Образованието в България: нужни са смелост, визия за бъдещето и технологии

Например в коалиционното споразумение на настоящото правителство изглежда се приема, че технологията на ученето и преподаването са неизменяеми хилядолетни процеси, а новите постижения, технологии и цифровизацията ще се използват основно за оптимизация на документооборот, видеозаснемане на добри педагогически практики и моделиране на процеси, което да подобри управленските и финансови решения. Тези идеи са добри, но те просто не са достатъчни, защото бъдещето на ученето, преподаването и организацията на обществата е преплетено с това на изкуствения интелект, метавселената (metaverse) и развитието на човешките възможности в когнитивен и емоционален план. В глобален мащаб в сферата на образованието преживяваме революция и експериментиране с модели и това е очевидно от големия оптимизъм на рисковите инвеститори да подкрепят образователни технологични компании.

На този фон се налагат някои въпроси. Защо коалиционното споразумение говори за оптимален брой безплатни учебници, а не за мултимедийно съдържание на национално ниво, което, качено на една дигитална платформа от типа на Coursera, би могла да осигури оптимизирано и актуализирано съдържание? Теми, около които няма критична експертиза по места, за да има адекватно поднесена информация и опитности, каквито са устойчивостта на човешката дейност, кръговата икономика и климатичните промени, могат да бъдат внедрени моментално чрез дигитално съдържание и при това без да е отсечено нито едно дърво.

Защо предмети като предприемачество, лишени от смисъл, защото ги преподават учители, които са много далече от предприемаческата култура и практика, не могат да бъдат преподавани в онлайн среда - така както го прави Бил Аулет от Масачузетския технологичен институт през платформата Edx, с най-ефективните стратегии на онлайн обучение и индивидуалното проследяване на когнитивни и емоционални параметри на учещите, което да отвори пътя за индивидуализирано обучение на всеки и през целия живот? Алгоритмите за това съществуват и ако бъдат приложени в национален мащаб, са още по-ефективни, защото масивите от данни, с които се оптимизират, са големи и биха могли да дават безценна информация за ефективността на учене и преподаване.

Модели, при които ученикът, а не учителят или директорът е в центъра на образователната система много бързо включват нови образователни технологии и експериментиране, просто защото нагласата за промяна и адаптиране към нови процеси и технологии е по-лесна за по-голяма част от учениците отколкото за мнозинството учители и администратори. Например, моделът на "Иннова скулс", създаден през 2010 г. от перуанският мултимилиардер Карлос Родригес Пастор с помощта на компанията за дизайн мислене "Идео" за високоефективно смесено (blended) образование, който се базира на технологии и проектно учене, е смел и визионерски и поставя много ясно въпроса за необходимостта от това учениците, а не учителските синдикати, администраторите или други групи да бъдат абсолютен приоритет на образователните инициативи.

Днес имаме на разположение достиженията на образователната невронаука (neuroeducacion) за това какъв трябва да бъде фокусът на ефективна среда и процес на учене и те променят парадигмата за образование по света. Не случайно през 2018 г. Станислас Деан, световно известният изследовател в сферата на мозъка и ученето беше посочен за председател на Научния съвет за национално образование във Франция. Образователният процес на базата на последните открития и разработки на невронауката е държавен приоритет в страни от Европа до Америка. Къде общественият или политически дебат за образованието в България поне загатва за необходимостта от смяна на парадигмата за това как учим и преподаваме?

За да има адекватно развитие на човешкия потенциал в България за света, който идва, са необходими много повече смелост, визия за бъдещето и технологии. Добрата новина е, че в страната един от най-конкурентните сектори е този на информационните технологии, което превръща нуждата от визия за развитие на човешкия потенциал чрез технологии и смелостта за нейното изпълнение в главни задачи. Разговорът между образователни специалисти, администратори, ИТ инженери и изследователи на човешкия мозък и поведение е задължителен и трябва да започне още днес.