Дай пет (евро)

След Словакия и Словения заключи част от новинарското си съдържание в интернет

Бюлетин: Маркетинг и реклама Маркетинг и реклама

Получавайте най-важното и интересно от маркетинга: новини, рекламни кампании, обяви за работа

"От години слушам мантрата: в онлайн съдържанието няма пари. Моите проучвания винаги са показвали тъкмо обратното. Попитайте Google, попитайте eBay, попитайте Amazon. Има предостатъчно пари онлайн. Издателите не успяват да приберат особено голяма част от тях, но това може би се дължи на факта, че не търсят на правилното място", казва Франсоа Нел, основател на програмата за лидери в журналистиката в университета в Централен Ланкашир, Великобритания.

В последните осем месеца предприемачът Томаш Бела се опитваше да убеди издателите в Словакия, че е намерил начин да се печели от онлайн журналистика. От април 2011г. създадената от него платформа за споделен абонамент Piano Media заключи част от съдържанието на девет медии в страната срещу 2.90 евро на месец. Моделът, който самият Бела оприличава на "кабелен оператор за интернет медии", изглежда, работи добре, тъй като през януари тази година компанията му обяви, че стъпва и на словенския медиен пазар.

Там дори успяват да убедят повече медии да прехвърлят съдържанието си отвъд "платената стена" (от англ. - paywall). Става дума за 12 онлайн издания, сред които всекидневникът в топ 3 на вестниците с най-голям тираж Delo и най-големия таблоид Slovenske novice. Проучванията на Piano Media за словенския пазар им показват, че читателите там са склонни да плащат повече и цената, която определят, е 4.89 евро на месец. Томаш Бела коментира пред "Капитал", че убеждаването на медиите в Словения в предимствата на модела е отнело двойно по-малко време, отколкото в Словакия – едва шест месеца. Същевременно участниците са много по-уверени в успеха на идеята и са решили да сложат 10 до 15% от съдържанието си зад платената стена. За сравнение словашките издатели са заключили едва 3% от материалите в сайтовете си.  Piano Media не предлага стандартен пакет на всички издатели. Офертите се основават на анализ на конкретния бранд, трафик на уебсайта, както и съдържанието, което медията създава; в крайна сметка обаче всеки участник е свободен сам да избере условията на платената стена.

Медиите в Словения признават, че решението да се присъединят не е било трудно, тъй като отдавна са търсили начини за повече приходи онлайн. "От много време обмисляхме подобна стъпка, а Piano изглеждаше като идеална възможност да изпробваме реакцията на читателите", казва за Капитал Митя Притржник, редактор на месечното IT издание Računalniške Novice. Маркетинг директорът на регионалния всекидневник Primorske Novice Таня Робич коментира, че причините да приложат този модел са настоящата икономическа ситуация, обстоятелствата във вестникарската индустрия и завоят на младите хора към интернет. А Естера Поляк, PR на изданията от групата на Delo, добавя, че това е проект, който ускорява прехода на целия пазар към платено съдържание онлайн. И трите медийни групи, които "Капитал" потърси за коментар, заявиха, че участват в платформата най-вече защото всички големи словенски издатели са се включили, а и е налице опитът на словашките медии.

Словакия осем месеца след стената

Макар че пътят на компанията на новия пазар изглежда гладък, началната фаза на проекта в Словакия съвсем не е лека. "Най-трудно беше да убедим издателите, че няма нужда да чакаме големите американски издания да изобретят нещо, както и да ги накараме да повярват, че заедно можем да пробваме нещо, което никой друг не е правил досега", връща се Томаш Бела към началото на проекта. Според него "най-голямото притеснение беше дали моделът на "кабелния оператор" изобщо ще работи за интернет съдържание."

Piano Media и словашките им партньори доказват, че има достатъчно читатели, склонни да плащат за съдържанието на група от уебсайтове. От компанията все още не предоставят статистика за броя потребители на услугата. Целта им обаче е в края на първата година да са привлекли 1% от интернет потребителите в Словакия – цел, която изглежда постижима според Томаш Бела.

Сред основните задачи на Piano Media се оказва промяната в мисленето и навиците на потребителите, които до този момент не са свикнали да плащат за каквото и да е било в интернет. Противно на първоначалните очаквания на компанията обаче аудиторията, склонна да плаща, не е съставена само от най-платежоспособните: "Потребителите, които се включват, са от всякакви социодемографски групи и с най-различни доходи. Различията между тези, които са склонни да плащат, и тези, които не са, са свързани много повече с начина на мислене и философията на читателите, как те виждат медиите и света като цяло", казва Бела. 

"Естествено е, че ценното и интересно съдържание (видео, интервюта или ексклузивни статии) не трябва да бъде безплатно, защото имаме нужда от постоянен екип, който да го създава. Участваме в Piano не просто заради допълнителните приходи, а и за да докажем, че уникалното онлайн съдържание е ценно и това трябва да се разбере и приеме от всички", пък е виждането на Стефан Хриб, главен редактор на най-уважаваното седмично списание в Словакия - Týždeň, което се включи в платформата от нейното създаване.

Наскоро Томаш Бела попада на следния статус във Facebook: "Знаете ли какво, една сутрин се събудих и осъзнах, че не знам защо съм бил против Piano Media досега. Току-що си платих." Основателят на проекта приема това като знак, че начинът на мислене на словашките читатели наистина се променя. Той обаче остава реалист относно дългосрочните цели на компанията: "Не смятаме, че всички ще се съгласят да плащат за новини в интернет. До 50% са хората, които осъзнават стойността на информацията и биха платили за нея."

