Превод от банка, но без банка

Новите ползи за клиента

Най-общо ще има два вида достъп на операторите на платежни услуги до клиентската информация. От една страна, това са тези, които могат да нареждат плащания от банковата сметка на клиента (PIPS: payment initiation services providers). Така могат да се осигурят например по-бързи и по-евтини парични преводи, каквито вече правят различни fintech небанкови платежни оператори като Revolut, Transferwise и Paysera. Разликата е, че към момента, за да се случат подобни плащания, средствата първо трябва да се прехвърлят от банковата сметка към акаунта на клиента в оператора, докато в бъдеще това ще става директно. Ефектът трябва да е в по-бързо и ефективно предлагане на алтернативната услуга.

Вторият тип са операторите, които анализират информацията от една или всички банкови сметки на потребителя (AISP - account information service providers). Те ще могат да следят покупателните му навици, да изготвят съвети как да се оптимизират разходите и в какви финансови продукти е уместно да се инвестира - услуги, които вече набират силен тласък и стават все по-популярни в САЩ. Тези доставчици на финансови услуги постоянно ще обновяват базите си данни с огромни масиви от информация. Tака и с помощта на технология, наподобяваща изкуствен интелект, ще могат да направят изчисления за инвеститорския профил на клиента на база неговите доходи и разходи и чрез сравнението му с поведението на сходни клиенти. Това би помогнало и на банките директно да имат готов финансов профил на своите клиенти, на база на които да предлагат конкретни условия по дадена услуга.

Доклад на PwC, представен на банковата конференция на "Капитал" миналата седмица, обаче показа, че именно тези тенденции са причина близо две трети от управляващите мениджъри в банковия сектор да считат, че бизнесът им е пред риск от това пасивно управление на средства, което fintech компаниите ще предлагат. В резултат обаче те или ще се кооперират с новите компании, или ще инвестират в иновации и технологии.

Удар или стимул за банките

Във времена на нисък нетен лихвен доход банките компенсират това с по-високи такси и комисиони по своите операции, които се плащат от клиентите. Именно на това залагат fintech компаниите - те имат много по-малко разходи – за служители, за офис площи, за поддръжка спрямо традиционните банки, поради което могат да предлагат значително по-изгодни условия и по-ниски такси. Анализ на Deloitte показва, че до 2020 г. традиционните банки ще изгубят 29.5% от приходите си по платежни операции в сравнение с 2015 г. Отделно новите регулации ще костват доста разходи на традиционния сектор - според доклада на PwC големите банки ще трябва да платят по 4 млрд. долара годишно само за да отговарят на изискванията.

По-активните банки обаче също ще могат да "откраднат" част от клиентите на останалите, ако установят изпреварващо сътрудничество с fintech компании. "Песимистичният вариант е банките да се превърнат просто в едни държатели на платежни сметки, но без достъп до клиентите. Оптимистичният е да постигнем партньорство с fintech компании и така да направим всичко възможно ние да сме предпочитаният интерфейс за клиентите", коментира по време на конференцията на "Капитал" през миналата седмица Татяна Иванова, ръководител "Маркетинг и дигитално банкиране" в Сосиете Женерал Експресбанк.

Повече сигурност за клиента

Паралелно с тези нови правила се променят и правилата за сигурност, които ще засегнат и потребителите. Самата директива влиза в сила догодина, но банките ще имат гратисен период за въвеждане на две от мерките, които са и най-сложните. Първата е за гарантиране на платежните транзакции, а втората за премахване на технологията, известна като screen-scraping, чрез която доставчиците трети страни в момента получават достъп до банковите сметки на клиентите. Крайният срок за това ще бъде 18 месеца след като в сила влязат Регулаторните технически стандарти (РТС), тоест през септември 2019 г.

Според изискванията за по-сигурни плащания въвеждането на парола или детайли от кредитна карта в повечето случаи вече няма да е достатъчно. Вместо това за всяка отделна транзакция ще трябва да се въведе еднократен код, който върви в комбинация с още два независими елемента и парола или биометрични данни. Изключение ще се прави за малки суми.

През май тази година 60 водещи fintech компании от Европа подписаха манифест, с който подкрепят отмяната на screen-scraping технологията. Тя използва клиентското онлайн банкиране за достъп до банковата сметка. Вместо това ще започне да се ползва API (от английски: приложно-програмен интерфейс), който ще дава по-директен достъп до информацията. Според манифеста обаче в техническите стандарти е заложено неравноправно третиране, като на fintech компаниите са вменени повече задължения, отколкото на банките. Освен това банките могат да си запазят правото на достъп до информацията. Според fintech компаниите по този начин ще се даде предимство на банките и всъщност ще възпрепятства демонополизацията на сектора, каквато е оригиналната идея на регулацията. Сред подписалите са водещата германска "директна" банка N26 и оператори като Paysera, Transferwise.