Когато автомобилът е служебен
По-лесният и изгоден режим за облагане на фирмените активи, които се използват и за лични цели, вече е приет и за осигуровките
Всяка делнична вечер получавате трите най-четени статии от деня, заедно с още три, препоръчани от редакторите на "Капитал"
Компаниите, които предоставят служебен телефони или автомобил на своите служители, вече могат да приложат изцяло по-облекчения режим за облагане на личното ползване на тези активи. Това премахва бюрокрацията за бизнеса и освобождава работещите от плащането на данък общ доход и осигуровки върху личното ползване на фирмените активи.
В края на март служебният кабинет прие дълго чаканите промени в наредбата, с която полученият доход в натура се освобождава от осигуровки, ако компанията реши да плаща 10% данък върху разходите. В този случай служителите няма да дължат нищо.
Кое е по-изгодно
Промените са свързани с т. нар. данък "уикенд". Правилата по прилагането му влязоха в сила в началото на 2016 г. Идеята накратко е фирмите да посочат в какво съотношение – между лично и служебно – се използват техни активи като техника, автомобили и имоти. Например: ако с фирмения автомобил се пътува до морето през уикенда, това попада в графата лично ползване, придвижването от вкъщи до работното място и обратно - също. За тази част (да кажем, че в случая тя е условно 40%) компанията няма право на данъчен кредит по ДДС за изразходваното гориво и закупеното превозно средство. В същото време се приема, че служителят получава от своя работодател доход в натура и той подлежи на данъчно облагане. В този случай фирмите могат да изберат между два режима - единият е 10% еднократен данък, който плаща компанията. Това става веднъж годишно (до 31 март на следващата година) и служителят не дължи нищо. Фирмите могат да си приспадат направените разходи, включително за платения данък, от годишния си данъчен резултат.
Вторият режим предполага доходът в натура да бъде добавен към възнаграждението на служителя и върху него всеки месец да бъдат начислявани осигуровки (18.36% за сметка на работодателя и 13.34% за сметка на служителя) и данък общ доход (10%). Този вариант изисква повече администриране и е по-неизгоден и за двете страни. Ако заплатата на служителя е по-висока от максималния осигурителен праг (2600 лв. през тази година) и към нея се добави и доходът в натура, върху него реално няма да се дължат осигуровки, но пък остава задължението за внасяне на данък общ доход от наетия.
Голямото чакане
Проблемът с прилагането на първия - по-изгоден, вариант досега беше, че нямаше решение за осигуровките. То трябваше да дойде с промени в Наредбата за елементите на възнаграждението и за доходите, върху които се дължат осигурителни вноски. Те идват повече от година след като бяха приети останалите нормативни промени. В същото време фирмите трябваше да посочат до 31 март в годишната си данъчна декларация кой режим на облагане на дохода в натура (като данък върху разходите или като част от заплатата на служителите) избират за следващата година. Има и още една особеност - правото на избор не може да се прилага за отделни физически лица.
Все още няма коментари
Нов коментар
За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.