Ще стане ли България видима в "невидимата икономика"

Провалът на статистиката и счетоводните стандарти да измерят този процес често е причина да се отчитат ниска инвестиционна активност и слаба производителност в развитите икономики. Те измерват предимно материалната, видимата икономика, която е с намаляваща възвращаемост и проинфлационна в сравнение с бързо растящата, но продефлационна "невидима" икономика. Затова и мнозина икономисти смятат очакванията за продължителна висока инфлация за нереалистични. Нещо повече, счетоводните стандарти отчитат като инвестиция само придобитите нематериални активи, но не и вътрешно генерираните - брандове, организационни процеси, клиентска база, собствен софтуер, социален капитал и др., които често носят най-голяма стойност на фирмата. Това вероятно обяснява т.нар. секуларна стагнация, термин, описващ ниската инвестиционна активност в икономиката при наличие на значителни печалби на фирмите и ниски лихвени нива.

От 1995 г до 2020 г. ръстът на инвестициите на най-развитите икономики в неосезаеми активи е 29%, а спадът на инвестициите в материални активи е 13%.

Архитектурата на съвременната финансова система по-скоро пречи, отколкото стимулира "невидимата икономика". Това е така, защото тя е организирана около кредита и кредитните институции, а те като правило не финансират неосезаеми активи. За обезпечение на кредита се търсят ликвидни материални или финансови активи. Тази застиналост и неадекватност на финансовите системи особено тежи в Европа, където кредитът има основна роля за растежа в сравнение с борсовия и рисковия капитал. Така може също да си обясним "липсата" на достатъчно атрактивни проекти за банките, за които е нужно видимо, осезаемо обезпечение на кредита им. В помощ на видимата икономика са и данъчните системи, които стимулират кредита, но облагат собствения капитал.

Инвестициите в нематериални активи от икономическа гледна точка

Според авторите на нашумялата книга "Капитализъм без капитал" Хаскел и Уестлейк нематериалните активи се отличават с 4 основни характеристики:

• мащабиране (scalability),
• невъзстановимост (sunkenness),
• изтичания (spillovers),
• синергии (synergies).

На практика само първата черта е атрактивна за инвеститорите в стартъп компании с такива активи: възможността някоя нова технология или бизнес модел на фирма да бъдат мащабирани до степен, че тя да стане следващиятAmazonили поне "еднорог" (компании с оценка над 1 млрд. долара). Затова и много често такива инвеститори са "ловци" на атрактивни нови бизнеси с идеята да ги мащабират на американския или европейския пазар. Или да ги продадат на други инвеститори, които да го направят.

Успехът на инвестиция в такава компания с предимно неосезаеми активи трябва да компенсира неуспеха на инвестиции в други компании. Така например, когато Nokia фалира заради появата на iPhone на Apple, тя успява да възстанови само малка част от направените огромни инвестиции в неосезаеми активи - ефектът на невъзстановимост, заради спецификата на тези активи за компанията (примерно собствена операционна система). Успехът с правата за разпространение на "Бийтълс" на известната като музикална компания EMI й носи капитал, с който неин инженер - получател на Нобелова награда за медицина - създава компютърната томография. Но тази революция в лечението на тежки заболявания не прави акционерите на EMI богати, защото GE и Siemens успяват бързо да репликират технологията и да заемат мястото на основни дистрибутори на медицинска апаратура. Както знаем, на Samsung не отне много време да произведе смарт телефони с много сходен дизайн като този на iPhone. Това е "ефектът на изтичанията", характерен за неосезаемите активи. Не на последно място, оказва се, че нематериалните активи образуват помежду си синергии, нетипични за материалните активи. Това дава огромно предимство на големите компании с много неосезаеми активи. Така се обясняват примерно мащабните придобивания на WhatsUp и Instagram от Facebook.