Има и експерименти от последните осем месеца, които са се оказали грешки. Томаш Бела дава пример с маркетинга на проекта: "Най-голямата ни грешка беше обещанието, че благодарение на платената услуга качеството на журналистиката ще се подобри. Ситуацията в медиите е същата като в политиката – хората никога няма да признаят, че журналистиката е много по-добра, отколкото е била преди година. Ако сравниш вестник отпреди 10 години с днешен брой, разликата ще е очевидна, но не са много хората, които поздравяват журналистите за добре свършената им работа."

Сред научените в Словакия уроци е и този, че понякога мнението на издателите и на читателите се разминава сериозно. Един от присъединилите се към платформата издатели вижда в нея възможност да се справи с голям свой проблем – липсата на достатъчно ресурси за модериране на коментарите под статиите. Следва заключване на възможността за коментиране, което бързо води до извода, че словаците се ядосват сериозно, когато някой им отнеме правото да се изразяват свободно.

До края на 2012 г. Piano Media планира да изпробва платформата на два нови пазара. Томаш Бела признава, че компанията има добри контакти в Централна и Източна Европа, където в момента изследва "кой колко бързо е готов да действа". Но интерес към модела проявяват и страни от Западна Европа. Бела споделя, че до 6 месеца Piano ще навлезе на западноевропейския медиен пазар. Той не пожела да коментира в коя държава, но подсказа: "Четиримата най-големи издатели държат 80% от пазара – всъщност трябва да убедиш по-малко играчи, отколкото в някои по-малки държави."

Въпреки че успехът на концепцията засега не може да бъде измерен в цифри, огромният интерес на медии от целия свят – от The Wall Street Journal до BBC и The Hindu Business Line, е знак, че в идеята има потенциал. Всички са вторачили поглед в малката словашка компания и развитието на нейната платформа и анализират приложимостта й на други места.

Западните медии от години търсят начин за монетаризиране на дигиталното си съдържание – в последното десетилетие американски и западноевропейски уебсайтове с различен успех изпробваха собствени системи за платено съдържание. И макар че издания като The Times, Wall Street Journal, Financial Times и New York Times са намерили собствени формули, засега липсва универсално решение на проблемите на по-малките медии с по-скромни ресурси и оригинално съдържание. Изглежда, че появяващите се с все по-голяма честота приложения за мобилни устройства са едната пътека, по която ще поемат медиите. Те обаче не решават проблема с почти липсващите приходи на новинарските уебсайтове – фронт, на който Piano Media и други платформи за споделен абонамент предстои да се докажат.

5 коментара
  • Най-харесваните
  • Най-новите
  • Най-старите
  • 1
    nedyalkodonev avatar :-|
    nedyalkodonev
    • - 6
    • + 4

    Иска се смелост от издателите в България да предлагат платено съдържание.

    Колкото повече издатели го направят, толкова по-бързо читателите ще започнат да гласуват с парите си.

    Няма безплатни неща, освен сиренцето в капана и любовта. :)

    Нередност?
  • 2
    aneliya avatar :-|
    aneliya
    • - 1
    • + 8

    Мисля, че оригиналното съдържание и качествената журналистика трябва да се заплащат. Аз лично бих плащала за добре написани интересни статии и новини. Но в България като че ли издателите търсят не дълготрайни ползи и стратегии, а бързи и лесни пари. Докато на медиите се гледа като на машини за пари от реклами, а на съдържанието - просто като на пълнеж, мотивация за въвеждането на "платена стена" няма да има.

    Нередност?
  • 3
    plap avatar :-|
    plap
    • - 1
    • + 4

    Парите ги дават рекламодателите - не читателите на информацията. Това е азбучна истина в журналистиката и който се прави, че не я знае, си заравя главата в пясъка. Т.е. нищо не пречи информацията да е безплатна за четене. А рекламодателите си избират медията според аудиторията и. Не е задължително да е сериозна, важното е да е техен таргет, както се казва.

    Хубавото е, че в Мрежата винаги ще има много повече и по-разнообразно съдържание, отколкото в неколцината официози. Точно тази конкуренция е гаранция за оцеляване на независимата журналистика, доколкото такава може да има. И няма никакво значение, дали ще платиш за нея 2 евро ли не - тя ще продължи да съществува, защото е ирационална - в добрия смисъл на думата. Да си журналист е диагноза и мисия, не начин да се осигуриш за пенсия. Пишеш, защото не можеш да мълчиш, а не защото някой нещо ти е поръчал или нещо щял да ти плати.

    Нередност?
  • 4
    gost22 avatar :-|
    gost22

    До коментар [#1] от "nedyalkodonev":
    Ами ние (читателите), отдавна гласуваме с парите си, като не ги даваме за вестници, а четем новините в нета.

    Аз ще гласувам по същия начин с "безплатно", срещу платеното съдържание.

    Нередност?
  • 5
    zuk_trombon avatar :-|

    Нямам нищо против да плащам за обективна информация но ако ще бъда зомбиран и промиван (мозъчно) примерно със статии която на Дайнов например мисля че не аз а на мене трябва да ми се плаща.

    Публикувано през m.capital.bg

    Нередност?
Нов коментар