Румънската война на "Евроинс"

Същевременно обаче дори и обясненията и обвиненията на председателя на надзорния съвет на компанията майка "Еврохолд" Асен Христов да са напълно обосновани, пътят за диалог с ASF изглежда доста отрязан. Освен ако неговите твърдения за корупция не произведат скандал в Букурещ и смени в органа - нещо, което поне засега не изглежда да се случва. Така че и при успех в защитната си стратегия в близко бъдеще "Евроинс" може да се окаже изправен срещу един доста ядосан регулатор.

С дълга предистория

Според разказите на Асен Христов, който е и основен акционер в "Еврохолд", зад координираната атака срещу компанията стоят Кристиян Рошу, който е ресорен вицепрезидент за застраховане на ASF, и Валентин Йонеску, директор в регулатора, както и още няколко служители.

"Ние обвиняваме тези лица в съзнателно превишаване на техните служебни правомощия, подвеждане на борда на регулатора чрез предоставяне на невярна и изкривена информация, както и в опит за превземане на "Евроинс" на лица, близки до фалиралата компания City Insurance", каза Христов за пръв път в непубликувано интервю за румънския сайт Financial Intelligence, изпратено до българските медии от PR агенцията на компанията на 11 февруари, събота. В следващите часове и дни той повтори твърденията си и пред други медии, включително и пред БНТ.

Според разказа на Христов проблемите започват още през 2019 г. с отказа му "Евроинс" да придобие тогавашния лидер City Insurance - компания, която впоследствие през 2021 г. фалира зрелищно с обвинения за грандиозна счетоводна измама. По думите на Христов тогава предложението дошло от "лице, назначено впоследствие от г-н Рошу за свой съветник", като последвал натиск и подканяния, заради което се стигнало до среща с един от акционерите в конкурента. "На нея аз получих официално предложение "Евроинс" да придобие City с допълнението, че по-добре да се съгласим, защото иначе нямаме избор. На въпроса ми "Как това ще мине през регулатора" ми беше отговорено, че "г-н Рошу ще направи това, което трябва, и ще осигури подкрепа", казва Асен Христов.

След тези събития по думите на Христов компанията е залята с проверки. Той разказва, че Рошу е отправил ново предложение да се купи не цялата City, а само портфейлът ѝ за една лея. "Когато казах, че той не струва и толкова, ми беше казано, че трябва добре да помислим и е в интерес и на двете страни, защото в противен случай "Евроинс" ще си има проблеми. След отказа ми, и това лесно може да се провери, през февруари 2021 г. отново започнаха обвинения, като например това, че сме отказали 6000 щети, при положение че бяхме платили 360 хил. такива за последните три години", разказва Христов, който си спомня още, че в City разполагали с цялата надзорна информация за компанията му.

Въпросната история за отказаните щети беше един от основните лайтмотиви в медийното отразяване на "Евроинс" в Румъния в последните седмици. Изтеклите данни за документи с гриф да не се докладват стават причина ASF да сигнализира и прокуратурата. Обяснението на Христов е, че това е скалъпен компромат, а "думичката "нун репортаре" означава да не се рапортуват, защото или вече са платени, или са приключили, но все още не са махнати от регистъра на съда. Досега нито румънският регулатор, нито директно назованите от Христов лица са коментирали.

Как се изкопава 400 млн. евро дупка

Независимо как се развива този сюжет, "Евроинс" е изправена пред конкретна, може би екзистенциална, заплаха - надзорен доклад на румънския регулатор, където фигурират стряскащи числа, които кумулативно водят до сума над 400 млн. евро, които трябва да се набавят. Доколкото целите активи на "Евроинс Румъния" са сходна величина, тя изглежда трудно разбираема.

Голяма част от проблема при "Евроинс Румъния" по неофициална информация на "Капитал" се дължи на предписанието на регулатора да смени презастрахователя по част от портфейла си, тъй като го счита за неприемлив за балансите й както по местното законодателство, така и по Solvency II. Компанията се е съгласила, въпреки че според нея договорът отговаря на стандартите и се приема от други регулатори, което само по-себе си носи 15 млн. евро загуби от неустойки.

Вследствие на смяната обаче части от полиците останали с по-рискови параметри и на база на това и на екстраполации докладът на ASF е констатирал нужда от по-високи провизии, особено за малко вероятни екстремни събития (binary events). Има и предложения за съществени корекции в провизиите и плащанията по презастраховането, както и други по-малки забележки. Така като крайно регулаторът открива съществени проблеми с платежоспособността, като "Евроинс" има възможност да възрази срещу констатациите.

