Защо "Исторически парк" спира вятърен проект за 1.2 млрд. лв.

Историята има отражение и на национално ниво. В момент на енергийна криза България спира огромен проект за възобновяема енергия, който би бил с мощност 519 мегавата и за година трябва да произвежда около 1.6 млн. мегаватчаса - 5% от общите нужди на България. При това на изключително конкурентна цена - според сметките на CWP Europe токът ще бъде с около осем пъти по-ниска цена, отколкото е текущата на борсата.

Но причините да се стигне до тази парадоксална ситуация на мораториуми и протести са изцяло местни - и по-сложни, отколкото структурата и размера на община Ветрино предполага.

"Добротич уинд", втори опит

Проектът "Добротич уинд" не е нов. Той започва като инициатива на едноименната българска компания през 2008 г., по време на първата вълна на изграждане на възобновяеми източници на енергия (ВЕИ). Тогава става дума за 35 ветрогенератора, разположени в община Вълчи дол - самият проект е кръстен на село Добротич в общината.

"Тогава проектът минава през един много дълъг процес по документация, но когато се стига до разрешителните, вече ги няма подкрепящите мерки. Проектът спира до една фаза "разрешение за строеж" и с документация за турбини, които към момента са морално и технически остарели", разказва пред "Капитал" Биляна Петрова, изпълнителен директор на "Добротич уинд" и ръководител на едноименния проект.

Идеята за вятърния парк се възражда десетилетие по-късно, но в разширен вариант: вече става дума за близо 80 турбини, които да бъдат разположени не само във Вълчи дол, но и в съседната община Ветрино, а като партньор на местния инвеститор влиза и CWP Europe - международна компания, която първоначално разработва паркове в Румъния и Сърбия, а след това се насочва и към Австралия, където развива една от най-големите мрежи от ВЕИ в света, с общ капацитет 2 гигавата. Един от съоснователите на CWP Europe е българинът Димитър Енчев.

Проектът се възражда официално през лятото на 2021 г., когато е входирано инвестиционно намерение в община Ветрино, тъй като перките трябва да се намират в пет села - Ветрино, Средно село, Момчилово, Доброплодно и Агнило. Най-много турбини се предвиждат в село Доброплодно.

Започва превантивна мониторингова кампания за зимуващите и гнездящи птици с външен изпълнител. Общата инвестиция на проекта е оценена на 1.2 млрд. лв.

Още в началото общинските съветници информират "Добротич уинд", че предпочитат преди да гласуват каквото и да било, местното население да бъде запознато с плановете на инвеститора. От "Добротич уинд" се съгласяват и в рамките на няколко седмици организират такива събрания, въпреки че обичайно подобни обсъждания се правят на по-късен етап, когато се прави оценка на въздействието на околната среда.

"Очаквано, на тях имаше предимно хора, които изразяваха своите страхове", казва Петрова.

Страхът на земеделците и битката за общинарите

Повечето от хората с притеснения са земеделци. Един от техните страхове е, че ветрогенераторите ще унищожат съседните терени заради наливането на бетон - притеснение, на което от "Добротич уинд" отговарят, че при изграждането на фундамента няма просмукване. Друго съображение е, че заради ветрогенераторите ще им се налага да заобикалят с техниката си. Това на практика е така, но от "Добротич уинд" обясняват, че проектът им ще използва 0.08% от общата обработваема земя в общината - или около 87 декара.

Притеснение е и шума, на което от "Добротич" отговарят, че перките им са по-модерни и максимално изтеглени от населените места, правят се симулации и те трябва да покрият всички регулации, защото иначе няма да получат разрешително. Според една от наредбите на общината разстоянието на перките до най-близката точка на регулация трябва да е не 500 метра, както предвижда националното законодателство, а 1000 метра. В проекта на "Добротич" най-близките перки са на 600 метра, но те са склонни да се откажат от някои точки.

