Мениджмънт

Изпълнителните директори са новите монарси

Навиците и недостатъците, които магнатите споделят с династичните владетели

Ексклузивно съдържание от The Economist

Reuters © Reuters

Вечерни новини

Всяка делнична вечер получавате трите най-четени статии от деня, заедно с още три, препоръчани от редакторите на "Капитал"

В началото на XV век много от португалските пътешествия из Африка и в Азия са били финансирани от португалския принц Енрике, когото историците са нарекли "Енрике Мореплавателя". Когато Христофор Колумб потърсил финансиране за планираното си пътуване на запад до "Индиите", първо се обърнал към краля на Португалия, преди да постигне успех с Фердинанд и Изабела от Испания. Монарсите финансирали проучвания, защото вярвали, че подобни пътувания ще разширят властта им и съкровищниците им.

През XXI век корпоративните мениджъри са станали дълбоко ангажирани с приключения и изследвания. Сър Ричард Брансън от Virgin и Джеф Безос от Amazon току-що пътуваха до ръба на космоса. Илън Мъск от Tesla разработи програмата SpaceX и говори за евентуалната колонизация на Марс. Мъск и Безос се надпреварваха за договор за експлоатация на бъдещи кацания на Луната. Безос дори предложи частично финансиране на проекта.

Само по себе си това е забележително развитие. Преди 60 години, когато космическата надпревара беше между Америка и Съветския съюз, малцина можеха да си представят, че отделните бизнесмени някога ще имат ресурсите да влязат в битката. Тази промяна говори за значението на богатството в XXI век.

Приликите не са малко

Приликата с абсолютните монарси не спира само с изследователската дейност. Подобно на минали владетели, съвременните магнати изграждат свои собствени паметници под формата на корпоративни централи, не само като небостъргачи в Лондон и Ню Йорк, но и като обширни ниски кампуси в Силициевата долина. Докато древните владетели са пътували с каляски, съвременните главни изпълнителни директори се отделят от обществеността в лимузини и частни самолети с лични шофьори и пилоти.

Подобно на старите монарси, ръководителите трябва да се справят с конкурентни източници на власт. Те се сблъскват с еквивалента на феодалните барони, под формата на управителни съвети, които могат да се опитат да ги свалят от власт. Директорите трябва да се борят и с амбициозни принцове, които в съвременната ера са по-младите ръководители, които биха искали работата им. Добрата новина е, че докато детронираният монарх най-вероятно бива екзекутиран монарх, детронираният шеф може и да се радва на щедро изплащане на бонуси.

Съществува и способността им да контролират времето. В двора на Луи XIV, Краля Слънце на Франция, ритъмът на деня бил изцяло посветен на навиците на монарха, като най-щастливите придворни са имали удоволствието да го гледат как се облича, обядва и си ляга.

През новия век корпоративните мениджъри са станали дълбоко ангажирани с приключения и изследвания.

Съвременните изпълнителни директори също имат възможността да променят графика на хората около себе си. Ако той или тя стане в 5 часа сутринта, за да изпрати съобщения, някой от персонала ще се почувства задължен да стане рано и да им отговори. По същия начин, ако изпълнителният директор обича да провежда Zoom конференции през уикендите или да има работни вечери в петък вечер, семейният живот на подчинените ще пострада.

Друг паралел с монарсите е склонността към арогантност. В книгата си "Fall" Джон Престън разказва, че когато медийният магнат Робърт Максуел е бил недоволен от храната си, той понякога помитал чинията на пода и оставял другите да изчистят. Максуел също подслушвал разговорите и телефоните на своя персонал, което също напомня на Луи XIV, който прихващал пощата на своите придворни.

Пищното забавление е допълнителен общ знаменател. Монарсите организирали натруфени балове и се състезавали да покажат богатството си. Съвременните магнати плащат на рок звезди да свирят на рождените им дни. Карлос Гон, бившият вече шеф на Nissan, дори организира екстравагантно парти в бившите покои на Краля Слънце във Версай.

Дебнат капани

Кралските династии допълвали империите си чрез военни завоевания и стратегически бракове. Съвременните ръководители постигат същия ефект чрез сливания и придобивания, използвайки финансовото си влияние, за да купуват по-малки конкуренти и да намалят заплахата от разрушителна конкуренция. На практика древните монарси са били монополни доставчици на охранителни услуги, като са получавали плащания под формата на данъчно облагане и военна повинност. Непрекъснатият им грях е бил постоянната амбиция. Военните действия на Филип II Испански в борбата с Англия и Нидерландия са били последвани от постоянен спад на страната като глобална сила например.

Същият капан очаква съвременните магнати. Често те правят грешката да поемат твърде много дългове, като придобиват фирми, които не се свързват с останалата част от предприятието. Или, както много древни владетели, те правят грешката да "водят битки" на два фронта. Обсебеният от Космоса Безос все още е изпълнителен председател на Amazon. Мъск се опитва да произвежда както ракети, така и автомобили Tesla. Най-голямата опасност за монарсите може да се появи, когато изглежда, че са на върха на своята сила.