В търсене на следващия растеж

Събитието се проведе в Пловдив, а изборът на града не е случаен - след София, той се превръща в най-горещата дестинация за компании в сектора на аутсорсинга. "На конференцията има представители на поне десет компании, които са дошли тук с идеята да се запознаят с условията, които предлага градът, тъй като имат интерес да открият свои представителства тук", казва Славов. Разбира се, той не споменава имената им от съображения за поверителност. Казва обаче, че към България има интерес от най-различни сектори и държави, като Чехия и Полша например.

Затова и идеята конференциите да се изнесат извън София е добра. През тази година тя беше в Пловдив, през миналата - във Варна. Това разширява IT и аутсорсинг картата на България и дава възможност за новите инвеститори да се запознаят и с нетрадиционни дестинации, каквито са по-малките градове. "Вече има сериозен интерес към градове като Стара Загора и Бургас, които доскоро не бяха разпознаваеми като аутсорсинг дестинации. От друга страна пък по големите градове започнаха да оправят нещата с инфраструктурата, строят се офиси, осигуряват се условията", казва Славов. Именно и IT и BPО секторите са най-големите двигатели за развитие на пазара на офис имоти в София и страната, като там се случиха и някои от значимите сделки.

От какво ще зависи растежът

Растежът в сектора е съпроводен и с глад за нови кадри, а липсата им едва ли е изненада за някои. Броят на заетите в индустрията е 67 300 души в края на 2017 г., или около 2.4% от трудовия пазар в България. От тях над 52 хиляди са във BPO сегмента, а почти 27 хил. - в ITO. Сумата вече със сигурност е по-голяма, а предвижданията на бранша са общият им брой да надхвърли 79 хиляди души през 2021 г. Инвестициите на компаниите през 2017 г. в индустрията са общо 80.5 млн. евро, а внесените данъци - 15.5 млн. евро, става ясно от доклада на Асоциацията.

"Нещото, което трябва да решим, е въпросът с миграцията. Да видим как да привлечем 200-300-500 хиляди млади хора във всички сектори, независимо дали в индустрия, или в нашия. Тогава имаме шанс да запазим растежа, защото конкурентните предимства на държавата са налице. Вече сме се наложили като аутсорсинг дестинация и сме в полезрението на чуждите компании. Ако обаче не успеем да се справим с казуса с талантите, нещата няма как да се случат. Преди проблемът беше предимно с образованието, днес е мярката с миграцията", казва Ивайло Славов. От миналата година БАА има и стратегия за връщане на квалифицирани млади българи от чужбина. Асоциацията изпраща свои представители на водещи трудови борси в Европа, работи с международни студентски организации. "Това обаче не е достатъчно - трябват ни държавни споразумения с Армения и Молдова, изключително важно да имаме такова с Украйна. В тези държави има достатъчно млади талантливи хора, както и такива с български произход, които може да се привлекат тук", казва Славов и оценява положително, че след промените в правилата за издаване на синя карта за работа на чужденци срокът за разрешителното е паднал от 6-7 месеца до под три.

България се бори

Въпреки предизвикателствата положително е, че България остава ключов притегателен център в региона на Югоизточна Европа, като пред нас е само Румъния по обем на приходите и брой компании. По последния показател София дори е с най-много офиси, считано за едно от предимствата на страната. Другото е плоският данък от 10%, което прави България държавата с най-ниски оперативни разходи в сектора на ITO и BPO, според доклада на Аутсорсинг асоциацията. Другите държави с такава ставка са Македония, Косово и Босна и Херцеговина. Тук обаче България среща конкуренция от други страни, които дават допълнителни данъчни или държавни преференции на чуждите компании, което тук е невъзможно заради ограниченията за държавна помощ на ЕС. Това обаче не изглежда да е проблем и българският пазар си остава силно притегателен за сектора. Което пък се дължи и на следните данни - средният оперативен приход на един зает в региона е най-висок в Албания - 131 хил. евро, което е далеч от постигнатите в България и Румъния 34 400 евро и средните за всички държави в ЮИЕ от 34 хил. евро. По отношение на оперативните разходи най-голям дял са тези за заплати. За период от пет години до 2017 г. те са се повишили средно с 25% годишно, като тук с най-голям дял са отново България и Румъния. Все пак темпът на растеж на заплатите леко се забавя - 20% през 2017 г. спрямо 24% за предходната, според доклада на Асоциацията. Българският аутсорсинг сектор отдавна не означава само кол-центрове, а компетенциите, задачите и уменията в него постоянно се увеличават. Пример е, че все повече компании и организации пристигат тук или си партнират с установени вече играчи тук. Такова е решението на Facebook да заложи на TELUS International за екип, който се занимава с контрола и модерирането на съдържание в социалната мрежа. Световната банка пък избра София за център за изнесени услуги с 200 служители, който ще отговаря за вътрешните корпоративни и IT операции на институцията. Абсолютно всички водещи играчи в сектора увеличават екипите и приходите си. Което означава, че индустрията има поводи за оптимизъм и занапред.

Преглед на оригинала