🗞 Новият брой на Капитал е онлайн >>

Когато автомобилът е служебен

По-лесният и изгоден режим за облагане на фирмените активи, които се използват и за лични цели, вече е приет и за осигуровките

Бюлетин: Вечерни новини Вечерни новини

Всяка делнична вечер получавате трите най-четени статии от деня, заедно с още три, препоръчани от редакторите на "Капитал"

Компаниите, които предоставят служебен телефони или автомобил на своите служители, вече могат да приложат изцяло по-облекчения режим за облагане на личното ползване на тези активи. Това премахва бюрокрацията за бизнеса и освобождава работещите от плащането на данък общ доход и осигуровки върху личното ползване на фирмените активи.

В края на март служебният кабинет прие дълго чаканите промени в наредбата, с която полученият доход в натура се освобождава от осигуровки, ако компанията реши да плаща 10% данък върху разходите. В този случай служителите няма да дължат нищо.

Кое е по-изгодно

Промените са свързани с т. нар. данък "уикенд". Правилата по прилагането му влязоха в сила в началото на 2016 г. Идеята накратко е фирмите да посочат в какво съотношение – между лично и служебно – се използват техни активи като техника, автомобили и имоти. Например: ако с фирмения автомобил се пътува до морето през уикенда, това попада в графата лично ползване, придвижването от вкъщи до работното място и обратно - също. За тази част (да кажем, че в случая тя е условно 40%) компанията няма право на данъчен кредит по ДДС за изразходваното гориво и закупеното превозно средство. В същото време се приема, че служителят получава от своя работодател доход в натура и той подлежи на данъчно облагане. В този случай фирмите могат да изберат между два режима - единият е 10% еднократен данък, който плаща компанията. Това става веднъж годишно (до 31 март на следващата година) и служителят не дължи нищо. Фирмите могат да си приспадат направените разходи, включително за платения данък, от годишния си данъчен резултат.

Вторият режим предполага доходът в натура да бъде добавен към възнаграждението на служителя и върху него всеки месец да бъдат начислявани осигуровки (18.36% за сметка на работодателя и 13.34% за сметка на служителя) и данък общ доход (10%). Този вариант изисква повече администриране и е по-неизгоден и за двете страни. Ако заплатата на служителя е по-висока от максималния осигурителен праг (2600 лв. през тази година) и към нея се добави и доходът в натура, върху него реално няма да се дължат осигуровки, но пък остава задължението за внасяне на данък общ доход от наетия.

Голямото чакане

Проблемът с прилагането на първия - по-изгоден, вариант досега беше, че нямаше решение за осигуровките. То трябваше да дойде с промени в Наредбата за елементите на възнаграждението и за доходите, върху които се дължат осигурителни вноски. Те идват повече от година след като бяха приети останалите нормативни промени. В същото време фирмите трябваше да посочат до 31 март в годишната си данъчна декларация кой режим на облагане на дохода в натура (като данък върху разходите или като част от заплатата на служителите) избират за следващата година. Има и още една особеност - правото на избор не може да се прилага за отделни физически лица.

Още една промяна

За сметка на опростяването на режима около данък "уикенд" от началото на тази година се увеличава осигурителната тежест за социалните разходи. Това са средства за облекло, храна, допълнително здравно, пенсионно осигуряване, застраховка "Живот", ваучери за подаръци и т.н., които някои компании предоставят на своите служители като вид допълнителна социална придобивка. Досега тези средства се облагаха с 10% върху разходите (които плаща фирмата) и с осигуровки само за фонд "Пенсии" (13.8% за родените от началото на 1960 г.) и за здраве (8%). Сега към сметката трябва да се добавят и вноските за безработица, трудова злополука и майчинство. Така общата осигурителна тежест става 26.7%, без да се брои вноската от 5% за допълнителен задължителен пенсионен фонд.
Все още няма коментари
Нов коментар

Още от Капитал