"Аглика": Фамилната нишка на успеха

В историята на семейство Петкови и тяхната фабрика "Аглика" са втъкани съдбите на няколко поколения текстилни инженери и икономическият подем на област Твърдица

Съдържание от EY Bulgaria

Това е маркетинг публикация. Отговорността за нейното съдържание носи рекламодателят и то отговаря на правилата за нейтив пакети .

Юлиян, Елица, Мая и Петко Петкови

Вечерни новини

Всяка делнична вечер получавате трите най-четени статии от деня, заедно с още три, препоръчани от редакторите на "Капитал"

Книга на фамилния бизнес

Историята на семейство Петкови и фамилната им компания "Аглика" е част от петото издание на "Книгата на фамилния бизнес в България". Проектът се реализира от EY Bulgaria в партньорство с вестник "Капитал" и е част от глобалната инициатива на EY за фамилните компании и приемствеността между поколенията

Древните гърци вярвали в предопределеността на живота. Смятали, че всяка душа следва нишката, която богините на съдбата - трите мойри Клото, Лахесис и Атропос, оплитали и водели по пътеките на живота. За инженер Петко Петков тази нишка тръгва от гр. Твърдица и още в техникума здраво го привързва за родния край и производството и обработката на текстил, а личната му история е като алманах на развитието на тази промишленост в България.

Някогашния текстилен завод "Петко Владов" в Твърдица е единственото работно място за инженера. Той успява да го развие от дребно предприятие, специализирано в производството на хавлиени кърпи - задължителен аксесоар при сватби и кръщенета по онова време, до пазарен лидер. Днес основаната от Петко Петков "Аглика" - правоприемник на фабриката в Твърдица, има далеч по-богата продуктова гама, покриваща почти всички сегменти на интериорния текстил и текстилните консумативи за хотели. Освен в родния си град компанията има собствени производствени бази в Молдова и САЩ и устойчиво растящи приходи - над 50.4 млн. лв. през 2022 г.

Дружеството е притежател на два международни патента за тъкани - за технологията "Дабълфейс" (от англ. double face - двойно лице) и за т.нар. мембранна тъкан, която е с по-голяма еластичност, по-лека от конвенционалните материи, не пропуска въздух и вода. От няколко години "Дабълфейс" са и летните колекции плажни кърпи на Armani, Moschino, Missoni. И двете иновации са разработени от Петков и именно те са в основата на ръста на производството на компанията.

Над 70% от продукцията на "Аглика" е за износ, като по думите на Петков е много по-лесно да каже къде не изнасят. И е прав. На този етап текстилната компания не работи само за пазарите в Африка и Южна Америка.

Според Петков неговият най-голям успех е, че е успял "да запали пламъчето" и у децата си - Мая и Юлиян. Двамата следват стъпките на баща си и са дипломирани текстилни инженери - Юлиан отговаря за инвестициите и въвеждането на новите технологии в производството, а Мая е управител на търговската дейност в "Аглика". Съпругата на Юлиян - Елица Петкова, е маркетинг директор на компанията.

"Те тримата са голямата сила, без която компанията нямаше да е това, което е. Възхищавам се на хъса, моженето и упоритостта им", казва с нескрита гордост Петко Петков и допълва, че ако има нещо, което искрено им желае, е да изпитат същото удовлетворение - да работят рамо до рамо със собствените си деца и да виждат, че съграденото ще бъде запазено и развито.

Стругарят иноватор

"50 години работя едно и също нещо. През целият си живота съм учил само едно нещо - текстил. Завършил съм текстилен техникум, а след това се дипломирах като текстилен инженер. Веднага след дипломирането си хванах влака за Твърдица и директно в предприятието. И така до днес", обобщава биографията си Петко Петков и допълва, че макар и да е бил единственият дипломиран инженер в предприятието, първоначално е назначен като стругар. Любопитен детайл от историята е, че неговият баща е сред хората, подкрепили идеята да се изгради текстилно предприятие в Твърдица, за да се осигури поминък на населението в региона.

