Европейските пазари останаха разочаровани от срещата на лидерите на ЕС

Общоевропейският индекс Stoxx 600 изтри ръстовете си от последните две седмици

Пламена Кацарова

Reuters © Reuters

Европейските фондови пазари изненадващо тръгнаха надолу в петък, след като инвеститорите останаха по-скоро разочаровани от резултата от срещата на лидерите на ЕС, които участваха във видеоконферентна връзка, на която обсъдиха мерките за излизане от кризата и за възстановяване на икономиките след коронавирус пандемията. Европейските борси се понижиха заради липсата на яснота около създаването и размера на Европейски фонд за възстановяване, предназначен за най-засегнатите от вируса страни и региони в Европа.

Късно в четвъртък вечерта лидерите одобриха спасителен пакет в размер 540 млрд. евро, като отложиха взимането на решение за създаването на по-голям фонд до лятото. Одобреният пакет ще осигури евтини кредити за еврозоната чрез Европейския стабилизационен механизъм, чрез инициативата за временна заетост на еврокомисията и през Европейската инвестиционна банка. "Неспособността на ЕС да вземе решение бързо, дори и когато се намираме в извънредна ситуация, не е просто разочароваща, а е вредна за всички заинтересовани страни, както и за пазарите", коментира пред MarketWatch анализаторът от OANDA Крейг Ерлам.

След два последователни дни на ръстове общоевропейският индекс Stoxx 600 приключи седмицата с 1.17% надолу. Представянето в петък наред с историческия срив в цените на петрола изтри напредъка на индекса след две седмици на възстановяване. Лондонският FTSE 100 отчита спад с 1.28% Във Франкфурт германският DAX приключи с понижение от 1.69%, а френският показател CAC 40 изтри 1.30% от стойността си.

Спадове бяха регистрирани при компании от голяма част от основните сектори, като един от най-големите сривове беше при индекса на европейските банки SX7P, който отбеляза спад с близо 3% заради намаляването на кредитния рейтинг на Commerzbank от S&P и понижаването на перспективите на Deutsche Bank от стабилни до отрицателни. Туристическият сектор отново беше сред губещите, след като акциите на германската авиокомпания Lufthansa се сринаха с повече от 8%. Сред победителите в петъчната търговия беше швейцарският хранителен гигант Nestlé, чиито книжа поскъпнаха с повече от 3%, след като компанията отчете рекорден ръст на продажбите през последното тримесечие. "Инвеститорите оценяват негативно постигнатото от евролидерите на вчерашната среща - те очакваха да получат повече детайли за дългосрочния план за възстановяване на съюза, но такива нямаше", коментира анализаторът от Rabobank Щефан Куупман.

На фона на това в края на седмицата цените на петрола продължават да се възстановяват, макар че отчитат трета поредна седмична загуба, тъй като съкращаването на производството не успя да овладее удареното търсене заради пандемията. В края на деня сортът брент се търгуваше с близо 1% нагоре за 21.44 долара за барел, а лекият американски петрол отбеляза ръст от 2.67% до 16.94 долара за барел.

Червена вълна и в Азия

В петък фондовите борси в азиатско-тихоокеанския регион се оцветиха в червено. Водещият индекс на Токийската фондова борса Nikkei 225 завърши деня с 0.86% надолу. Южнокорейският показател Kospi се понижи с 1.34%. В континентален Китай индексът Shanghai Composite отчете спад с 1.06%, а хонконгският Hang Seng се понижи с 0.61%. Австралийският S&P-ASX 200 в Сидни пък е леко нагоре с 0.49%. "Пазарите ще продължават да реагират на разпространението на коронавируса по света и ще отразяват загубите на фронта срещу него - като неуспеха при клиничните тестове на медикаменти, лекуващи заболяването", коментира анализаторът от ING Пракаш Сакпал.

Уолстрийт приключи с ръст

Основните индекси на Уолстрийт приключиха петък с ръст, след като инвеститорите насочиха вниманието си към перспективите за потенциално лекарство за коронавируса, разработено от Gilead Sciences, съобщава CNBC.

Индексът на сините чипове Dow Jones се повиши с 1.11%, S&P 500 напредна с 1.39%, Nasdaq Composite - 1.65%.

Американският президент Доналд Тръмп подписа последния пакет от стимули за борба с икономическите ефекти от коронавируса в размер на 484 млрд. долара. В него се предвижда 370 млрд. долара за малкия бизнес и подкрепа на работните места. Отпускат се и 75 млрд. долара на болници, за да покрият разходите си по време на кризата, и 25 млрд. за увеличаване на тестването за заразата.