"Санторелли": Черешката на италианския бизнес в България
Семейство Санторелли развиват дейността си в България повече от 30 години, а тяхното дружество е причината страната ни да заема второ място в света по износ на преработени череши
Съдържание от EY Bulgaria
Вечерни новини
Всяка делнична вечер получавате трите най-четени статии от деня, заедно с още три, препоръчани от редакторите на "Капитал"
Книга на фамилния бизнес
Историята на семейство Санторелли е част от петото издание на "Книга на фамилния бизнес в България". Проектът се реализира от EY Bulgaria в партньорство с вестник "Капитал" и е част от глобалната инициатива на EY за фамилните компании и приемствеността между поколенията.Горещата политическа зима на 89-а година в България е последвана от необичайно мразовита пролет в Южна Европа. За фамилия Санторелли от селцето Комициано край Неапол температурните аномалии вещаят сериозни проблеми. Започнатият през 1925 г. от Микеле Санторелли дребен бизнес с преработка на лешници, а впоследствие на череши, вече се е разраснал и е поет от синовете му - Доменико и Пиетро. Макар и да работят с производители от цяла Италия и Испания, реколтата и в двете страни е толкова лоша, че съдбата на бизнеса им е заложена на карта.
Разказ на приятел как черешовите насаждения са най-масовата овощна култура в България и често са оставени да презреят довежда Пиетро в страната ни в самото начало на 90-те. Намира контакти и след неколкоседмичен престой си тръгва, окрилен с обещания за хиляди тонове продукция и сложната логистична задача как да я превози в състояние, годно за преработка до Италия. Връща се с кораб, натоварен догоре с празни пластмасови варели и специален разтвор, с чиято помощ реколтата трябва да бъде транспортирана до пристанището край Неапол.
Обещанията и реалността обаче драстично се разминават и Пиетро финишира изкупната кампания с под една трета от очакваните количества и много празни бидони. Вроденото му упорство го връща на следващата година. Този път взима със себе си и най-големия си син Микеле, който в онзи момент все още не е навършил пълнолетие.
Днес, повече от 30 години след първото идване на Пиетро в България, бизнесът на семейството се е разраснал и "Санторелли" са първи в Европа и шести в света по преработка на череши. Централата на компанията, както и производствените линии са преместени в България, в пловдивското село Катуница. Там оперира тяхното българско дружество "Куминяно фрут", чийто оборот за 2022 г. е над 45 млн. лв. Семейството преработва череши и сини сливи, развива и линия за замразени и сушени плодове. "Санторелли" са основен доставчик на компаниите Conserve Italia, Del Monte, Dole, Ferrero, Princes и др.
Освен преработвател семейното дружество е и един от най-крупните производители на плодове в страната, като насажденията им със сливови и черешови плодни дръвчета са над 4 хиляди декара.
От няколко години управлението на фамилния бизнес вече изцяло са поели порасналите синове на Пиетро - Микеле, Джовани и Роберто. Джовани отговаря за бизнеса в Италия, а за Микеле и Роберто България се превръща в дом. Говорят за дейността си на добър български език, като често в разказа неволно се самоопределят като "ние, българските производители".
Управляващи партньори: Микеле, Роберто и Джовани Санторелли
Година на създаване: 1995 г.
Оборот 2022: 45 млн. Лв.
Брой служители: 220 бр.
Костелив орех
"Баща ни управляваше семейния бизнес със страст и решителност, без да се отказва", обяснява синът му Роберто защо Пиетро Санторелли се връща в България след първоначалното разочарование.. Брат му Микеле обобщава, че един от принципите, които баща им винаги е следвал в работата си, е, че не е важно колко е трудно, важното е, че е възможно.
На следващата година отварят няколко изкупни пункта, като основните са в Кюстендил и Айтос. Пиетро кръстосва страната, а събраната продукция заминава за базата на "Булгарплод" в Катуница, където Пиетро е успял да договори да се пълни в бидони със саламура на ишлеме, а след това да отпътува за преработка в Италия. Продължава обаче често да му се случва договорените количества да не бъдат доставени, защото някой е предложил малко по-висока цена. Той не се отказва, защото суровината е добра, а с времето е убеден, че и отношенията с производителите ще се канализират.
"Винаги сме вярвали, че ако си коректен и лоялен към партньорите си, това ще ти се отплати. Времето доказа, че сме прави", казват братята Санторелли.
Един италианец в България през 90-те
"Лятната ваканция приятелите ми са из плажовете в Италия, а аз в базата на "Булгарплод" в Катуница", разказва Микеле Санторелли, който е едва 16-годишен, когато пристига за първи път в България.
Първоначалният му културен шок е много силен, а споменът жив и цветен. В детайл описва тежката зелена метална врата, няколкото халета и бетонната чешма в единия край на плаца в базата. Той спи в сградата на администрацията на предприятието, която представлява едноетажна постройка с няколко стаи. В неговата има само легло с пружина и стар агрегат, а в селото не работи нито една улична лампа.
"На портала ни посрещна мъж със синя манта, а вътре в базата други мъже със зелени манти. Аз дотогава в Италия мъж с манта не бях виждал, споделя споменът си от първото идване в Катуница Микеле и допълва, че скоро започнал да се ориентира: сините манти се занимават с техническата поддръжка, а зелените са в производството. Продължава да се връща всяко лято и постепенно научава езика.
Фабрика за нашите деца
През 1995 г., точно в началото на изкупната кампания, "Булгарплод" е обявен за приватизация, а в активите му е и базата в Катуница. Това се оказва превратен момент за бизнеса на фамилия Санторелли. Пиетро вече вижда потенциал да прехвърли част от преработката в страната ни, а новината катализира решението.