"Опитахме се да комуникираме със земеделците, че ние не оспорваме тяхната важност. В един от разговорите, в с. Доброплодно, поканихме хора, които работят и дори живеят между перките на парка Суворово, който е в съседната община. Един от хората там например има кошери с пчели, друг, който гледа животни - овце, патици, гъски и т.н., и обясни, че перките по никакъв начин не са му навредили на отглеждането на животни и растения. Да, има ефект на неудобство, че трябва да се заобикалят", казва Петрова.

Ветропаркът в съседната община Суворово е важна подробност. Едва на няколко километра от Ветрино се намира 60-мегаватовия вятърен парк, който в момента е собственост на швейцарската MET. И понеже там апокалипсисът не е настъпил, председателят на общинския съвет на Ветрино Даниела Николова решава да направи обща среща на двата общински съвета за обмяна на опит.

Вятърният парк в община Суворово, съседна на община Ветрино. Паркът работи от над десетилетие и се намира на около 10 километра от "Исторически парк". В Суворово обаче няма нито чума, нито пустиня Фотограф : Цветелина Белутова

Разговорите със земеделци и общинари продължават няколко месеца, но в крайна сметка проектът на "Добротич уинд" не минава през общинския съвет - на 31 януари 2022 г. предложението е отхвърлено предимно с гласове "въздържал се", а единствената аргументация е подписка на стотина земеделци. Парадоксално в същия ден, заради високите борсови цени на тока, община Ветрино съобщава, че спира уличното си осветление.

От "Добротич уинд" не се отказват. От една страна съдружникът в компанията Катина Йорданова обжалва решението на общинския съвет - и заради липсата на аргументация, и защото тя е собственик на земята, върху която трябва да бъдат поставени ветрогенераторите, т.е. има го аргументът, че общината ограничава какво тя може да прави със своята частна собственост.

От друга, именно тогава започват да се чуват и гласове на хора, които виждат, че проект с подобен размер е икономическа възможност за една от най-слабо населените общини в България, а не заплаха. Започва нов рунд от срещи, в които вече има и позитивно настроени хора, а заедно с това и много по-солидна социална програма към проекта.

Земеделците получават оферта за получаване на 4 хил. евро на година (плюс индексация с инфлацията) за терен от 5 декара, който те да предоставят с договор за право на строеж - според Петрова около 20 пъти по-висока цена, отколкото сегашната пазарна в общината. Отделно започват инвестиции в програми за деца, пенсионерски клубове, площадки за игра и др.

Поемат се и нови ангажименти към общината, разделени на три фази - до разрешение за строеж, до пуск в експлоатация и по време на самата експлоатация. От компанията предлагат да плащат и по 20 хил. евро на година на общината за използването на един от общинските парцели в с. Неофит Рилски, който е с предназначение "транспорт на електроенергия". Броят на селата, в които се разполагат генераторите, се увеличава от шест на седем.

Общо програмата предвижда "Добротич уинд" да плати на двете общини 15 млн. лв., като някои разплащания са незабавни, а други са дългогодишен ангажимент в рамките на 35 години. Извън тази сума се поема ангажимент за рехабилитация на пътищата, които ще се ползват от компанията, за обезпечаване на уличното осветление, обучаване на хора, които да работят на обектите - "Добротич уинд" предвижда създаването на 200 работни места. За сравнение, годишният бюджет на община Ветрино е около 12 млн. лв.

Входирано е ново предложение в община Ветрино, с което инвеститорът се отказва от 7 генератора на свой терен и дава възможност те да се монтират на общинска земя с допълнителен принос към общинския бюджет. И на пръв поглед стратегията сработва - земеделците и общинарите са по-спокойни.

Така се стига до 15 април, когато Биляна Петрова отива в общината за събрание на общинския съвет, на което според нея "нагласата беше предложението да бъде прието". Вместо това, улицата пред сградата е затворена от протест (който не се нарича протест, а "среща с гражданите", защото няма разрешение за такъв) и хора с плакати като "България на българите", "Продажни общински съветници", "Не унищожавайте българското село" и "Не правете община Ветрино пустиня". Други пък показват продажбата на България на САЩ, а сравнението е с колонизирането на Америка преди половин хилядолетие.

