Откриване, закриване и нови въпросителни около "Исторически парк"

В същото време беше публикуван финансовият отчет на дружеството за 2018 г., в което подобни суми няма – приходите са едва 64 хил. лв., а загубата – 666 хил. лв., както и облигационни заеми на стойност 1.87 млн. лв. Което повдига въпроса и къде отиват парите на инвеститорите. Доколкото те не участват в увеличение на капитала, а ги купуват от настоящи акционери, парите е обяснимо да не са в баланса на "Исторически парк". Но това оставя риска притежателите на акциите да се окажат собственици в кухо дружество. Според Имотния регистър то е собственик на терените в с. Неофит Рилски, но това може да се промени във всеки момент.

Така единствена гаранция за инвеститорите се явява доверието им в самите лица зад проекта. Което също може да се промени във всеки момент. Реално към днес няма точна информация за акционерната структура на дружеството, като негов действителен краен собственик е посочен близък до Михайлов адвокат, а в плетеницата фирми около парка изскачат и други интересни лица.

"Капитал" се свърза с "Исторически парк" за втори разговор с Ивелин Михайлов след откриването, но предложението бе отказано.

Ханът в сянка

Ивелин Михайлов може да е изпълнителен директор и медийното лице на компанията, която той основава 2013 г., и парка, но от 2016 г. собственик на "Исторически парк" се води адвокатът на дружеството Анатоли Савов. Тогава той записва увеличение на капитала от 950 хил. лв. Савов е посочен от 30 май и като официално действителен, като би трябвало да притежава около 80% от акциите.

За разлика от хиперактивния (особено в социалните мрежи) Михайлов за Савов не се знае почти нищо и в публичното пространство няма негови снимки. Единствената информация за него, освен че е адвокат към колегията във Варна, е в Търговския регистър, където той е записан като част от няколко фирми и фондации, във всичките от които участник е и Ивелин Михайлов.

За инвеститорите личността на Савов е важна, защото, купувайки акции, реално те не влагат пари в парка, а ги превеждат на продавача. Оттам нататък как, дали и доколко тези средства се озовават в дружеството не е ясно.

Според Димитър Пенчев, бивш консултант в "Тогедър", свързаното дружество, чиито служители продават акции като физически лица, по време на набирането на капитал е било теоретично възможно да се купят акции директно от Савов, но "дефакто той винаги беше много зает и те идваха от някъде другаде". В самото "Тогедър" съдружници са няколко лица, като основен дял има съпругата на Михайлов.

"Капитал" изпрати въпроси към Анатоли Савов по отношение на финансирането на проекта, плановете му за завършването и бъдещето му, както и други, но от "Исторически парк" отказаха отговор на тях.

Жената на кмета

На последното събрание на акционерите на дружеството отново са присъствали само четирима акционери, без да е посочено кой колко притежава – Савов, Николай Хитов (като представител на "Експерт консултинг груп") и двамата съдружници в "Трежър", компанията, която е натоварена с художественото изпълнение на парка и в която отиват голяма част от събраните средства – Николай Нинов и Силвия Попова. Именно последната е най-интересното от четирите имена.

Силвия Попова е съпруга на кмета на Пазарджик Тодор Попов, който в момента кара четвъртия си мандат начело на областния град, избран за последно през 2015 г. като независим. Двамата станаха известни на национално ниво именно през 2015 г., когато далеч преди сегашните скандали с имотите на властта разследване на bTV показа, че със заплата от 2000 лв. като кмет семейството живее в затворен комплекс с басейн и изкуствена река на стойност според телевизията 1.5 млн. лв. Имотът се намира в село Паталеница. Година по-късно прокуратурата и НАП обявиха, че не са открили нищо нередно. Разследването тогава показа и че Попова живее в комплекс в софийския квартал "Витоша", собственост на фирмата "Заводски строежи", един от честите изпълнители на големи обществени поръчки в Пазарджик.

Последвало разследване на "Банкеръ" от тогава пък показа, че фирмите на Попова използват интересни финансови методи, като например компанията "Томороу", където тя е едноличен собственик. Тогава фирмата има приходи от 8 хил. лв., но и кредит за 100 хил. лв., чиято цел е единствено да плаща заплатата на собственика, т.е. Попова.

Справка на "Капитал" показва, че тази практика не се е променила и макар консултантската компания вече да има приходи от 46 хил. лв., тя е с отрицателен капитал заради дългосрочни задължения на стойност 207 хил. лв.

Силвия Попова също така е и един от консултантите на "Тогедър", както и съдружник в консултантската компания, чрез чиито служители се продаваха акциите на "Исторически парк". Тя е посочена на сайта като главен мениджър екипи. Според последната имуществена декларация на семейството тя държи 2.5% от акциите в "Исторически парк". Общо Попова участва в осем фирми, в повечето от които личат имената и на Анатоли Савов и Ивелин Михайлов.

"Капитал" изпрати въпроси към Силвия Попова по отношение на нейното участие в "Исторически парк" и "Тогедър", както и на каква цена е закупила акциите в парка, но от "Исторически парк" отказаха отговор на тях.

Когато сметките не излизат

"Исторически парк" е парк с поглед към миналото, но повечето въпроси са насочени към бъдещето му. Според последната информация от общо милион акции има 200 хил. продадени на дребни акционери, а Ивелин Михайлов твърди, че са събрани 70 млн. лв., макар тази сума да не може да бъде потвърдена и сметките да не излизат. Също по негови думи обаче за цялостното завършване на проекта са нужни 250 млн. лв. Предвид че паркът ще пропусне голяма част от силния сезон тази година заради затварянето за довършване, а след това ще работи и известно време без платен вход, не е ясно как ще бъдат събрани парите за довършването му.

Друг неясен момент са облигационните емисии, които са сключени 2014-2015 г. Според съобщенията тогава повечето от тях са със срок 30 месеца (някои - 18 месеца) и би трябвало да са изплатени. По последен отчет "Исторически парк"дължи 1.9 млн. лв. по тях, което значи, че вероятно са разсрочени. Също така поне първоначално те са били сключвани при 40% годишна лихва, платима на падежа. За дружество, което досега практически няма приходи, финансирането на това плащане повдига все повече въпроси.

При тези данни и липсата на адекватни обяснения проектът трудно би бил продаден на професионални инвеститори. Разбира се, такива не се и търсят, като акциите се продават не толкова на базата на финансов анализ, колкото на патриотични чувства.