"Сезонът идваше, не можехме да оставим някой да ни вземе базата. Взехме решение да участваме в търга и започнахме да мислим какво още можем да правим и как да развиваме дейността, така че да намерим работа на тези 400 души, които тогава работеха там", разказва Микеле Санторелли.
Купуват документи и започват да подготвят оферта. Интересът към търга е много силен, а активите на държавната консервна компания са много и един от друг по-атрактивни. Един от другите участници в наддаването се свързва с тях и им предлага да направят предварителен договор за продажба само на базата, която Санторелли ползват. Те се съгласяват и впоследствие придобиват производствения актив и прилежащият му терен от 7.7 дка. Сега масивът, който са окрупнили около него, е 44 дка.
"Най-важното е, че суровината беше добра. Цената беше разумна. Разходите за труд и енергия - също. Добро място за нас и за развитие на потенциала за преработка", разказва Роберто Санторелли.
Малко преди сделката семейството регистрира и българското си дружество "Санторелли. Първоначално седалището на компанията е в Етрополе, където живее един от ключовите служители, които им помага с администрацията и най-вече с всички необходими митнически документи. Там започват и собствено производство на пластмасовите варели, необходими за транспортиране на продукцията. Мотивацията е проста - "да не возим въздух от Италия".
Същата година стартира и преработката на черешите. В началото те само се сортират в България, но скоро след това инвестират в нови поточни линии и изцяло прехвърлят процесите.
Катуница, Mon Chéri*
Ключово за развитието на бизнеса е подписването на договор с италианския захарен гигант Ferrero за доставка на череши в алкохол, които да се влагат в бонбоните им Mon Chéri. Преговорите с тях водят Микеле и Роберто, като и двамата си спомнят, че първоначално от Ferrero подхождат доста резервирано. През 2001 г. изпълняват първата доставка на договорените 200 тона. Непосредствено след това от Ferrero поръчват допълнителни 100 тона, а до края на сезона общото количество на череши в алкохол, доставени от България, е 800 тона.
Впечатлени от скоростта на работата и качеството на суровината, в Катуница пристига делегация от мениджмънта на Ferrero. Днес компанията е най-големият клиент на "Санторелли".
По същото време фабриката в Катуница стартира и производството на коктейлни череши, които компанията изнася за други свои клиенти от сладкарската промишленост.
От 2008 г. работи линията за сушене на сливи, а през 2014 г. компанията инвестира и в производствени мощности за замразяване на плодове. По-късно в предприятието започват да се произвеждат и сливи без костилка и кандирани череши, като това е част от стратегията да се развият крайни продукти, готови за директна дистрибуция в търговската мрежа.
Плодова диверсификация
"Проблемът на бизнеса ни е, че е сезонен. По време на кампания се работи на три смени. Реално денонощно, като броят на заетите достига 400 души. Това обаче са максимум два месеца. От януари до май бяхме с 20 души и с всяка следваща година ни ставаше все по-трудно да намерим хора за сезона." Така Роберто Санторелли обяснява решението на семейството да инвестират в собствени насаждения и да диверсифицират бизнеса си и с обработка на други плодове и собствена марка крайни продукти.
"Не можеш да искаш от земеделците да инвестират в нови насаждения, ако сам не го правиш и не си пример как трябва да се прави. Започнахме да купуваме земя и в момента отглеждаме 4 хиляди дка с череши и сливи.", допълва аспект от мотивацията им брат му Микеле.
От години Санторелли подкрепят производителите с посадъчен материал, с консултации и с насоки за вадене на необходимата документация. Благодарение на партньорството им с кооперациите в района на Айтос, които те подпомагат технологично и финансово, към настоящия момент регионът произвежда повече череши от Кюстендилско и Пазарджишко, а черешовите градини са над 20 000 декара.
"Кооперациите в районите, където сме били активни и сме срещнали желание за партньорство, още съществуват. Другите изчезнаха. Дадохме фиданки за подновяване на насажденията. Плащахме авансово, за да могат да инвестират в поддръжка и торене. За нас е важно да сме лоялни и коректни. Опитваме се да сме максимално справедливи при определяне на изкупната цена и да им помагаме да защитят продукцията си и да увеличат добива", разказва Роберто.
Не можеш да искаш от земеделците да инвестират в нови насаждения, ако сам не го правиш и не си пример как трябва да се прави
Микеле Санторелли
По думите му производството на череши в света се е променило значително през последните 15 години. Въведени са нови подложки, които ограничават вегетативния растеж и позволяват по-голяма гъстота на насажденията и по-ранно плододаване. Успоредно с това се развиха технологии, които предпазват реколтата от напукване, измръзване, градушка. Самите те са инвестирали в собствена система за защита от градушки. Въпреки новите сортове, които навлизат, разработени да се самоопрашват, семейството отглежда и пчели около насажденията си.
Дърво с корен
Посоката, в която компанията гледа, е да се върне и към отглеждането и обработката на лешници, с която реално стартира семейният бизнес през 1925 г. Направили са голям разсадник за лешници заедно с агронома на Ferrero Group. Целта е да се произвежда сертифициран разсад, от който български производители да произвеждат суровина, която впоследствие те да изкупуват.
По този проект работят вече няколко години, като според проучванията им условията за отглеждане са изключително благоприятни в почти цяла България.
Любопитен детайл e, че компанията Ferrero, сред чиито най-емблематични продукти е кремът Nutella, годишно потребява 25% от световното производство на лешници.
*В буквален превод от френски - Скъпа моя.
Все още няма коментари
Нов коментар
За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.