Новата добавка на Георги Самуилов

Съпътстващите продукти ще са високопротеинов фураж и втечнен CO2. Предприятието ще работи с царевица и пшеница като суровини. Складовото стопанство за зърното ще е около 35 хил. кубични метра.

"Капитал" не успя да се свърже с Георги Самуилов, който да даде повече информация за инвестицията и бизнес планът. От сектора на горивата коментираха проекта като логична стъпка предвид търгуването с големи обеми с бензин на "Инса ойл". Едновременно с това обясниха, че по всяка вероятност става въпрос за купено оборудване за производство на биоетанол, което от доста време се е продавало изгодно от частен съдебен изпълнител, като по всяка вероятност цената е няколко милиона лева. В допълнение, групата на Самуилов разполага и с база в близост, което улеснява проекта.

Пазар за биоетанол

Сега това е допълнително звено от бизнеса, което ще затвори производствения цикъл в "Инса ойл". Европейските регламенти изискват смесването на горивата с биокомпонент. Към момента биодобавката в дизела е 6%, а добавката на биоетанол в бензина - 9%, като това означава и 9% от количествата на пазара на бензин.

В България в сегмента има един голям производител на биодизел - това е "Астра биоплант" с приходи от почти 2 млрд. лв., която е част от групата на Станко Станков "Булмаркет ДМ", която търгува и с пропан-бутан. На пазара на биоетанол играчите са повече - "Захарни заводи" - Горна Оряховица, "Ви Пи брандс" (преди "Винпром Пещера"), "Алмагест" (с производство в Ихтиман) и "ВИН. С. индустрийс" - Карнобат (свързвано с Миню Стайков).

Търговците на горива са клиенти на спиртоварите, като съхраняват в складовете си спирт, като за да се сложи той в горивото му, се добавят денатуранти - химически вещества, които се смесват в него, за да го направят негоден за пиене и съответно той да може да се освободи от данъчните складове, без да е дължим акциз от 11 лева на литър. По време на първата вълна на ковид-19 в страната се стигна до криза на пазара за дезинфектанти, като цената на спирта (т.е. на етиловия алкохол) скочи в пъти.

Кой е инвеститорът

Компанията инвеститор ССПИРИТ е с капитал от 10 лв. и с управител Георги Самуилов. Първоначално ССПИРИТ през 2016 г. носи името "Компресор сървисис" и е собственост на Димитър Карев. През февруари 2020 г. той я продава на Самуилов. В даден момент носи и името "Инсса спирт" и в края на 2020 г. се прекръства на ССПИРИТ. Самуилов е собственик до средата на февруари тази година, когато капиталът е прехвърлен на "Джи Ес формула" на цена, която не се вижда в Търговския регистър.

Името на "Джи Ес формула" излезе наскоро в разследване на "Капитал" за сделките с имотните владения на Делян Пеевски, които са се случили в началото на март тази година. Проверката показа, че тогава е продадено "БЛ - ритейл риъл естейт", под чиято шапка в последните години се концентрираха много от ценните недвижимости, свързани с доскорошния депутат от ДПС. Например емблематичният хотел "Берлин", който е ползван от него като лична резиденция, дипломатическият клуб в Бояна, теренът на бившата софийска фабрика на "Булгартабак" и много други. Купувач е "Ейч пропърти", което се притежава от "Джи Ес формула".

"Джи Ес формула" е собственост на Деян Калинов, като връзките между Калинов и Георги Самуилов са много, а преди време "Джи Ес формула" се сочеше като компанията, през която ще се случи сделката за бензиностанции между "Инса ойл" и "Петрол", която не се осъществи. От октомври 2019 до април 2020 г. "Ейч пропърти" е директно собственост на Самуилов. Тогава той прехвърля компанията на дружество на Цветелина Трифонова, която по-скоро може да се определи за близка до Пеевски - от 2013 до 2017 г. тя е формален собственик и управител на хотел "Берлин". На 17 февруари 2021 г. Трифонова прехвърля компанията на "Джи Ес формула" - дружеството на Калинов.

Самият Георги Самуилов преди седмици потвърди пред "Капитал", че познава Калинов, но отрече да има общо със сделката с имотите. "Всеки може да купува и продава. Момчето си знае, предполагам, работи с кредити", заяви той.

Новият инвеститор ССПИРИТ няма дейност до 2019 г. въпреки честите промени в собствеността. Едва през 2020 г. в Имотния регистър през септември се появява първа сделка за терен и сгради в село Белозем, които са прехвърлени от друго дружество на Самуилов ("Ес пропърти"), като още няколко декара са придобити и през февруари тази година.

Бизнесът на "Инса ойл"

През последните години бизнесът на "Инса ойл" и Георги Самуилов се развива бурно. Кариерата на Самуилов започва през 1993 г. и в даден период минава през структурата на "Мултигруп". В края на 90-те Самуилов учредява "Инса трейдинг", а през 2001 г. и "Инса ойл", която има рафинерия в село Белозем до Раковски, като според сайта на компанията оперира и още бази в Русе и Бургас (където е наемател на данъчния склад за течни горива на терминал Бургас-изток 2), а от последните години има и бензиностанции.

Освен покрай футболния отбор "Ботев" (Пловдив) Георги Самуилов и "Инса ойл" набраха популярност, след като в началото на 2018 г. петролното дружество финансира лихтенщайнска офшорка за покупката на 67.65% от Общинска банка с 46 млн. лв. Бърза сделка с пълна подкрепа от всички ресорни институции.

"Инса ойл" влиза и в чести съдебни спорове с Държавния резерв заради несъхраняването на резерви гориво, каквито се изискват от фирмите вносители и производители. Георги Самуилов влезе в сблъсък през медиите с бившия генерален директор на "Лукойл България" Валентин Златев заради дистрибуцията на едро, като на страната на Самуилов попадна и Кирил Домусчиев и пристанището му в Бургас, през което Самуилов внася горивото.

От години множество източници твърдят, че петролната компания ползва подкрепата на Делян Пеевски, като Самуилов отрича да се познават. Вносителят и търговец на горива за 2019 г. бележи голям скок на приходите с 39%, като те достигат 687 млн. лв. и печалба от 10 млн. лв. В последните няколко години "Инса ойл" е активен вносител, като по думите на Самуилов танкерите за 2019 г. са 80-90, а те се обработват на пристанище Бургас, което се управлява на концесия от братя Домусчиеви. През 2019 г. се водеха разговори за придобиване на "Петрол" от "Инса ойл", но до сделка така и не се стигна. Очакванията в сектора са и със създаването на държавната петролна компания да се развие още по-мащабно бизнесът на "Инса ойл".

В последните няколко години "Инса ойл" е активен вносител, като по думите на Самуилов танкерите за 2019 г. са 80-90 Фотограф : Георги Кожухаров Източник: Дневник