И през 2021 г. България остава в групата на "скромните иноватори"

• С близо 50% расте иновационната дейност на малките и средните предприятия, изразена в създаването на нови или подобрени продукти. Продажбата на нови за пазара и нови за фирмата изделия се увеличава с 6%. Увеличение с 16% е налице и при фирми, участващи в изпълнението на съвместни изследователски проекти и технологичен трансфер с университети и с други компании.

• Заявките за регистрация на търговски марки нарастват с малко над 10%. При заявките за дизайн обаче е налице 13% спад. Увеличеният брой на заявките за патент с 9% не успява да стопи значителната разлика спрямо средноевропейските равнища по този показател.

• Статистиката отчита намаление на хората с придобита по-висока образователна степен, задълбочаващи се процеси на деквалификация, нисък дял на владеещите дигитални умения и тези показатели не се подобряват спрямо 2014 г. В същото време броят на предприятията, които осигуряват обучение в областта на ИКТ, намалява с 30%, а общият брой на хората, включени в обучение през целия живот, спада с 20%. Също с 20% намалява броят на придобилите образователна и научна степен "доктор", а спадът при тези с висше образование е 4%.

"Обобщените данни за иновационния индекс на България съгласно методологията на Европейското иновационно табло показват бавно, но устойчиво подобряване, но въпреки това на практика националната иновационна система на страната не се отличава със сравнителни предимства на фона на останалите държави - членки на ЕС. Напредъкът от близо 90% над средното за ЕС в разработката на екологични технологии, измерен като дял на защитените с патент изобретения, е придружен от спад на същия показател спрямо равнищата за 2014 г. и с едно от най-високите нива на замърсяване на въздуха в Европа.

Другите две области, в които страната има изпреварващи позиции - заявки за регистрация на търговски марки и на дизайн, са свидетелство по-скоро за нискотехнологична иновативност и са придружени от силно изразено изоставане при заявките за патент - показател, който измерва технологичния напредък на световно равнище", коментира за "Капитал" проф. д-р Теодора Георгиева, председател на експертния съвет по иновации към фондация "Приложни изследвания и комуникации" и един от авторите на "Иновации.БГ 2021".

Според Глобалния иновационен индекс

През 2021 г. България се изкачва с две места напред в класацията на Глобалния иновационен индекс и е 35-а сред 132 държави. След 2013 г. това е най-доброто представяне на страната съгласно методологията на Световната организация по интелектуална собственост (СОИС), която покрива 81 индикатора. В най-голяма степен това се дължи на показателите за защитени полезни модели, търговски марки и дизайн, както и на износа на високотехнологични продукти, услуги на ИКТ сектора и креативните индустрии, отчита "Иновации.БГ 2021".

Иновационният индекс от 42.4 точки поставя България на второ място след Китай в групата на държавите с по-висок среден доход на човек от населението (upper middle-income group). В рамките на ЕС на по-ниски позиции остават Словакия (40.2), Латвия (40), Литва (39.9), Полша (39.9), Хърватия (37.3), Гърция (36.3) и Румъния (35.6).

"Представянето на България в Глобалния иновационен индекс потвърждава резултатите от Европейското иновационно табло за ниските и влошаващи се показатели за човешки ресурси. На фона на ръста от 2% на годишна основа по сумарния показател за човешки ресурси и изследвания промяната спрямо 2013 г. е негативна с 11%. Във всички останали области е налице ръст на сумарните индикатори. Макар и подобряващи се, показателите за пазарна среда продължават да са между основните сравнителни недостатъци на страната. Проблематичен остава дoстъпът на предприятията до външен финансов ресурс, включително кредитиране, микрофинансиране, инвестиции и рисков капитал", обобщава проф. д-р Теодора Георгиева.

Защита на интелектуална собственост

През кризисната 2020 г. Патентното ведомство е издало 216 български патента, което е нов рекорд след 2000 г. и продължение на стартиралата след 2015 г. тенденция на постоянен ръст на патентната активност на български изобретатели, отчита "Иновации.БГ 2021". Малко над половината от патентната активност на бизнеса (53%) е концентрирана в София. Далеч назад остават Пловдив и Варна.

През последните три години е налице изключително силен ръст на патентната активност от страна на БАН. През 2020 г. са регистрирани рекордните 51 патента на осем института на академията, а за последните три години патентите са 133 - над 52% от патентната активност на БАН за целия 20-годишен период, посочва докладът.

С най-висок резултат в областта на закрилата на интелектуална собственост както в рамките на БАН, така и за страната е Институтът по роботика. Негово притежание са 27 от новоиздадените патенти на БАН през 2020 г., които са част от общо 106 патента на института независимо от неговите организационни трансформации, или близо 42% от всички патенти на БАН през последните 20 години.

Висшите училища в страната обаче са с по-скромни новаторски постижения. Едва четири ВУЗ-а са с регистриран патент за изобретение през 2020 г. - Техническият университет, Варна, с 2 патента, както и Техническият университет, Габрово, Университетът за национално и световно стопанство и Висшето училище по телекомуникации и пощи с по 1 патент, посочва "Иновации.БГ 2021".

След 2007 г. интересът на българските патентопритежатели в чужбина е насочен главно към пазара на Съединените щати - от предоставените през 2019 г. защитни документи извън България половината са регистрирани в Службата за патенти и търговски марки на САЩ (USPTO). Далеч назад с 14% са издадените патенти от Европейското патентно ведомство, следвани от офисите в Китай (6%), Русия (5%), Южна Корея и Южна Африка с по 4.5% и Япония с 4%. В САЩ действащите патенти на български изобретатели са 466. Далеч назад с 59 патента са Великобритания, Китай (38), Швейцария (31), Япония (24) и Русия (22). Пазарите на две държави на Западните Балкани също представляват интерес за българските патентодържатели - Северна Македония (3) и Сърбия (2).

През 2020 г. полезните модели (наричани още "малки изобретения") остават предпочитан инструмент за закрила на ново технологично знание. Заявките за полезни модели през 2020 са 542 (от които 3 са подадени от чуждестранни заявители) и превишават над два пъти заявките за патент (246). С едва 2 броя се увеличават заявките за нови сортове растения и породи животни през 2020 г., като достигат общо 27. Тези стойности обаче са далеч от пиковите постижения през периода до 2010 г., когато заявките са до 85 на година, констатира "Иновации.БГ 2021".