В средата на протеста, с мегафон в ръка, стои изпълнителният директор на "Исторически парк" Ивелин Михайлов.

Първоначално Биляна Петрова от "Добротич уинд" има проблеми със земеделците в общината. Тези с "Исторически парк" идват едва когато първите са до голяма степен разрешени Фотограф : Цветелина Белутова

Чума от вятър и резерват за българи

Според Петрова протестът пред общината се е състоял "основно от хора, които идентифицираха себе си с "Исторически парк" в с. Неофит Рилски". Това е изненадващо за нея поради две причини: първо, проектът не предвижда ветрогенератори там заради слабия вятър и евентуални проблеми при изготвянето на ОВОС. Второ, защото Петрова твърди, че вече е говорила няколко пъти през януари и февруари с Ивелин Михайлов и той не е изказвал експлицитна позиция срещу проекта.

Само девет дни по-рано, Михайлов е на първа линия на друг протест - този в София срещу изпращането на оръжия за Украйна и в защита на Паметника на съветската армия, заедно с "Възраждане" и други организации. Посланията на протеста във Ветрино са сходни. "Обвиненията срещу нас бяха, че сме американска компания, въпреки че не сме, както и че ще отнемем земята на хората, ще ги унищожим, искаме да ги изгоним и т.н.", казва Петрова.

Хората на протеста изказват мнение, че според тях вятърните генератори водят до чума, защото перките убиват птиците, съответно няма кой да убива мишки; лъчението от самите генератори причинява рак; генераторите убиват земеделието и ще превърнат Ветрино в пустиня; а освен това генераторите ще съсипят икономически общината, защото "Исторически парк" би си тръгнал, ако проектът се случи.

Протестът се случва само на 12 километра от вятърния парк в Суворово - един от най-големите действащи такива в България, при това от над 10 години. В Суворово обаче няма нито масови ракови заболявания, нито чума, нито пустиня. Реално този вятърен парк е и много по-близо до Историческия парк в сравнение с новия проект и съществуването му никога не е било изтъквано като проблем от Михайлов.

След "срещата с гражданите" протестиращите влизат и на заседанието на общинския съвет, където желанието на съветниците да гласуват "за" се е изпарило и новото предложение на "Добротич уинд" също пропада. Според Петрова протестиращите отказали да си тръгнат докато не се гласува против и добавили, че ще държат сметка на всеки съветник, гласувал в полза на проекта. Михайлов добавя, че ще разследва какъв личен интерес от ветропарка има всеки съветник, като тези му думи са вписани в протокола от събранието.

Почти веднага след протеста започва събиране на подписка от инициативен комитет според Закона за пряко участие на гражданите в държавната власт и местното самоуправление. Председател на комитета е Нурай Юсеинов, финансов съветник в консултантската компания "Тогедър", в която Михайлов е директор, а съпругата му Вася Михайлова - собственик на над 80% от дяловете. Освен Юсеинов, в комитета влиза още и Михайлова, както и Пламен Кънчев - друг съдружник и директор в "Тогедър", заедно със съпругата си Елена.

Конкретно подписката изразява "несъгласието на живущите в община Ветрино от поставянето на ветрогенераторни съоръжения на територията на общината. Искаме това да е дългосрочна политика. Да се приеме решение, с което се забранява поставянето на подобни съоръжения на територията на общината." С други думи, мораториум.

За около месец комитетът събира 1901 подписа - внушителен брой, предвид че общо в общината живеят около 6000 души. Проверката на ГРАО обаче показва, че близо една трета от подписите, 616, са "некоректни записи". Част от тях заради ЕГН-та или адреси, но други заради повтаряне на имена, ненавършена 18-годишна възраст на подписалите и дори един запис на "лице, изтърпяващо наказание лишаване от свобода."

Подписката е внесена в общинския съвет на 9 юни, като според закона той трябва да се произнесе най-късно месец след внасянето. Същевременно обаче, на 15 юни, започва събиране на подписи в обратната посока - "в подкрепа на бъдещо производство на екологично чиста енергия посредством изграждане на вятърни генератори на територията на община Ветрино". Инициативата идва от кмета на село Белоградец Али Хасанов. До началото на август тя е събрала подкрепата на близо 1000 човека, т.е. съпоставима с тази на ответната подписка.