"За мен нямаше голямо значение на каква длъжност съм. Важното беше да съм в производството и да имам възможност да приложа на практика наученото в университета. Меракът ми за създаване на нови продукти беше огромен. Започнах да развивам ново производство. Нямаше машини, трябваше да си ги създадем и внесем. Текстилните инженери имахме шанса да пътуваме и виждаме. Да се учим от световния опит и да го пренасяме тук", продължава разказа си Петков. Скоро след това той започва работа по първия си патент. Разработва нова технология на тъкане, която позволява изделията с две лица.

Промените го заварват на поста изпълнителен директор, като през 1992 г. предприятието е прекръстено на "Аглика". Името идва от местността Агликина поляна, намираща се близо до Сливен. "В нашия регион текстилните предприятия ги кръщаваха на цветя - "Букет Нова Загора", "Мак Габрово", та от букета едно цвете остана и за нас", спомня си с усмивка Петков.

Първите години след промените са тежки за текстилния бранш, тъй като всички предприятия страдат от остра липса на суровини. Петков успява да достави памук от Таджикистан и да задържи производството над водата.

"Приватизацията мина през иглени уши. Просто бяхме прекалено малки и не привлякохме интереса на акулите, които обикаляха останалите предприятия", спомня си Петков. Раздържавяването на производството приключва през 1996 г. и започва подмяна на старите машини за тъкане с нови, увеличаване на броя им, последвано от по-големи обеми на производство и нарастващо разнообразие на предлаганите продукти. Основната клауза в приватизационния договор е за период от пет години да запази на работа 212-те служители на предприятието. За периода броят им надхвърля 400.

Днес производствата на компанията в Твърдица са разположени на площ от 40 хил. кв.м група взаимносвързани заводи, но с различни индустриални линии и технологии за производство.

Стратегията на стоножката

Още в края на 90-те компанията започва да работи за големи международни клиенти от ранга WalMart и La Redoute и дори произвежда линията халати за баня на иконата в модния дизайна Олег Касини. "Аглика" е и първото българско текстилно предприятие, което сключва договор с шведския гигант IKEA през 1998 г. Дългогодишното им партньорство носи на компанията големи обороти през годините, но когато този основен клиент се оттегля през 2010 г. заради по-ниските цени от текстилните фабрики в Азия и поръчките секват, компанията е принудена да търси нови решения, за да оцелее.

"Осъзнахме, че един клиент с този мащаб те прави силно зависими и че дългосрочно това не е устойчива стратегия за бизнеса. Започнахме да разширяваме асортимента и гамата от продукти на принципа "една стоножка, ако й отрежеш единия крак, няма да окуцее", разказва Петко Петков, а дъщеря му Мая допълва, че към настоящия момент дружеството има над 4000 активни клиента, и уточнява, че това са компании направили поне две поръчки през изминалата календарна година.

Име на компанията: "Аглика трейд"

Година на създаване: 1996 г.

Оборот 2022 г.: 50.4 млн. лв.

Брой служители: 263

Петков признава, че от перспективата на времето оценява раздялата с IKEA като преломен момент, който лично на него е подействал освобождаващо. "Той се прави с мерак тоя бизнес. Винаги съм искал да развивам продуктовите линии, а с тях се лимитирахме до няколко изделия. Всичко, което правим, го правим не само заради финансовия резултат, а заради удовлетворението да измисля продукта и технологията , да го видя готов и той да е такъв, какъвто съм си го представял."

Твърдица, Флорида, Твърдица

Компанията бързо успява да се съвземе и през 2012 г. бизнесът се разширява с ново производство - "Аглика трейд" във Велико Търново. През 2014 г. започва работа и фабрика за дигитално напечатани текстилни изделия в САЩ. Инвестицията е на стойност 10 млн. долара и се реализира през американското дружество на групата Aglika LLC. Две години след пускането й в експлоатация дружество дава под наем машините си на ексклузивни партньори, на които доставя своите дабълфейс кърпи и поларени одеяла за последващ печат.

През 2017 г. "Аглика" купува две производствени бази в Молдова - в градовете Твърдица и Тараклия, в които компанията изнася част от продуктите си за конфекциониране. И двата града са населени основно с бесарабски българи, както става ясно от името - основно изселници от Твърдица.

