Големите събития на капиталовите пазари през 2019 г.

През годината тласък на пазарите оказаха предимно действията на централните банкери и политиците

Акциите, валутите и държавните облигации в развиващите се икономики обаче успяха да се представят добре през 2019 г., след като през миналата година реализираха най-големите загуби на годишна база за последните три години

Пламена Кацарова

Вечерни новини

Всяка делнична вечер получавате трите най-четени статии от деня, заедно с още три, препоръчани от редакторите на "Капитал"

Годината, която е вече към края си, ще се запомни като емблематична за централните банки. Вълна от "евтини" пари, осигурена от политиците, изпрати пазарите на облигации нагоре, като същевременно разпространи отрицателна доходност във финансовата система. Това накара редица банкери и инвеститори да се замислят дали могат да контролират ситуацията, която сами създадоха. Смяната на посоката на политиката на Федералния резерв, който намали лихвите, обърка инвеститорите. А традиционно през годината американският президент Доналд Тръмп разтърсваше валутните пазари с изказванията си.

Акциите, валутите и държавните облигации в развиващите се икономики обаче успяха да се представят добре през 2019 г., след като през миналата година реализираха най-големите загуби на годишна база за последните три години. Търговската война между САЩ и Китай стана основен двигател за пазарите. Международният валутен фонд (МВФ) пък направи пето поредно намаляване на прогнозата си за икономическия растеж през 2019 г. през октомври до 3% спрямо предишната оценка от юли за 3.2%. Като причина за това беше посочено именно търговското напрежение, което подкопава растежа. През четвъртото тримесечие на годината все пак двете най-големи икономики в света подписаха първоначална временна сделка едно без обаче много детайли за това кога търговското споразумение между тях ще бъде подписано окончателно или дори кога ще започне втората фаза от преговорите.

Бурното начало на годината

Докато инвеститорите се възстановяваха от ваканционния сезон, в началото на 2019 г. японската йена внезапно и без очевидна причина скочи с 3% спрямо долара. Междувременно австралийският долар за кратко достигна 10-годишно дъно. Както централните банки, така и регулаторите се мъчеха да обяснят причината за това. Въпреки динамичното начало валутите прекараха голяма част от годината в спокойни води, като волатилността им падна до рекордни нива.

Федералният резерв приключи 2018 г. с четвърто увеличение на лихвените проценти в рамките на 12 месеца и предупреди, че предстоят допълнителни увеличения. Шест седмици по-късно централната банка на САЩ не само не увеличи ставките, но и сигнализира, че обмисля облекчаване на паричната политика. През юли тя обяви и първото намаление. Динамичният януари на 2019 г. преобърна възгледите на централната банка за здравето на американската икономика и способността ѝ да се предпазва от рискове. Сега Фед чака "съществена" промяна в икономическите условия, преди да дръпне отново лоста на паричната политика.

Големите амбиции на компаниите

Държавната петролна компания Saudi Aramco постави редица рекорди през 2019 г. – енергийният гигант получи заявки за облигации на стойност 100 млрд. долара, като събра 12 млрд. долара от първата емисия. Това се случи през април, осем месеца преди компанията да осъществи най-голямото първично публично предлагане в света. IPO-то на Saudi Aramco събра над 25.6 млрд. долара, а петролната компания достигна оценка над 1.7 трлн. долара. Търсенето на облигациите на саудитския гигант беше най-голямото, което се е случвало на развиващ се пазар досега, и същевременно беше повратна точка за най-голямата петролна компания в света, тъй като тя отвори данните за себе си си за пръв път.

В началото на годината както анализаторите, така и инвеститорите гледаха на предстоящото първично публично предлагане на компанията за отдаване под наем на споделени офис площи WeWork като на един от най-горещите борсови дебюти на 2019 г. Впоследствие първичното публично предлагане на компанията беше отложено за неопределено време, което обаче допринесе за охлаждането на интереса на инвеститорите към технологични IPO-та като цяло. Някои от най-очакваните дебюти за годината също разочароваха – въпреки ентусиазма първичните публични предлагания на компаниите за споделено пътуване Uber и Lyft не успяха да отговорят на пазарните очаквания.

Валутни войни

На фона на спекулациите, че Китай отслабва валутата си, за да се бори с ефекта от митата, юанът спадна до около 7 за долар през август. Впоследствие от Китайската централна банка увериха чуждестранните компании, че валутата няма да продължи да се обезценява. Същевременно в средата на 2019 г. американският президент Доналд Тръмп обвини ЕЦБ в умишлено отслабване на еврото спрямо долара, което "улеснява еврозоната в конкуренцията със САЩ". Впоследствие той насочи вниманието си към Бразилия и Аржентина, като начисли мита върху износа на метали като отмъщение за това, което той определя като "обезценяване на валутата".

Представяне на основните борсови индекси през годината

Облекчаване на паричната политика

Централната банка на Индия стартира цикъла на понижение на лихвите в Азия през февруари и беше най-агресивна сред централните банки на развиващите се пазари с пет хода за понижение на лихвите с общо 135 базисни пункта. В Индонезия и Филипините лихвите бяха намалени съответно със 100 пункта и 75 пункта.

Но дори и страните с ниски лихвени проценти предприеха подобна политика. Централните банки на Южна Корея и Тайланд намалиха ставките с по 50 базисни пункта до 1.25%. В Малайзия лихвите бяха понижени веднъж – през май с 25 базисни пункта. В други региони турската централна банка свали лихвите с 1200 пункта през тази година до 12%. Русия намали лихвите със 150 базисни пункта. Мексико предприе ход за понижение на лихвите за пръв път от пет години насам със 75 базисни пункта.

Краят на една ера

През ноември приключи и осемгодишният мандат на Марио Драги като президент на Европейската централна банка, който предаде управлението на финансовата институция на бившата директорка на МВФ Кристин Лагард. Драги се оттегли от поста си с повторение на призива, който отправяше все по-силно през последните няколко месеца към правителствата от еврозоната. Той призова за единен фронт по отношение на политиката в самата ЕЦБ, отразявайки интензивния дебат и несъгласие по отношение на това дали отрицателните лихвени проценти нанасят повече вреда, отколкото полза. Въпреки това обаче той ще остане в историята като човекът, спасил еврозоната в най-тежките дни на дълговата криза на десетилетието чрез обещанието си да направи "каквото е необходимо" за защита на единната валута.