"Еврохолд" е преговарял с "Инерком" да влезе в сделката с CEZ още преди година
Според чешката компания не е вярно, че ТЕЦ "Варна" е преустроена на газ и не е сигурно дали може да осигури "студен резерв"
Вечерни новини
Всяка делнична вечер получавате трите най-четени статии от деня, заедно с още три, препоръчани от редакторите на "Капитал"
Настоящият кандидат за активите на CEZ в България, публичният холдинг "Еврохолд", е имал желание да влезе в сделката още на предишния етап, когато за купувач беше избрана "Инерком" на Гинка Върбакова. Това става ясно от стенограма от среща на политици от чешката Пиратска партия с ръководството на държавната енергийна компания. От партията, спечелила миналата година най-много гласове на местните избори в Прага, са гласовити опоненти на сделката, като периодично публикуват притеснителни детайли. Именно и те са публикували документа на сайта си.
Неуспялото партньорство
Според документа Томаш Плескач, заместник-председател на борда на CEZ, след провала на сделката с "Инерком" заради блокирането й от КЗК компанията е поканила отново досегашните участници да дадат нови оферти. "Еврохолд" е попаднала в списъка именно защото преди това е подкрепяла "Инерком".
Пред "Биволъ" председателят на надзорния съвет на "Еврохолд" Асен Христов е потвърдил, че през май-юни 2018 г. е имал срещи с представител на "Инерком", на които е обсъждано холдингът да влезе в сделката с ЧЕЗ. Той обаче се е срещал не с Гинка Върбакова, която по документи е собственик и изпълнителен директор на дружеството, а със съпруга й Славчо Върбаков. Според Христов и той не бил лицето, което можело да взема решения за сделката.
Асен Христов обяснил още, че в крайна сметка преговорите за влизане на "Еврохолд" в сделката на "Инерком" с ЧЕЗ се провалили поради две причини: неяснота кой и с какви пари стои зад "Инерком" и настояването на "Инерком" да държи контрола в бъдещото дружество с 51% от дяловете.
Въпреки че не се е стигнало до сделка, обаче явно разговорите са били достатъчно конкретни или са ползвани от "Инерком" в техните разговори с CEZ. Освен това от разговора става ясно, че "Еврохолд" също е внесъл 5 млн. евро гаранция, както и официално се потвърждават имената на двете финансиращи институции, с които "Еврохолд" има договори - Deutsche Bank и Nomura.
От CEZ обясниха пред "Капитал", че тази стенограма не е одобрена от тях и съдържа очевидни грешки и неточности, вероятно защото водещият бележките не е разбирал в детайли дискутираните теми и не е задавал никакви въпроси. "Частта за подкрепата на "Еврохолд" е една от тези неточности. "Еврохолд" е бил разглеждан от "Инерком" като един от възможните финансови партньори по-нататък в процедурата, но сделката между CEZ и "Инерком" не се състоя."
С държавен натиск към Доган
Другата интересна обсъждана тема е другата безпроблемно минала сделка на CEZ в България, която паралелно с опитите да продаде електроразпределителния си бизнес успя да прехвърли срещу 48.5 млн. евро неработещата ТЕЦ "Варна". Купувач беше фирма на семейството на бившия транспортен министър Данаил Папазов, а скоро след това 70% от нея бяха придобити от почетния лидер на ДПС Ахмед Доган.
За продажбата на ТЕЦ-а на загуба обяснението е, че централата е докарана до затваряне през 2015 г., след като българската държава е поставяла огромни пречки пред нея - не й разрешавала да продава на свободния пазар, да изнася ток й и диктувала квоти. Друг голям проблем бил, че бклоковете можели да работят само с въглища от Донбас, Австралия и Виетнам, което оскъпява тока, се разбира от стенограмата.
Решението да се продаде ТЕЦ "Варна" на фирмата на Папазови "Сигда" било, защото те предложили най-висока цена. Именно понеже тя била значителна, компанията нямала обструкции към политическите връзки на купувача. Дори и при тази цена обаче, като се вземат предвид инвестициите в ТЕЦ-а, CEZ отчита 94.8 млн. евро загуба. Компанията се надява да си избие част от нея чрез воденото срещу България арбитражно дело.
Друг любопитен момент е, че Томаш Пласкач оспорва твърденията на Данаил Папазов, че ТЕЦ "Варна" е частично трансформирана от въглищна в газова централа. Той заявява, че това не е вярно, без да е ясно на какво базира думите си. Плескач изказва съмнение и доколко ТЕЦ "Варна" може да включи мощностите си в рамките на 8 часа, каквито ангажименти има поети по договорите си за "студен резерв".
4 коментара
На малък генератор например 2 МГВ му трябват повече от 60 минути да завърти турбината минавайки през всички стъпки, да достигне зададената скорост, да започне да генерира ток, да се синхронизира с мрежата и да се включи онлайн в нея. На ТЕЦ Варна предполагам само докато му запалят пеща и да загрее водата ще мине поне 24 часа. Дори и на газ да е. Неслучайно са ги глобили преди месец най-вероятно точно поради тази причина.
Интервю с Асен Христов отпреди 3-4 дни пред Епицентър:
- И влизате в разговори с ЧЕЗ, докато тече процедурата с „Инерком“?
- Да, видяхме, че тече процедура. Но видяхме, че след България, ЧЕЗ се изнася и от Румъния и започнахме преговори за там. Междувременно се разбра, че „Инерком“ има проблеми - потърсихме контакт с тях, но не намерихме общ език. Това беше преди година. Самите ЧЕЗ ни насочиха към това.
По-добре собственик голяма доказана българска компания, отколкото индийски купувач например, някой като този с Кремиковци едно време.
Нов коментар
За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.