подкрепящи покупката - Deutsche Bank и Nomura, като вложенията ще се насочат към намаляване на загубите на електроенергия, по-висока събираемост на вземанията и умни системи за бързо реагиране при аварии. Това обяви ръководството на кандидат-купувача дни след като Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) задвижи производството по сделката. Решението се очаква до месец, като държавната чешка CEZ вече предупреди, че ако за втори път регулаторът излезе с отказ след провала на договора с Гинка Върбакова, тя ще се откаже от продажбата и ще продължи да управлява най-голямото електроразпределително предприятие в България и свързаните с него бизнеси. Основните въпросителни пред сделката са дали е осигурено финансиране в толкова голям размер, както и дали тя ще има политическата подкрепа, която на практика минава през регулаторите, макар и на книга последните да са независими.

Готови за сделката

На свиканата пресконференция в столицата ръководството на "Еврохолд България" за пореден път настоя, че цялото нужно финансиране по сделката е вече осигурено, като то включва както сумата от 335 млн. евро за самата покупка, така и средствата за инвестиционната програма и ресурса за изкупуване на дяловете на миноритарните акционери в бизнеса на ЧЕЗ при бъдещо отправяне на търгово предложение към тях. Без да назовава имената на банките, председателят на надзорния съвет на "Еврохолд" Асен Христов каза, че потвърждава тиражираните в публичното пространство имена на Deutsche Bank и Nomura. По думите му участието на международни институции от техния ранг би вдигнало имиджа на България.

От името на мажоритарните акционери в "Еврохолд България" Христов заяви, че те вече разполагат с ресурса, който ще представлява собствено финансиране по сделката, и че процедурата по набиране на 80 млн. евро през капиталовия пазар, която се забави, не застрашава проекта по придобиване на енергийната компания. Самата покупка на ЧЕЗ била част от по-мащабен план за развитие в сектора, част от който може да бъде и покупката на енергийния бизнес на CEZ в Румъния.

"Тази сделка може да е в България, но от нашата сделка зависят и други сделки", обърна внимание Христов, което според него обяснявало съпротивата срещу продажбата. "Не виждам причина да няма сделка. От моя гледна точка това би било национално предателство. Аз бих предпочел български компании да притежават големите български активи. Останалото е износ на национален капитал и възможност за влияние на чужди страни. За разлика от сегашния собственик ние сме българска компания, имаме по-голям интерес и смятам, че ще бъдем по-добър собственик", каза Асен Христов.

На ход са регулаторите

От "Еврохолд" не са притеснени от критичната реакция на Комисията за финансов надзор (КФН), която преди месеци информира, че е изпратила на Главната прокуратурата, ДАНС и НАП резултатите от вътрешната си проверка на кандидат-купувача за финансовото му здраве и способност за придобивка от такъв мащаб. "Два са регулаторите, които трябва да се произнесат - КЗК и КЕВР. Разбирам намесата на КФН в сделката с оглед на това, че страна купувач е една от най-големите публични компании в България, и напълно разбирам смисъла", посочи Кирил Бошов, който заедно с Асен Христов са основни акционери в "Еврохолд" .

"Разбира се, че енергетика и застраховане са различни бизнеси, но те имат една обща черта - те са силно регулирани и има много взаимодействие с регулатора. Нещо, което ние сме научили през последните повече от 20 години не само в България, но и в редица европейски и неевропейски пазари, на които работим", добави още Бошов. Според него, ако КЗК излезе с разрешение за сделката, КЕВР би могъл да се произнесе до края на годината и финализирането на придобиването да стане в първите месеци на следващата година.

Енергийният проект на "Еврохолд"

Вече е създадена компанията, която ще управлява енергийния бизнес на ЧЕЗ в България. Това е регистрираната в Холандия "Ийстърн Юръпиън Електрик Къмпани", която е 100% собственост на "Еврохолд България", която пък е 55% собственост на "Старком Холдинг" (в която Асен Христов има 51%, Кирил Бошов 34%, а главният юрист Велислав Христов - 15%), 15% се държат от финландския институционален фонд KJK, а 30% са в дребни инвеститори, чиито акции се търгуват на фондовата борса. При сделка тези инвеститори биха станали индиректно собственици и на енергийния бизнес на ЧЕЗ в България.

Специално създадената за придобиването на ЧЕЗ компания ще се управлява от тричленен борд на директорите. В него влиза Гари Левсли - професионален експерт по придобивания в енергийния бизнес с 25-годишна практика на пазари като Украйна, Казахстан, Грузия и други. Другата фигура е на румънеца Дан Станку, с опит в компании като държавната Electrica и E.On - Румъния, а третото назначение е на Георги Миков - бивш директор на "Електроразпределение" - София, и член на борда на директорите на Националната електрическа компания (НЕК).

Инвестиционните планове до края на 2020 година са да се вложат 270 млн. лв. в намаляване на загубите, по-добра събираемост на вземанията и внедряване на интелигентни системи за дистанционно отчитане на електромери. За следващия регулаторен период са планирани инвестиции за още 260 млн. лв., като в изказванията за подготвяните модернизации тримата от борда говориха за дронове с термокамери, географски информационни системи (GIS) и системи, които съкращават времето и честотата на аварийните прекъсвания на електрозахранването (Distribution Management Systems).

"Вие знаете, че и преди е имало инициатива за смяната на електромерите с умни и че това зависи от политическата воля на регулатора. Освен това мрежовите тарифи се намалиха с 25% през последните години, и то в период на инфлация, която дори и номинално не е покрита. При приватизацията на електроразпределителните дружества имаше изказвания от новите собственици, че придобиват нещо като една стара шкода, която харчи толкова много, че приходите няма да стигнат", каза кандидат-купувачът Иванка Диловска, дългогодишен експерт от Института по енергиен мениджмънт.

В отговор от "Еврохолд България" заявиха, че не се притесняват от трудностите и че не смятат да търсят бърза и висока възвращаемост на инвестицията чрез драстично увеличение на цената на тока. "При три пъти намаление на тарифите означава, че трябва да работим по-ефективно", каза Асен Христов. "Ние ще се опитаме да осигурим възвращаемост, но при по-ниска норма и в по-дълъг срок. Не смятам, че сектор енергетика е с много малък марж на печалба. При сегашните нива на световната икономика маржът е нормален и годините, за които може да се върне инвестицията, са нормални", каза още Христов.