Защо телевизиите не разказват бизнес истории

В събитието взеха участие всички заинтересовани страни в процеса: представители на бизнеса, неправителствени и браншови организации, Асоциацията на радио- и телевизионните оператори, представители на медиите и Съвета за електронни медии (СЕМ). Парламентарната комисия по култура и медии беше представена от депутата от ГЕРБ Тома Биков.

Все по-натрапчиво се забелязва, че в големите български телевизии бизнес новини почти липсват. Как може да се промени това?

Промяна в закона може да помогне

Ако досега нещата оставаха на ниво дискусия и добри намерения, днес представителите на бизнеса и неправителствените организации са решени да осъществят промяна и да дадат по-добра възможност на компаниите за присъствие в медиите. Те дадоха сериозна заявка да участват в започналия разговор за промяна на медийния закон и дори са изготвили предложение на законопроект за изменение на ЗРТ в частта за търговските съобщения.

Той е подготвен от Българския дарителски форум, Сдружението за модерна търговия и Българската асоциация на ПР агенциите (БАПРА). Очаква се да го подкрепят и други организации, обединяващи бизнеса.

Предстои текстовете да бъдат внесени за обсъждане в парламента. Членът на медийната комисия в Народното събрание Тома Биков коментира, че депутатите са положително настроени към темата за насърчаване на българския бизнес. "Споменаването на търговска марка или компания не е скрита реклама, а съобщаване на факт. Работата на медиите е да съобщават факти", бе категоричен Биков. Той подкрепи тезата на повечето участници в дискусията, че "образът на българския бизнес в телевизиите е негативен и това е проблем на медиите. Години наред те налагат образа на бизнесмена като човек с анцуг, който кара BMW и има гадже фолк певица. Крайно време е това да се промени", подчерта Биков.

В какво е проблемът

Защо най-влиятелните медии - телевизиите, отказват да споменават имена на компании, търговски марки и длъжностите на участниците от бизнеса в предаванията си?

Причината за телевизионното затъмнение върху българския бизнес е по-скоро чисто инерционна. Още от първите години на формирането на модерния медиен пазар след 2000 година присъствието на бизнеса в ефир се възприемаше като скрита реклама. Затова в Закона за радио и телевизия (ЗРТ) беше поставена забрана за "скрити търговски съобщения", което е "представянето с думи, звук или картина на стоки, услуги, наименование, търговска марка или дейности на производител на стоки или доставчик на услуги". Накратко, ако този текст се тълкува буквално, електронните медии не могат да споменат наименованието на нито една компания при никакви обстоятелства.

Икономическата журналистика дълго време лавираше под натиска на законовите ограничения и съмненията, че може нерегламентирано да взема пари, за да допусне до ефир един или друг бизнес. Това е една от причините за сериозната липса на бизнес новини в ефира. Постепенно изчезнаха също и телевизионните икономически предавания.

Според представителите на български компании, които често участват в дискусията за участието на бизнеса в телевизиите, споделят, че е изключително трудно да се гради марка в България. По тяхно мнение част от проблема е в това, че компаниите са почти невидими в медиите.

През 2012 година медийният регулатор СЕМ даде ясен знак, че гледа по-либерално на опитите на телевизиите да отразяват бизнес новини. Като резултат от това медийните надзорници предложиха нови указания за тълкуване на Закона за радиото и телевизията, които са фокусирани върху скритата реклама и продуктовото позициониране. Указанията са насочени към мониторинговия отдел на СЕМ и имат за цел да улеснят отчитането на скрита реклама и продуктово позициониране в медийното съдържание. Повече от пет години СЕМ не е наложил нито една глоба на електронна медия, която съобщава с информационна цел име на компания или търговска марка, бе категорична Розита Еленова, член на СЕМ, която взе участие в дискусията.

Ефектът от правилата, които преди седем години въведе регулаторът, трябваше да е повече свобода за медиите да съобщават и в новините имена на компаниите, когато това е важно зрителите да бъдат информирани. Това не се случва и често събития се коментират от хора, които се представят само с името си, докато компанията, от чието име говорят, остава анонимна.