Компании

Елица Панайотова: Връщането към нормалното ще е като прохождане след лежане в болница

Собственикът на архитектурното бюро "СКИЦА студио" пред "Капитал"

Константин Николов

Елица Панайотова © Георги Кожухаров

Имоти

Бюлетин на "Капитал" с мнения, данни и анализи за развитието на пазара на недвижими имоти в България и по света.

Профил

Елица Панайотова е архитект, собственик на архитектурно бюро "СКИЦА студио". Завършила e Унивepcитeтa пo ахритектура, cтpoитeлcтвo и гeoдeзия c магистърска cтeпeн пo градско плaниpaнe и архитектура. Bтopaтa cи магистърска cтeпeн пo гpaдcĸo плaниpaнe и жилищнa политика пoлyчaвa oт Унивepcитeтa в Линкълн, Великобритания. Започва професионалната си кариера като архитект и експерт по градско планиране, като сред началните й проекти са генералният план и първите сгради на "Бизнес парк София", на който става управител по-късно в кариерата си. Също така е първият изпълнителен директор и създател на "София тех парк". Oпитът й в oблacттa нa apxитeĸтypнoтo проектиране включва oфиcи, търгвоски, жилищни и пpoмишлeни cгpaди. В момента е и координатор на проект "Зелена София" на Столичната община.

Какви са първите промени, които наблюдавате и очаквате в работата ни?

- Още в първите дни на извънредното положение нашият офис започна дистанционна работа изцяло от дома, включваща чисто технически неща като пренасяне на компютри, връзки със сървъра и т.н. След което започнахме да си мислим какво ще се случи изобщо с класическите офис сгради. В последните години основната тенденция беше офисите да бъдат с открити пространства и да няма отделни помещения. При сегашната ситуация това съвсем естествено е проблем от много гледни точки - бактериите във въздуха, вентилацията на тези помещения и т.н.

Много офиси сега преосмислят тази система и как бързо да се пригодят към тази ситуация - дали чрез поръчка на плексигласови прегради между хората или нещо друго. Общо взето, става дума за ad hoc мерки, за да има някаква бърза реакция и хората да започнат да се връщат на работното си място. Много от компаниите, които са имали гъвкаво работно време, сега засилват тези мерки, за да намалят броя на хората в офисите. Друг важен аспект е как стигаш до офиса със съответния асансьор. Ето защо много от сегашните препоръки са за ползване на стълбището, което пък има далеч по-малка вентилация от другите пространства. Въпросът с вентилацията е много съществен, защото в много от големите офис сгради и молове подаването на пресен въздух минава през съответните филтри. До този момент всички тези системи са измислени и се оптимизират от гледна точка на енергийната ефективност. Но сега изведнъж имаме съвсем друг въпрос - здравословната среда, и то в частта какво е безопасно. Какво ниво на пречистване и обмен на въздуха може да поддържа бактериите на прилично ниво. А в момента за това няма кой да се произнесе, тепърва трябва да има тестове и да се произнесат специалисти. Обмислят се и по-лесни, бързи и евтини решения - например всеки да носи индивидуална защита. Много дизайнерски сайтове излязоха с предложения като прозрачни маски, които обхващат тялото от гърдите нагоре, без да са плътни - нещо като скафандър. Може би това е по-приемливият начин, защото всички останали са и скъпи, и бавни, и трудни за прилагане. Но със сигурност ще има комбинация от мерки, поне на първо време, докато излязат по-цялостни решения. Говорихме с наши клиенти, които примерно са разделили една от залите за срещи на малки кабинки. Нови наръчници за офис сгради пък посочват, че по-големите асансьори трябва да са разграфени на части [които указват] къде всеки да застане.

Имаме интериори на офис помещения, които започнахме още преди началото на епидемията. И сега говорим с тези наши клиенти да решим как да преосмислим това офис пространство.

Обсъждаме проекти в различни сектори. Примерно наши клиенти правят изцяло нови входове към офиса си, които да позволяват пропуск един по един и дезинфекция на входа.

Има и варианти как клиентите да "циркулират" в търговски обекти - примерно да имаш еднопосочно движение в магазин за хранителни стоки, чрез което да минаваш през всички рафтове, но да не се сблъскваш с други клиенти. В момента работим и по линия на програмата "Зелена София" с общинските структури за местата, където имаме концентрация на търговски обекти, но тротоарът е малък - къде трябва да застанат хората и т.н.

Как ще работим и живеем оттук нататък?

Според мен в значителна степен сериозна част от работните места ще останат домовете. Което също е предизвикателство, защото повечето апартаменти и домове не са предвидени и проектирани по този начин (не говорим за къщи с работни кабинети и т.н.). Много млади хора живеят под наем в малки жилища и работата от къщи за много от тях създава друг дискомфорт.

В нашия офис например обмисляме различни мерки - създаване на график на работа на различните екипи, които да се въртят на определено време, разместване на бюрата им, тестване на всички и т.н. Офисът е място за общуване, което е много съществено. Всички иновации се крепят на сблъсъци и общуване между различни хора, от което да се раждат идеи, което сега е голямо предизвикателство.

Какъв ще е офисът, заводът, търговският център след време?

Ако трябва да изразя своите надежди, се надявам бързо да измислим ваксина, чрез която да не променяме много начина си на живот. Но се боя, че няма да е точно така. Така че си представям няколко неща - едното са споменатите от мен "скафандри", с които може би ще трябва да свикнем да се движим в офиса - може би не постоянно, но когато има пикове.

Другото е възход на виртуалното пазаруване - например да разглеждаш какво има в любимия ти магазин за дрехи чрез виртуални разходки. Част от сегашните магазини може да се превърнат в място, където да пробваш дрехи, обувки и други продукти - избираш онлайн какво искаш да купиш, след което запазваш час, за да пробваш.

Смятам, че сегашната ситуация ще има цялостно отражение как се движим и въобще обитаваме градовете. Защото, ако не ми се налага да отида до пет магазина, за да си осигуря нужните ми неща, а мога да ги поръчам онлайн, спестявам огромна част от движението си в града. Ако работя от дома, също спестявам придвижването си в града.

Това, което не мога да си представя, е кое и какво ще мотивира социалния контакт, ако елиминираме ходенето на различни места.

Може ли в сегашната ситуация да има чисто технологични решения и процеси на автоматизация, които да не означават толкова загуба на работни места, а да доведат до положителни промени?

О, да, със сигурност ще има такъв тип решения. Според мен ще има преориентиране на хора и професии, което така или иначе се очакваше в недалечен хоризонт и сега ще се случи по-бързо, отколкото сме си представяли. За мен има много позитиви, които ще можем да извадим от тази ситуация. Не изпитвам притеснения, че няма да се намери начин на адаптация. Да, сигурно ще има критични моменти и време за пренастройка. Единствено не мога да си представя какво ще е отражението върху социалната част на живота ни.

Не предвиждате ли някакво връщане към нормалност все пак?

Да, въпросът обаче е кога ще се върнем към тази нормалност. Ако тази ситуация продължи година например и не можеш да прегръщаш и целуваш приятели, обратната адаптация към каквато и да било "нормалност" след време ще е като прохождане след дълго лежане в болница.

Интервюто взе Константин Николов