🗞 Новият брой на Капитал е онлайн >>

Габровската "Цератицит" и нейната фабрика в парка

Компанията цели да направи завод на бъдещето, като използва природните дадености на региона

На мястото на стария завод "Болшевик" ще се появи модерна производствена база
На мястото на стария завод "Болшевик" ще се появи модерна производствена база
На мястото на стария завод "Болшевик" ще се появи модерна производствена база    ©  Arrogant architects
На мястото на стария завод "Болшевик" ще се появи модерна производствена база    ©  Arrogant architects
Бюлетин: Вечерни новини Вечерни новини

Всяка делнична вечер получавате трите най-четени статии от деня, заедно с още три, препоръчани от редакторите на "Капитал"

Темата накратко
  • Новата производствена база на компанията ще използва решения, които ще намалят разходите за отопление, охлаждане и осветление
  • Строежът ще се извършва в 5 отделни етапа, като производството няма да бъде спирано
  • Проектът включва достъп до реката и облагородяване и развиване на съседния парк

Когато става въпрос за изграждане на ново предприятие, често картината, която изскача в съзнанието, е огромно бяло помещение, което постепенно се запълва с хора и машини. Строителство, което цели на първо време заводът бързо да започне да работи, с възможно най-малка инвестиция, и едва след това да се помисли за други екстри.

Ефективен ли е наистина този подход? За производителя на металорежещи инструменти "Цератицит България", част от базираната в Люксембург група Ceratizit, в която мажоритарният дял се държи от австрийската Plansee, и софийските й архитекти от "Арогантните архитекти", отговорът е решително "не".

Още в средата на 2021 г. от "Цератицит" обявиха своя инвестиция в размера на 20 млн. евро, която е предназначена за нов производствен център и закупуването на модернизирани машини. Проектът обаче е част от по-амбициозните планове на групата - предприятието в Габрово да бъде символ на това как може да изглежда една съвременна, въглеродно-неутрална база за производство, която умело използва природните дадености на околността.

Иновация в дизайна

"Новата фабрика, която вече строим, ще е нещо уникално и иновация в това как производствените бази трябва да изглеждат. Аз лично съм посетил над 250 завода по света и до този момент не бих казал, че съм работил по проект като този", коментира за "Капитал" Георги Петров, изпълнителен директор на "Цератицит България".

Така след 67-годишна история в света на производството на мястото на някогашния завод "Болшевик", където днес работи "Цератицит", ще се появи нещо ново, което ще цели да има още по-дълъг живот от своя предшественик, но по модерен начин.

"Много компании гледат на инвестицията в нов строеж само като разход, а не на това как едно ефективно строителство, което макар и може би по-скъпо в дадения момент, може да спести много повече ресурс в бъдеще. За да са възможни иновации в строителството е нужно и собствениците, и мениджмънтът на компаниите да са отворени към нови идеи, без това не би било възможно да се стигне до нещо ново", коментира Божидар Хинков, водещ архитект за "Арогантни архитекти"

Един от основните проблеми при строежа на нещо ново е, че все пак старото трябва да бъде съборено, за да се направи място. Това традиционно би довело и до спирането на производството за този период. Ситуация, която всяка производствена компания би искала да избегне. Решението, до което са достигнали архитектите, след разговори с компанията, е строежът да бъде извършен на 5 отделни етапа, така че да има минимален или нулев ефект върху производствените процеси на предприятието.

"Преминахме през доста дълъг процес на планиране и срещи, за да успеем да гарантираме, че строежът успешно ще тече, докато се работи в предприятието. Всеки един детайл е изгладен и обсъден с мениджърите на проекта на всички нива - един сложен и трудоемък процес", коментира Мартин Кръстев, партньор в "Арогантни архитекти" и отговорен за проекта на "Цератицит".

Понесени по течението

Най-голямата новост в проекта е, че на мястото на някогашния завод "Болшевик" ще се появят три отделни двуетажни производствени звена. Причините за това са две. Първата е заради ветровете в региона, които според Кръстев са от юг на север, а разделението по този начин ще позволи естественото вентилиране на сградите. Втората причина е, за да се отвори пространството и даде достъп на работещите в предприятието да се наслаждават на река Янтра, когато се разхождат покрай сградите или директно да стъпят в нея чрез предвидения речен амфитеатър в парка на отсрещния бряг.

"Реката е изключително важна като ресурс и пространство за проекта. В момента тя не е достъпна и като резултат от това нейното корито е затлачено и изоставено на произвола на съдбата. Това се получава, когато хората нямат достъп до тези зони и са физически блокирани от това да могат да им се наслаждават. Като отворим реката към всички и им позволим да се доближат до нея, тя активно ще бъде поддържана от всички", коментира Хинков.

Плановете за реката не спират с това тя да бъде отворена като пространство за посетители и работещи, а да бъде и активна част в поддържането на добра температура в производствените сгради. Водата от реката ще бъде използвана, чрез термопомпи, за отоплението и охлаждането на производствените сгради, а затоплената вода от този процес ще се връща към фонтан в парка, където ще се охлажда и след това ще влиза обратно в Янтра. Във връзка с отоплението, от инженерния екип на "Цератицит" разглеждат активно и как биха могли да използват отделяната топлина от производствените процеси за затопляне на сградите.

