Моят телефон, е моята банкова карта

Каква е инфраструктурата

Към средата на годината вече се използват над 86 000 терминала за безкешово плащане, които се на разположение в над 66 000 търговеца в България. Данните на БНБ обаче не отчитат кои от тях са безконтактни, но според доставчиците към момента повече от половината от тях вече са такива. За възможността да се плаща с часовници и ключове се говори от повече от 10 години, а водещите картови оператори Visa и Mastercard обичат да цитират данни от бурното развитие на тези технологии на европейските пазари. Според тях например 60% от потребителите имат интерес да плащат с устройства, които се носят на тялото – като часовник или гривна.

Реалността, поне в България обаче, е малко по-различна. Оказва се, че дори и всички нови платежни карти, които търговските банки да издават, да са безконтактни, голяма част от тях не са направили следващата стъпка към по-модерни и удобни начини за разплащане. Тези технологии изискват допълнителни инвестиции. Около четири години след старта на безконтактните технологии за плащане в България едва три български банки имат въведения, които използват тази технология, ако не броим конвенционалните безконтактни платежни карти.

Плащане със смартфон

На първо място е възможността да се плаща чрез смартфон на ПОС терминал. Обикновено това става чрез създаване на виртуална платежна карта, която се записва в разработено мобилно приложение. Изискването е телефонът да поддържа NFC технология. Чрез нея устройство изпраща криптиран сигнал до ПОС терминала, чрез който се осъществява паричната транзакция. Такава функция на мобилното приложение обаче е разработена и функционира в момента единствено от Първа инвестиционна банка. Функцията тръгна през април 2016 г. в съвместен проект с Mastercard, като тогава президентът на компанията за Централна и Източна Европа Джордж Саймън обяви, че работят с всички български банки тази технология да бъде въведена и при тях. Година и половина по-късно обаче това все още не е факт.

За хора, които не са клиенти на Първа инвестиционна банка, подобна функционалност има мобилното приложение на fintech компанията LeuPay. Прехвърлянето на средства към него става чрез въвеждане на данни на банкова дебитна или кредитна карта, подобно на пазаруването онлайн. Плащането на ПОС става чрез стартирането на приложението и докосването на смартфона до платежния терминал и се извършва без такса. Единствените такси са за прехвърляне на средства до други абонати (0.1 евро) или превод на пари до банкова сметка чрез системата за разплащания в рамките на Европейския съюз SEPA, която е фиксирана и е 3 евро на превод.

Микрокартите идват

Втората по-интересна платежна алтернатива са микрокартите. Реално те отново представляват дебитни или кредитни карти, но са с около 4 пъти по-малки размери. Това позволява те да се сложат в различни "закачащи" се аксесоари, като ключодържатели или гривни например. Подобни карти към момента предлагат единствено Първа инвестиционна банка и Райфайзенбанк. Трябва да се отбележи, че микрокартите на ПИБ се издават като втора карта към вече открита сметка, и то на името на дете, тоест ползвател може да е единствено физическо лице на възраст под 18 години. Плюсът е, че по нея няма такса за издаване и обслужване. При Райфайзенбанк микрокартата се издава като втора пластика към кредитната Raiffeisein Fix, която е с кредитен лимит до 5000 лв. и лихва 18.9%. Освен микрокартата клиентът може да избере стикер, който изпълнява същата роля като нея, но разликата е, че той е по-тънък и може да се залепи върху задния корпус на смартфон или друг предмет и така често да се използва в ежедневието. От банката обявиха, че подобни микрокарти в бъдеще ще могат да се издават и към дебитни карти, като към тях ще има 15 лв. годишна такса.

Добре е да се знае, че микрокартите имат ограничена функционалност и с тях не може да се плаща в интернет. Причината е, че на самата пластика няма място да се изпишат всички дейтали, които се изискват за осъществяване на сделка онлайн.

На трето място са безконтактните банкомати, които биха позволили на потребителите да теглят кеш чрез описаните по-горе заместители на стандартните платежни пластики. Такъв официално е представила само една банка – Сибанк, която има 23 такива устройства. Също както и при NFC технологията за плащане през смартфон, и в този случай партньор по въвеждането му бе картовият оператор Mastercard.