"АИТ Интернешънъл Транспорт": Бизнес с вътрешно горене
Пътят на пловдивската семейна компания от стар "Опел Рекорд" до флотилия от 380 влекача, пет логистични бази и над 600 служители
Съдържание от EY Bulgaria
Вечерни новини
Всяка делнична вечер получавате трите най-четени статии от деня, заедно с още три, препоръчани от редакторите на "Капитал"
Книга на фамилния бизнес
Историята на семейство Тракови и фамилната им компания "АИТ Интернешънъл Транспорт" е част от петото издание на "Книгата на фамилния бизнес в България". Проектът се реализира от EY Bulgaria в партньорство с вестник "Капитал" и е част от глобалната инициатива на EY за фамилните компании и приемствеността между поколениятаПовече от 500 милиона километра - това е разстоянието, изминато от камионите на "АИТ Интернешънъл Транспорт" за последните 20 години. Това е над 1300 пъти дистанцията между Луната и Земята*, а ако търсим не толкова космическа аналогия - представете си 12 400 обиколки на Екватора.
На микроикономическо ниво числовото изражение на дейността на базираната в Пловдив транспортна и логистична компания изглежда така: 616 служители, 116.5 млн. лв. оборот за 2022 г. и ръст на приходите малко над 30% спрямо година по-рано. Флотилия от 380 влекача, отговарящи на стандарта EURO 6, над 450 ремаркета, 5 логистични бази и сериозна заявка да се нареди сред водещите в сухопътния транспорт превозвачи в Европа.
В контраст на горното сравнение разказът на Ангел Траков, основател и управител на компанията, за изминатия предприемачески път е силно заземен, а в центъра на историята и личната му микровселена е неговото семейство. Казва, че винаги се е гордял с работата си. Без значение дали е правил кафе в каравана за сандвичи, или е карал камион с ориз за Сърбия, според него важното е да си честен, упорит и не на последно място да имаш смелост да отстояваш себе си и целите си. Твърдо е убеден, че нищо не се случва без "здрава работа", и именно в това иска да възпита децата си - Марина и Ангел.
Времето е наше
"166 кафета. Помня го и до днес. Точно толкова излизат от един килограм кафе на зърна. Между 5 и 8 сутринта продавахме по 3 килограма кафе. За три часа правих около 500 кафета и умирах от удовлетворениe", споделя спомена от първата си работа Ангел Траков.
Годината е 1991-ва. Той точно се е уволнил от казарма, където е постъпил непосредствено преди промените, и е започнал да помага в прохождащия семеен бизнес с каравана за закуски и топли напитки до пловдивската гара Филипово. И до днес в съзнанието му ясно е запечатан шокът от реалността, в която се озовава след военната си служба.
"Все едно излизаш от машина на времето. В армията то си има собствен ход и макар да знаеш, че нещо се случва, не го осъзнаваш реално. В един момент от една реалност и идеология се озоваваш в диаметрално противоположна", споделя усещането си от тогава той и допълва, че от днешна гледна точка оценява този период от новата ни история като време на неограничени възможности и повсеместен порив за правене на бизнес. Като най-ценно от тази част на биографията си определя запознанството със съпругата си Таня: "Партньорът ми във възможно най-пълния смисъл, който тази дума може да има."
Предприемаческата еуфория не го подминава и след няколко месеца решава да започне нещо сам. Стартовият капитал е от продажбата на получения като подарък "Опел Рекорд" от семейството му по случай уволнението. "Втора употреба беше, но за онова време се приемаше за много хубав автомобил", спомня си с усмивка Траков.
С парите успява да купи стар бус. Признава, че към онзи момент е нямал съвсем ясна идея какво точно ще превозва и търгува с негова помощ, но не спира да опитва. Доставя замразени картофи за ресторантите на Черноморието, краставици и череши на пазарите в региона на Пловдив, а в един момент предлага само превоз на някогашната транспортна борса в Пловдив. Впоследствие отваря магазин за домашни потреби, който се оказва изключително успешен и скоро броят им става три. Лавинообразно растящата инфлация в средата на 90-те обаче бързо изтрива успеха на начинанието, като буквално с дни средствата, вложени в стока, се обезценяват.
"Бързо продадох магазините и започнах да се оглеждам какво мога да правя", разказва Траков. Решението идва от член на фамилията, който в онзи момент се занимава с международен транспорт. Курсовете се договарят и плащат във валута и са сигурен пристан от галопиращата инфлация.
Съдба на колела
"През 95-а година се оженихме. Отбелязвам го, защото парите от сватбата ни бяха основна част от стартовия капитал, с който купихме първия ни камион", разказва за началото на транспортния бизнес на семейството Траков. По думите му тогава и през ум не му е минавало, че някога може да го развие до мащаба, който са постигнали, а просто е търсил вариант да подсигури семейството си. Започва сам да изпълнява курсовете, а през 2000 г. купува втори камион и наема още един шофьор. Любопитен детайл от историята е, че наетият тогава водач все още работи в компанията.
В онзи момент страната ни още не е част от ЕС и всеки курс е съпътстван от огромен набор от документи и разрешителни, които трябва да се извадят. Съпругата на Ангел, Таня, поема тази част от задачите, като буквално чака на опашки заедно с първородната им дъщеря Марина, която е в детска количка. "Винаги ще съм признателен на жена си за подкрепата", казва Ангел.
"Нямаше мобилни телефони и GPS. Работихме с карти на хартия и се обаждахме на семействата си от улични телефони с предплатени карти. Тръгваш и не знаеш кога ще се върнеш", спомня си Траков и дебело подчертава, че изпитва огромно уважение към всички в този занаят, защото от първо лице знае колко тежка е тази професия, и разказва как например е останал без гориво насред зимна буря в Австрия. Растежът идва лавинообразно. След втория камион идват още един и още един. Ангел Траков оставя волана, за да се захване с нарасналия обем документи, необходими за курсовете.