За ответната подписка обаче няма време. На 8 юли общинският съвет на Ветрино се събира и гласува мораториум върху изграждането на каквито и да било вятърни мощности - не само предложения ветрогенераторен парк, но и например ако някой иска да си сложи малък генератор за дома.

Юрисконсултката на община Ветрино Ралица Тодорова излиза със становище, според което с налагането на мораториума общинският съвет "ще наруши редица европейски директиви, законови и подзаконови нормативни актове. Отделно от това ще приеме решение, което ще противоречи на всички приети преди това стратегически документи на община Ветрино." Тодорова препоръчва и да се изчака края на събирането на подписи за другата подписка.

Място за юридическа експертиза обаче няма и така Ветрино става първата община в Европа, а вероятно и в света, която експлицитно спира изграждането на каквито и да било вятърни енергийни мощности на територията си.

"Аз съм един човек, аз не съм никакъв"

"Ние сме избрали да построим парк, атракционен, който парк връща хората в миналото. Избрали сме го да е на място, на което няма модерни съоръжения, за да има по-силен ефект за хората, когато отидат на даденото място. Лично на нас, като "Исторически парк", тези ветрогенераторни перки, това което правят, е да ни намаляват посещаемостта и бъдещото развитие на проекта. От това страдат всички инвеститори и български вложители, плюс косвеният ефект, който е за България като дух, култура, сплотеност на хората и изграждане на правилна ценностна система", казва Ивелин Михайлов пред "Капитал".

Ивелин Михайлов от "Исторически парк" казва, че вредата от ветрогенераторните перки не е доказана, защото "има много неща, които всички ги знаем, но не са доказани, защото корпорациите плащат" Фотограф : Надежда Чипева

"Заради това на нас директно ни пречи. Това изключва и двата проекта - или единия се случва, или другия. Не могат и двата да са на едно място." По думите му туризмът така или иначе е "убит" заради войната. Също според него през "Исторически парк" минават годишно между 35 и 50 хил. туристи - далеч под записаните в бизнес плана от 2019 г. над 500 хил. души.

Срещата му с журналисти от "Капитал" се случва под условие - той също да може да я запише. Двучасовият разговор трудно може да се нарече интервю. През цялото време в стаята около журналистите стоят прави няколко мъже, а самият Михайлов се появява с напечатани стари статии на "Капитал" за "Исторически парк" и показва несъгласието си с отразяването му в изданието.

Вторият аргумент, който Михайлов посочва е, че те първи са пристигнали в общината. "Какво означава това? Когато един инвеститор отива някъде, той се съобразява с другите участници на пазара и гледа да не им вреди. Мисля, че това е нещо нормално. Иначе другото се нарича агресия - когато искаш да унищожиш бизнеса на друг, за да може твоя да просперира. Как по друг начин да го наричаме? Как наричаме войната в Украйна?", казва той.

Когато става дума конкретно за подписката и протестите обаче, той е много по-обран и казва: "Аз съм един човек, аз не съм никакъв. Не трябва да се съгласува с мен, а с хората."

Групите за координация на действията в Telegram показват по-различна картина. В деня на протеста например съпругата му Вася пише: "Хайде, време е, Ивелин каза всички пред общината." Публикуван е и дълъг списък с лозунги за плакати, впоследствие и общата им цена за изработка - 240 лв. Друга участничка в групата, Анка Христова, добавя, че "не го обявяваме като митинг или протест, а като среща със съветниците. Полицаите като питат, казвате същото - среща със съветниците".

Също в чата се записват имената на общинските съветници, гласували "за", след което отделните участници търсят информация за това от кое село са. "Добре ще бъде освен подписката да съберем всякаква информация за тези съветници (снимки, компромати и всякаква информация, която да ги уличи) и да ги махнем. Чистка да си направим", пише друг участник.

В групата - предполагаемо и в протеста - участва и Анатоли Иванов, кандидат за народен представител от "Възраждане" от Варна през ноември 2021 г.