Познаването на спецификите на "невидимата икономика" и нематериалните активи е с фундаментално значение за осмислянето и управлението на инвестиционния процес в новия тип икономика. То е особено полезно за развиващите се страни в избора им на национална инвестиционна стратегия, която да ограничи драстичното изоставане от развития свят. Защото Голямата рецесия и особено пандемията съвсем ясно обособиха два вида икономики. Първият вид са "видимите" икономики, чиито фирми с материални производствени активи - машини, оборудване, производствени сгради - обслужват като подизпълнители фирмите от "невидимите" икономики, собственици на патенти, брандове, авторски права, лицензи и др.

За съжаление България е в първата група, макар често да се гордеем, че нашият експорт е близо 2/3 от БВП. Преобладаващо този износ е с ниска добавена стойност и е част от веригата на доставки на фирми от "невидимата" икономика. Сделките с чуждестранни инвеститори, които Maconis LLC консултира от началото на пандемията, свидетелстват, че чуждестранният инвеститорски интерес към България е основно фокусиран в придобиването на материални производствени активи или на човешки ресурси (най-вече в ICT сектора), които позиционират България като подизпълнител на чужди проекти.

Има ли начин България да стане по-видима в световната "невидима икономика"?

Повод за оптимизъм винаги ще се намери. Дали ще е "Телерик", "Динамо софтуер" или някоя друга фирма от българския ICT сектор със собствени продукти, направили сделки за десетки или стотици милиони с чужд инвеститор. Или фирма с оценка от своите инвеститори, наближаваща 1 милиард - в очакване на първия български еднорог. Или фирма с някоя гениална идея, технология или бизнес модел, надяваща се на успешната им комерсиализация. Но това са все птички, които още не правят българската пролет, т.е. по-малко "видима" българската икономика.

Твърде вероятно е иновативните български бизнеси да бъдат придобити от чужд инвеститор и изнесени на ранна фаза; успешни български предприемачи да предпочетат по-приятелска за бизнеса им страна; десетките инвестирани милиони на венчър капиталисти да останат без очакваната възвращаемост поради някои от рисковите специфики на нематериалните активи и т.н.

Националната икономическа стратегия би трябвало да е свързана със създаването на нови или разширяването на съществуващите инвеститорски екосистеми. Няма как да развиваме новия тип икономика с дългов капитал, както стана ясно. Нужни са ни ангелски инвестиции, венчър капитал, частен рисков капитал в значим мащаб. А българските проекти да станат видими за тях. В екосистемите трябва да бъдат привличани не само високотехнологични фирми, а и тези от традиционната икономика, където имаме фирми с доказана конкурентоспособност.

Фирмите с материални производствени активи от "видимите" икономики обслужват като подизпълнители фирмите от "невидимите" икономики, собственици на патенти, брандове, авторски права, лицензи и др

Успехът идва не само с идеи за нови технологии и disruptive бизнес модели, но и с инкрементални иновации, които често по-бързо стигат до пазара и осигуряват атрактивна възвращаемост. Да си спомним спецификите на нематериалните активи и да знаем, че успехът идва не само с идеята, а и с нейното бързо усвояване, включително копиране и развитие. Особено внимание заслужават фирмите с потенциал да станат регионални шампиони, които оставят голяма част от създадената добавена стойност и заетост в българската икономика.

Много идеи в тази посока мога да дойдат от тесните специалисти в създаването на екосистеми, каквито у нас има и дори влязоха в новото правителство. Бих акцентирал на простия факт, че "невидимата" икономика не може без висококвалифицирани специалисти, без световна експертиза, без качествен човешки капитал - без значение какъв е техният етнически произход. И затова бих призовал: отворете границите и направете България атрактивно място за всеки такъв специалист.

Защо да не последваме примера на Уругвай? Там правителството създава цели жилищни квартали с атрактивни условия за живот на американски ITспециалисти и предприемачи. И така направи Уругвай световен лидер в софтуерния експорт.