Докладът е предварителен и "Евроинс" би могла да оспори констатациите, макар че точно в момента едва ли комуникацията с ASF ще е особено плодотворна. Другото, което застрахователят опитва, е да ескалира казуса в България и в Европа. За разлика от предходни години, когато компанията също е влизала в конфликти с румънския и с българския регулатор и е трябвало да минава през оздравителни програми, сега в нея акционер е и ЕБВР. Компанията ѝ майка "Еврохолд" пък придоби активите на ЧЕЗ в България с финансиране от консорциум от най-големите банки в страната. Така че може да се предположи, че балансите на застрахователните дружества са минали през детайлен преглед от доста очи.

Донякъде в нейна полза е и че явно румънският регулатор не е комуникирал проблема по никакъв начин с българския. От КФН обясниха пред "Капитал", че не са били уведомени от ASF за течащата от месеци проверка или констатациите от нея, а са научили за казуса чак на 3 февруари от самата компания. Обяснението на румънския регулатор било, че докладът е предварителен, но по принцип притесненията би трябвало да се комуникират на доста по-ранен етап.

В ЕС опериращите международно застрахователи се надзирават и на групово ниво, като в случая с "Евроинс" ключова роля в т.нар. надзорен колегиум има КФН, тъй като шапката е в България. В случая с "Евроинс иншурънс груп" (ЕИГ) в него участват представители и на надзорните органи на Румъния, Гърция, Северна Македония, а също и на европейския регулатор EIOPA.

"В случай на уведомление от страна на участник в надзорния колегиум за промяна в рисковия профил на дадено дружество, както и за съществени изменения в компонент от дейността, се свиква извънреден надзорен колегиум с цел уведомление за промените, както и очертаване на план за бъдещи надзорни действия", обясняват от КФН, като подчертават, че има възможност и за извънреден колегиум. Според регулатора обаче такова нещо не се е случвало, за последен път среща за ЕИГ е имало на 5 декември 2022 г. и на нея КФН не е информирана от страна на ASF за извършвана надзорна проверка, както и за очакван доклад от нея. В добавка КФН обясни и че досега в ролята си на надзорник на групово ниво на ЕИГ не е констатирала проблеми с платежоспособността на дружествата от нея.

Ветровитият връх

Всичко това прави доста вероятно надвисналата опасност от администрация на "Евроинс" да се поотложи поне докато надзорите в двете страни изчистят позициите си. Но дори бурята да утихне, това далеч не значи, че ще се размине.

Досега в последното десетилетие на два пъти компаниите, изкачили се до лидерските позиции в Румъния при "Гражданска отговорност" (както и няколко по-малки играча), приключваха с фалит. През 2015 г. това се случи с Astra, а през 2021 г. - със City, като именно след излизането й от пазара "Евроинс" се озова като новия номер 1. Към средата на 2022 г. тя има близо 32% дял при задължителната полица с над 1.5 млн. клиенти и 23% дял в общото застраховане. Портфейлът й е почти изцяло фокусиран в "Гражданска отговорност" (93%), макар активно да опитва да расте в другите по-доходоносни сегменти, а брутният ѝ премиен приход надхвърля 300 млн. евро за полугодието.

Българското дружество "Евроинс" също е номер едно по премиен приход в страната с 342 млн. лв. за деветмесечието, даващи ѝ над 15% пазарен дял. Лидерската позиция обаче се дължи на над 145 млн. лв. приходи от чужбина, без които делът би бил под 10%. Дружеството продава различни застрахователни услуги на още няколко пазара в ЕС, като предлага и "Гражданска отговорност" в страни като Гърция и Полша, а има и съществен приход от полица "Помощ при пътуване" във Великобритания. По данни от КФН към деветмесечието тя има 134 млн. лв. премии по "Гражданска отговорност", като над 95 млн. лв. от тях са от Европейското икономическо пространство.

Силната позиция при задължителната, но често (заради социални фактори или конкурентен натиск) губеща, автомобилна полица рядко е устойчива. В Румъния вече практически при автозастрахователите останаха само международни играчи, така че дъмпинг не е особено вероятен. Но една открита война с надзора на пазар, където спомените от фалити са доста пресни, вероятно ще има доста бърз ефект при подновяването на застраховките.