Решението да направи голям скок взима през 2007 г. С присъединяването на България към Европейския съюз за българските транспортни компании отпадат всички разрешителни режими и те могат да возят свободно стоки само с лиценз. "Вече имах пет камиона, които работеха повече от добре. Имах мрежа от клиенти и изградено доверие в нас. Бъдещето изглеждаше безоблачно, а на хоризонта само възможности за растеж", спомня си Ангел мотивацията да поръча наведнъж нови 10 камиона. За покупката им използва почти изцяло банков заем, а заедно с новите машини придобива и земя с идеята да изгради гараж и сервизна зона.
Изходът от най-тежката криза
Още преди новите камиони да са пристигнали, избухва кризата с високорисковите ипотечни заеми в САЩ, която бързо прераства в глобална финансова криза. "Транспортният сектор е абсолютният барометър за състоянието на икономиката. Когато потреблението спадне, ние сме първите потърпевши. Когато икономиката тръгне нагоре, пак ние първи регистрираме", обобщава предприемачът и споделя как още в самото начало на 2008 г. отчита рязък спад в търсенето на транспортни услуги. Точно когато дъждът започва, банката си взима чадъра и прави отпуснатия заем предсрочно изискуем.
От перспективата на времето оценява тази ситуация като най-ценния урок, който е получил в бизнеса, който и до днес предпазва компанията от прибързани стъпки в развитието. Учи го и че коректността в бизнеса и доброто име, което си е изградил, са най-важният актив на един предприемач, защото успява да намери подкрепа от партньорите си в изхода от трудната ситуация.
"Това може би е най-стресовият период в целия ми живот. Не спях, защото не знаех как ще платя заплатите на служителите си и вноските по кредита. Така съм възпитан, че трябва да съм точен. Във всичко и с всички", разказва Траков. Успява да преодолее кризата, като продава придобития терен и връща на лизинговата компания новите камиони, а с една от вече направените вноски, която получава обратно, успява да купи на старо няколко влекача. "Кризата наводни пазара със стари камиони на много добри цени и аз реших да скоча отново. Стари или нови, носеха еднакъв приход. Взех обезценени активи и се научих да спазвам много добра финансова дисциплина", продължава разказа за научените уроци Траков.
След успокояването на финансовите пазари икономиката отново тръгва нагоре, а с нея и потреблението на стоки, които трябва да се превозят. Оттам и бизнесът на "АИТ Интернешънъл Транспорт", но този път растежът е с много по-премислени и внимателни стъпки. През 2010 г. флотилията на компанията вече е съставена от близо 80 камиона, като броят им не спира да нараства досега.
Голямото семейство на "АИТ Интернешънъл Транспорт"
"Не мисля, че има универсална формула на успеха. Лично за мен отношението с хората е от първостепенно значение. Екипът трябва да се чувства като част от семейството, но за да стане това, ти трябва да мислиш за тях като за семейство", споделя вижданията си Ангел и допълва, че намирането и задържането на служители е най-голямото предизвикателство в сектора. Това е и причината компанията да поддържа собствен учебен център, въпреки че вече няколко години работи на загуба.
По думите на съпругата на Ангел - Таня Тракова, месечното възнаграждение на един международен шофьор в компанията му варира в диапазона между 2500 и 3300 евро и въпреки добрите нива интересът не е голям. Тя е част от мениджмънта на финансовия отдел на компанията, като пряко отговаря за разходите за труд. Решение на все по-засилващия се глад за кадри би било облекчаване на режима за наемане на служители от трети страни, смята Траков и допълва, че това е въпрос на държавническа далновидност в посока защита на сектора, където страната ни има силни традиции.
"Професията вече не е толкова тежка. Машините са все по-умни и комфортни, а от диспечерския център в офиса им помагаме денонощно", коментира Ангел, а съпругата му Таня допълва, че през последните няколко години от компанията отчитат повишение на жените, които избират това професионално поприще, както и ръст на броя на семействата, които работят в тандем зад волана.
Третото дете
От няколко години синът на Ангел Траков, който носи същото име, е поел позицията мениджър "Бизнес развитие" в "АИТ транспорт". През годините той е преминал през повечето нива в компанията и познава бизнеса в детайл.
"Исках синът ми да ме наследи и всичко това да има смисъл. В същото време исках да му дам свободата сам да избере своя път, както аз имах тази свобода. Когато той реши да продължи образованието си с профил "Транспорт", бях много щастлив, но изрично коментирахме, че трябва да е наясно, че не е длъжен и ще съм щастлив какъвто и път да избере", споделя Ангел Траков и допълва, че наследникът му има далеч по-широк поглед и вече е започнал да надгражда бизнеса, като пише нови страници в историята на компанията със собствения си почерк.
Първородната дъщеря на семейството Марина в момента е заета с "най-важната работа в живота си" - отглеждането на първото си дете Мика. Завършила е дизайн в Италия, но въпреки по-творческото си образование Ангел вярва, че скоро тя също ще се включи активно в развитието на семейния бизнес.
"На това искам да науча децата си. На труд и да гледат на компанията като на брат или сестра. Те са си набори така или иначе. Ако постигна това, значи, че ще има бъдеще за тях и за фирмата", казва Траков-баща в заключение.
*Според NASA Луната се намира на разстояние около 384 399 километра от планетата Земя. За да сме пунктуални, разстоянието винаги се променя, тъй като орбитата на Луната около Земята не е идеална окръжност, а овал и в най-отдалечената си точка е на 405 696 километра от нашата планета
