Глад за медии

Проблемът с преосмислянето на бизнес модела е най-голямото предизвикателство за почти всички медии, които мигрират онлайн. Някои, като например Тhe Times или The Wall Street Journal, заключват съдържанието си зад "платени стени" (oт англ. paywall - бел.авт.), други търсят начини да правят повече пари от онлайн реклама. Според Вайнберг обаче основният грях на всички тях е, че се опитват да запазят досегашните си модели, вместо да се развиват. "Сектори в криза обикновено стават все по-консервативни, което ги убива. Важно е да успееш да преосмислиш позицията си, без старите структури да те спират", коментира създателят на De Correspondent. Затова той смята, че интернет медиите, които започват от нула, имат по-голям шанс от тези, които търсят успешна метаморфоза. Относно бъдещето на съществуващите медии той не е прекален оптимист: "Скоро вестниците в Холандия ще имат прекалено много абонати, за да престанат да съществуват, но и прекалено малко, за да продължат." 

"Пресата мисли прекалено много за обективността на материала", коментира Вайнберг, запитан за разликата между De Correspondent и традиционните вестници. "Хората вече са свикнали и искат да гледат света през очите на другите. Социалните мрежи им го позволяват - чрез споделяне и препоръчване от приятели. Всичко е лично, а вестниците още не се съобразяват с това", разказва редакторът. Затова и очаква, че журналистите, които е привлякъл към проекта, ще "правят ясни избори - защо нещо е важно според тях и защо трябва читателите да се интересуват."

Историите в De Correspondent ще бъдат публикувани всекидневно, но няма задължително да са съобразени с водещите събития от последните часове. Сайтът ще търси важни истории, които невинаги стигат до първа страница, или такива, които се развиват бавно и не успяват да се просмучат в новинарския поток. "Трябва категорично да заявиш, че не следваш обективния дневен ред, а предлагаш субективно пътуване през света", гласи концепцията на De Correspondent. 

Полезните съставки на журналистиката

Въпреки че не го е очаквал, Роб Вайнберг има обяснение за впечатляващия отклик на публиката. След като напуска NRC Next, той пише книга за състоянието на медиите. Там той избистря и философията, на която се базира новият му проект. "Не вярвам в "новините" в обективния смисъл на думата", разказва той и допълва, че "можеш да опишеш света по безкраен брой начини, а "новините" са просто един от тях".

Според Вайнберг светкавичния crowdfunding успех на De Correspondent до голяма степен се дължи на широкото медийно отразяване. Автори в медията ще бъдат известни холандски журналисти, сред които и такива, които пишат в британския The Guardian. "Най-важното е публиката да се доверява на журналистите, да вярва на тяхната почтеност. Читателят трябва да се отъждествява с автора, а не с вестника", смята Вайнберг. Той не нарича читателите си аудитория или абонати, а членове, "защото ще са част от общността на медията". 

De Correspondent прави сериозни заявки за своето съдържание и дори има собствен манифест. "Ежедневни новини, но отвъд проблемите на деня", "Без политическа идеология, но с журналистически идеали" и "Журналистика над приходите" са само някои от точките в него.  Вайнберг е идеалистично настроен, че в медийната платформа няма да има реклами и се събират "не целеви групи, а сродни души".

Създателите на De Correspondent са решили да търсят финансиране чрез crowdfunding модела, защото не искат да зависят от инвеститори или банки. "Това са взаимоотношения, в които постоянно се опитваш да догониш това, което вече си похарчил", коментира един от лидерите на проекта. De Correspondent обаче не разчита на платформа като сайта за микрофинансиране Kickstarter, а събира средствата чрез абонаменти. "Нарекоха го crowdfunding, защото има разлика в сравнение с традиционния абонамент - тук се абонираш за нещо, което все още не съществува", разказва той.

Прохождаща медия

De Correspondent не е първият журналистически проект, който се ражда от нищото в интернет с подкрепата на бъдещите си читатели. Преди година обаче рекордът за crowdfunding акция в подкрепа на медия беше далеч по-скромен: 140 хиляди долара. Тогава англоезичният уебсайт Matter достигна първоначалната си цел от 50 хил. долара за два дни, а събраната сума в крайна сметка надхвърли трикратно това число. Изданието за литературна журналистика тръгна през есента и публикува по една статия всеки месец. Проектът живее само в интернет, на таблети и мобилни телефони и струва 99 цента на месец. 

Освен че успява да събере още по-впечатляваща сума, холандската медия дава и по-сериозна заявка пред своите читатели. De Correspondent се ражда в много по-ограничен езиков пазар. Тръгва с и много голямата амбиция да предоставя ежедневно съдържание и литературна журналистика. "В момента са ни подкрепили над 15 хил. души, което е достатъчна база, за да започнем проекта", обяснява неговият редактор. За да поддържат най-важното, към което се стремят - разследваща журналистика и видео, обаче ще им трябват поне два пъти повече. "Разследванията са свързани с много работа и огромен риск - никога не знаеш колко време ще отнеме и какво ще излезе", обяснява той. И добавя: "Но това е най-смисленото, което можеш да направиш като журналист."