"Хубавото е и че нищо не се смесва и няма да замърсява водата и ще може лесно да се върне обратно в реката, позволявайки ни да използваме една от основните дадености на областта", коментира Кръстев.

Енергията за термопомпите и водовземните резервоари също е предвидена да идва от възобновяеми източници. Това ще са соларните покриви на трите отделни сгради, които ще са с обща мощност от 788 кВт. От компанията предвиждат този капацитет да се удвои, което ще задоволява около 12% от общата годишна консумация на предприятието.

Пространство за хората

Връзката между трите сгради ще бъде осъществена чрез топъл коридор, който ще е на равнището на вторите им етажи. Във всяка сграда на втория етаж ще има разположени прозорци, които ще осигуряват гледка директно към производството. Така гости - било то от други компании, от членове на международната група Ceratizit или студенти - ще могат да наблюдават производствения процес и да се учат от него или да набелязват места за подобрения.

На вторите етажи ще има и обособени пространства за срещи и възможност за изнасяне на презентации, както и пространства за хранене. По този начин "Арогантни архитекти" целят да стимулират комуникацията между работещите в предприятието от всички нива, както и с посетителите.

"Най-често нови идеи за подобрение на процесите и качеството на живот се раждат след комуникация между хората. Целта ни е да стимулираме тази комуникация, така че да няма разделение между хората, работещи в предприятието и посетителите, които ще могат да се възползват от опита им", коментира Хинков.

Това съвпада с новата философия, която Петров налага с идването си, а именно даването на повече автономност на работещите и създаването на директни линии на комуникация между отделните звена. Сега в "Цератицит" всички имат свободата и възможността директно да участват в управлението на компанията. Друга ключова точка, подчертава Петров, е фокусът върху инвестиции и развитието на предприятието и хората в него. Визията за бъдещето на компанията, според нейния изпълнителен директор, е във внедряването на по-високо ниво на автоматизация, предоставящо възможност за изработката на сложни изделия чрез автономни процеси.

"През последните години обърнахме значително внимание на това, че хората са най-голямото богатство на една компания. Винаги сме имали хора, но нямахме ефективност. За това променихме и нашата корпоративна култура, за да мотивираме работещите при нас хора по-добре, а и за да са сигурни те, че това е работното място за тях. Като резултат от това не сме имали човек, който да е искал сам да напусне компанията през последните 3 месеца, което се случва за първи път от дълго време насам", коментира Петров.

Интересното е, че осветлението за самата сграда ще се извършва от 303 слънчеви тунела по покривите на сградите. Чрез отворите ще бъде прихващана слънчевата светлина и филтрирана, така че да се изолира ултравиолетовата радиация на лъчите. Това ще позволява до сградата да достига естествена светлина, докато има такава. Нивото на осветление в сградите ще се следи постоянно от датчици, чиято цел ще е да поддържат еднакво ниво през цялото време. В моменти на липса на естествена светлина и с нейното намаляване през деня, те ще регулират осветлението, като светлинните тела вътре в самите сгради ще работят така, че да не се усеща и за момент разлика в осветлението.

"Изграждането на новото производство отговаря на най-високите стандарти за въглеродно неутрални сгради, което дава допълнително конкурентно предимство на компанията на пазара", коментира Петров.

Парк за хората

С проекта за нова производствена база от "Цератицит" са решили да инвестират допълнително и в развитие на прилежащия и принадлежащ на предприятието парк от другата страна на река Янтра. Съществуващият мост между предприятието и паркът ще бъде реновиран и към него ще бъде добавен още един. Паркът също ще бъде осъвременен, като територията му ще бъде разчистена и към нея ще бъдат добавени нови игрални и рекреационни зони.

"Този парк е за хората. Ние имаме първоначална идея за няколко игрища и за това какво можем да сложим, така че децата да могат да идват и да си играят тук. Това не е финалната идея обаче, предвидили сме срещи с представители както на общината, така и отворени разговори с децата, за да могат те да ни кажат какво те биха искали да има на място. В крайна сметка тази част от проекта е за тях и е много важно как те виждат зоната за игра, за да може да я използват", коментира Кръстев.

От предприятието възнамеряват да дават пълен достъп до парка на всички живеещи в околността без ограничения.

Компанията

Производителят на металорежещи инструменти "Цератицит България" е част от базираната в Люксембург международна група Ceratizit, създадена през 2002 г. в резултат на сливането между Plansee Tizit - Австрия, и Cerametal - Люксембург. Групата е активна на 17 пазара, които включват здравеопазване, аутомотив, транспортни технологии, хранителна обработка, производство на уреди и др. На глобално ниво в групата работят над 8 хил. души в над 30 производствени центрове из целия свят.

"Цератицит България" има приходи от 43 млн. лв. и печалба от 1.5 млн. лв. за 2021 г., а заетите в компанията към края на 2022 г. са 585.
3 коментара
  • Най-харесваните
  • Най-новите
  • Най-старите
  • 1
    82.1 avatar :-|
    Minch

    Супер, завод до на хората къщите, да им пуши и трови децата.

    Нередност?
  • 2
    cev1415634891381811 avatar :-P
    Ralchev

    До коментар [#1] от "Minch":

    Там само дрти баби ееее

    Нередност?
  • 3
    jen16769270291164070 avatar :-|
    Ivelin Jordanov

    Авторите на статията изглежда трудно правят разлика между Лихтенщайн и Люксембург.

    Нередност?
Нов коментар