Защитата на Турция срещу лирата се оказа неразумна и неефективна

Страната се опитва да засили валутата си за сметка на банките

Бюлетин: Вечерни новини Вечерни новини

Всяка делнична вечер получавате трите най-четени статии от деня, заедно с още три, препоръчани от редакторите на "Капитал"

Политиците от развиващите се пазари често се оплакват, че чуждестранният капитал е непостоянен. Но чуждестранният капитал е на същото мнение относно развиващите се пазари. В конферентен разговор на 6 май турският министър на финансите Берат Албайрак успокои нервните задгранични инвеститори, че доларовите резерви на страната са адекватни и Турция ще спазва пазарните принципи. На следващия ден обаче банковият регулатор обърна страницата, порицавайки три чуждестранни банки - BNP Paribas, UBS и дори Citigroup, които участваха в конферентния разговор по-рано, тъй като не са успели да изпълнят задълженията си спрямо лирата. Като наказание Турция изключи банките от валутния пазар на страната. Четири дни по-късно настроението отново се промени и забраната беше отменена.

Тези резки промени в отношението - от гостоприемство към враждебност до нещо средно между тях, отразяват проблемите на страната с валутата ѝ. Лирата е загубила около 15% от стойността си спрямо долара досега през тази година, най-големия валутен спад сред развиващите, ориентирани към вноса икономики . На 7 май за кратко валутата отслабна до 7.27 лири спрямо долара, под стойността, която достигна през август 2018 г., когато САЩ наложи санкции на Турция поради задържането на американски пастор.

Ограничения

За да спрат спада на валутата, регулаторите ограничиха обема лири, който местните банки могат да предоставят на чуждестранните финансови институции, което затруднява чуждестранните инвеститори да залагат (на късо) срещу валутата. Допълнително Турция наложи ограничения върху разпространението на "подвеждаща или грешна информация" на финансовите пазари. "Те искат да спрат хората да обсъждат тези въпроси", смята икономистът Мустафа Сонме. Хората "не трябва да критикуват". Мустафа Сонме, както и десетки други, включително двама журналисти на Bloomberg, бяха обвинени миналата година в опит за "дестабилизация на икономиката" по време на кризата през 2018 г.

Властите се намесиха и по по-традиционни начини. Консултантската компания GlobalSource Partners изчислява, че централната банка, често действаща чрез държавните банки, е похарчила около 35 млрд. долара от валутните си резерви през тази година, опитвайки се да спре спада на лирата. Колко повече може да похарчи Турция е спорен въпрос. "Брутните" чуждестранни активи на страната (включително златото) възлизат на над 87 млрд. долара към 12 май. Но от другата страна в баланса си централната банка отчита чуждестранни задължения на стойност 71.3 млрд. долара. Освен това тя е сключила валутни суапове (суап линии) с местни кредитори, като е получила долари в замяна на лири, при условие че транзакцията ще бъде обърната обратно в определен срок. С тези заети долари нетните чуждестранни резерви на централната банка в Турция падат под нулата.

Според официални лица местните институции търсят сделки за допълнителни суап линии от чуждестранни централни банки. Страната вече има споразумение с Китай (на стойност 1 млрд. долара) и друго с Катар (на стойност 5 млрд. долара). Но надеждата да получи подобно споразумение с американския Федерален резерв е сравнително малка. Наскоро един политически представител на Фед посочи, че суап линиите са ограничени до страни, които са в състояние на "взаимно доверие" със САЩ. Чувствата, които сега преобладават между Турция и Америка, вероятно са взаимни, но едва ли има доверие.

Турция се възстанови от валутната криза през 2018 г., като повиши лихвите (и освободи пастора). Но управителят на централната банка беше уволнен миналата година от президента на страната Реджеп Тайип Ердоган, известен с авторитарния си модел на управление, след като спечели нови правомощия като президент след националния референдум през 2017 г. За да съживи растежа и да възстанови популярността на президента, новият управител на централната банка намали лихвите до 8.75%, повече от 2 пр. пункта под размера на инфлация. "Когато имате отрицателен реален лихвен процент, това не е рецепта за стабилност на валутата никъде", смята Пол Макнамара от швейцарската инвестиционна компания GAM.

По този начин страната се опитва да засили икономическия растеж за сметка на отслабването на валутата. Сега Турция се опитва да укрепи лирата - но за сметка на отслабването на банките, които в крайна сметка ще се нуждаят от доларите си обратно, за да могат да обслужат собствените си задължения в чуждестранна валута, посочва Брад Сетър от Съвета по външни отношения (Council on Foreign Relations).

Турция трябва "да се откаже от тази стратегия", смята Пьотр Матис, валутен стратег в нидерландската банка Rabobank. Матис допълва: "Най-рационалният ход би бил да се позволи на лирата да се търгува свободно и да се публикува пакет от реформи, в идеалния случай под надзора на Международния валутен фонд." Има само един проблем. Г-н Ердоган не иска да има нищо общо с МВФ. По тази тема турският президент няма колебания.

2020, The Economist Newspaper Limited. All rights reserved

Все още няма коментари
Нов коментар