Според Михайлов "Исторически парк" няма общо с протеста, подписката или мораториума, но в чата един от служителите на парка Радослав Иванов пише: "Днес имаше учредяване на инициативен комитет от 50 човека в Исторически парк. Трябва ни помощ. Който го види и иска да се впусне да ми пише на лично и инструктирам." Малко след това участниците започват да координират събирането на подписи къща по къща, като организацията е впечатляваща - общината е разделена на зони, където обикалят "патрули".

По-късно в деня на протеста, след приключването му, самият Михайлов пише в чата: "Трябва да се събудите. Проблемите се появяват, когато не си свършим работата. Ако организираме хора и действаме всеки ден, няма да смеят. Сега пак аз ще обера пешкира."

Според Михайлов "Исторически парк" като бизнес няма общо с протестите или подписката за мораториума, а самият той няма ръководна роля. Общият чат на протестиращите в Telegram обаче показва по-различна картина, като в него се търси и информация за общинските съветници, които се противопоставят на мораториума. Предлага се и "чистка да си направим" Източник: Telegram

Когато става въпрос за здравните съображения от вятърните генератори и на какво се основават те, Михайлов вади напечатан лист хартия, от който чете дословно:

"Когато се поставят в чувствителни райони ветрогенераторните проекти оказват сериозно въздействие върху биоразнообразието, в това число върху птиците, предмет на опазване в защитените зони по директива 79409-ЕЕС. Там има белоглавия лешояд, който е защитен вид - аз съм го заснел. Там има ангъши патици. Имаме много защитени видове, които са в община Ветрино. Тези защитени видове аз съм ги заснел и ние ги пазим, за да могат да се размножават. Това са защитени видове, в Червената книга, птици.

Запазване на природните местообитания и дивата флора и фауна. Природни местообитания, предмет на опазване на защитени зони по директива 9243/ЕОС. Въздействията са свързани с пряка смъртност на индивидите, прогонване на животни, разрушаване и фрагментиране на местообитанията, икономически и енергиен ефект от разполагане на ветрогенераторите е многократно по-малък от щетите, които се нанасят. Много от потенциалните щети са недостатъчно добре проучени. Проучванията в Украйна показват, че под ветрогенераторите няма никаква почвена фауна - въздействие трудно обяснимо, но вероятно дължащо се на нискочестотни звуци."

На уточняващ въпрос какво точно цитира, Михайлов отговаря, че "най-различни източници мога да ви дам. Сега този ви го чета, когато трябва да отидем някъде като съд, или нещо, което трябва да вземе крайно решение, ще си извадя различните източници." След това добавя, че вредата не е доказана заради големите корпорации - "също както не е доказана и връзката между тютюнопушенето и рака на белия дроб" (пряката връзка между тютюнопушенето и рака на белия дроб е доказана за пръв път през 1950 г. от Ърнест Уиндър и Евъртс Греъм - бел. авт.).

На друг уточняващ въпрос по отношение на цитирания текст - дали става дума за смъртност на птици или хора, добавя, че "тук е на птици, но има и предположения за хора."

"По същия начин има много неща, които всички ги знаем, но не са доказани, защото корпорациите плащат. Поради тази причина влизаме в една казуистика, в която има възможност това да е вярно, има възможност и да не е вярно. Ние не можем да твърдим 100% дали е вярно или не. Но ние не желаем, заедно с другите неща, да експериментираме върху нас. Това могат да го правят в София, на Златни пясъци, в Морската градина във Варна духа много силен вятър. Спокойно могат да сложат ветрогенераторни перки там и да има зелена енергия за всички", казва Михайлов.

Настрана от гражданските и здравословните си притеснения обаче, Михайлов има проблем и със самия инвеститор. Михайлов, който често пуска записи на телефонните си разговори във Facebook и YouTube, твърди, че е бил заплашван заради позицията си.