Бързи, смели, сръчни

Като най-тежък момент за бизнеса, но и същевременно с успешен изход, всички членове на семейство Петкови определят началото на пандемията от COVID-19.

"На 8 март се събудихме с новини за първите регистрирани случаи на коронавирус у нас. На следващия ден получихме първата отказана поръчка от италиански клиент с причина отложено събитие поради усложнена обстановка заради COVID-19. До края на седмицата буквално "валяха" подобни съобщения", започва разказа си Елица Петкова. И продължава, че в събота се събират на спешно заседание, за да обсъдят мерки, които незабавно трябва да въведат в производството, като нареждат на конфекциите да започнат производство на защитни маски за целия персонал.

"Разказвам за това толкова подробно, защото е последното, което помня в конкретика. От този момент нататък дните и нощите се сляха, а всичко се случваше като на сън", споделя Елица. Ежедневните тревожни коментари в интервюта по телевизията от медици, фармацевти и други групи хора, изложени на риск поради липса на лични предпазни средства, насочва вниманието на компанията към защитните облекла.

Прочетете останалите истории от "Книга на фамилния бизнес в България 2022" тук

"Подобно на кризисния щаб, седнахме и единодушно решихме да концентрираме всичките си усилия и инженерна мисъл в незабавното създаване на защитно облекло с най-висока степен на протекция. Разполагаме с ламиниращи машини и технология за производство на технически текстил, която надградихме в партньорство с швейцарски технолози, така че да отговарят на изискванията и спецификата за този медицински клас продукти", продължава разказа Юлиян.

По думите му за около 10 дни успяват да реорганизират цялото производство и да започнат изработката на 3000 защитни костюма дневно и компанията става един от основните доставчици в Европейския съюз. Стартират и производство на защитни маски, а броят на заетите в пиковите моменти надхвърлил 2000 души.

А сега накъде?

"Максимално сме фокусирани върху домашен текстил, текстилни консумативи за хотели и брандирани артикули - това е най-големият ни пазар. В момента плавно изместваме фокуса си и към интериорния текстил, като до месеци предстои да заработи новото ни мебелно производство. То също се намира в Твърдица, а първите продукти ще са мека мебел", коментира стратегията на компанията Мая Петкова. Елица допълва, че фокусът им на развитие са основно B2B клиентите. "В това сме силни и това е нашият модел. От суровината до готовия продукт", казва Елица.

По думите на Юлиян и те както повечето компании в сектора се сблъскват с болезнена липса на работна ръка. Затова инвестиционният им фокус през последните пет години е насочен към максимална автоматизация на процесите в производствата. "Роботите са скъпи, но пък с годините се научих да ценя, че винаги идват на работа", с усмивка отговаря на сина си Петко Петков.

5-звезден шоурум

Част от бизнес портфолиото на семейство Петкови е и намиращият се на бреговете на язовир "Жребчево" "Аглика бутик хотел". Първата копка е направена преди 15 години, като направената инвестиция възлиза на 13 млн. лв. Комплексът разполага с леглова база за 200 души, зала за събития, плаж с пясък, спа, тенис кортове, футболни игрища, много тематични ресторанти, барове, нощен клуб и сладкарница.

По думите на Елица Петкова, макар и привидно това направление в бизнеса да е коренно различно от основната дейност на компанията, то реално се явява естествено продължение на годините опит в производството на интериорен текстил, мебели и текстилни консумативи за хотелиерския бранш. Дори акустичните панели, използвани в изграждането на концертната зала в комплекса, са произведени от "Аглика", като за направата им е използван отпаден полиестер от основното им производство.

"Този проект е физическото изражение на мечтата на три поколения Петкови. Себеизява на нашия стил, производствени възможности и идеи как да си почиваме с близките ни сред райската природа на България. Всеки от нашето семейство дава сърцето си за това целунато от Бога място", разказва Елица Петкова, като допълва, че децата във фамилията работят усилено през лятната ваканция там и допринасят за отзивчивото обслужване и индивидуално внимание, с което се гордеят най-много.