"Лично аз имам запис как се обажда човек, който казва: "ако не се поставят перките, кръв ще се лее, кажете на Ивелин Михайлов, просто ще го съсипем". Аз ще го представя когато трябва. Аз имам всичко. Вие ще си пуснете статията, ние ще си пуснем всички неща", казва Михайлов, който отказа да предостави на "Капитал" въпросните записи. Допълнително, според Михайлов, е имало заплахи за засяване на нивите на земеделците с тръни. "Аз започвам да се притеснявам, че в България идват инвеститори, които проявяват мутренски методи. И вестник "Капитал" пише и защитава тези инвеститори."

Пред "Капитал" той затвърждава и друга своя позиция - че ако по една или друга причина този или друг проект за вятърна енергия се случи в община Ветрино, "Исторически парк" като компания ще я напусне. "Нашият проект приключва, това е", казва Михайлов. На въпрос какво ще стане с материалните активи, които са на практика цялото село, той добавя: "Ще трябва да се разпродават. Някой да си го управлява. Какво може да се направи?"

Крайна точка: съдът

Финалната дума в историята ще има съдът. Първоначално областният управител на Варна Благомир Коцев коментира пред "Капитал" в средата на юли, че институцията е взела решение да върне мораториума поради незаконосъобразност. Впоследствие решението е било променено и то ще бъде обжалвано пред Варненския административен съд. Там се очаква решение до около месец, а ако се стигне до обжалване, то ще отиде към Върховния административен съд (ВАС).

"Решихме, че е безсмислено да го върнем, защото щяхме само да загубим време. Общинският съвет на Ветрино щеше да вземе същото решение. Нищо не ни наведе на мисълта, че има промяна в мисленето на общинските съветници", коментира Коцев.

Междувременно той напусна поста си, след като на 4 август служебното правителство на Гълъб Донев смени почти всички областни управители. Коцев бе сменен на поста от Марио Смърков, който и преди е бил областен управител - от май 2021 г. до февруари 2022 г. Ако той не промени институционалната политика, позицията на областната управа би трябвало да остане същата. Развитието на вятърната енергия е вписана като приоритет в стратегията за развитие на област Варна.

Община Ветрино вероятно ще има юридически проблеми със защитата на мораториума, защото позицията на самия юрисконсулт показва незаконосъобразност на множество нива. Кметът на общината Димитър Димитров от ГЕРБ не отговори на мобилния си при опитите на "Капитал" да се свърже с него.

Отделно от това компанията "Добротич уинд" обжалва пред съда и мораториума, и решението на общинския съвет да наложи 1000 м отстояние между генераторите и най-близката точка на регулация. Съдружникът в "Добротич уинд" Катина Йорданова също обжалва от свое име две решения на общинския съвет - мораториума и отхвърлянето на първото инвестиционно предложение през януари, без аргументация от страна на съветниците.

Случаят обаче има и друго измерение. Това не е първия път, в който българска община е завзета от радикални мнения срещу модерни технологии - през октомври 2020 г. Балчик наложи мораториум върху изграждането на 5G мрежи, а през януари 2021 г. същото направи и Мездра. И тогава бе посочено, че това са въпроси на държавна политика и Мездра например прегласува решението си с обратна позиция, след намеса на областния управител на Враца.

Освен въпросите около твърденията на протестиращите за причиняването на рак и чума от ветрогенератори, стои и въпросът какви инвестиции са добре дошли във Ветрино. Аргументът на Ивелин Михайлов е, че те са първият голям инвеститор там и съответно всички последващи трябва да се съобразяват не само с тях, но и с концепцията на историческия туризъм - въпреки че настоящият проект дори не предвижда перки в Неофит Рилски, където се намира парка.

Разбира се, има го и обратния въпрос - този за местната власт, децентрализацията и участието на гражданите във вземането на решения. Макар примерът за мораториум върху вятърна енергия да е странен, той показва, че Ветрино (а ако съдът реши - и която и да било друга община) може тотално да се откъсне от всякакви национални стратегии за развитие. Това решение обаче си има цена и така Ветрино сама се сбогува с инвестиция за 1.2 млрд. лв., сума, за която повечето общини в България могат само да си мечтаят.

По темата работи и Ивайло Станчев