Зеленото меме

Измерването на степента на изобилието не е лесно: съществуващите фондови индекси са склонни да се фокусират върху изолирани сектори като електромобили или слънчева енергия. Така че The Economist разглежда световни публични компании, които са в списъка, които са притежавани предимно от най-големите 100 инвестиционни фонда за чиста енергия. Премахването на бизнесите, които са слабо свързани с енергийния преход, като производителите на чипове, оставя 180 фирми - от производители на възобновяема енергия и електрически превозни средства до оборудване за енергийна ефективност и рециклиране.

Портфейлът на Economist

От началото на 2020 г., ако портфейлът на Economist се структурира с равно тегло на всички компании, той се повишава повече от два пъти. Когато фирмите се претеглят с пазарната им капитализация, той скача с малко повече от половина. Причината за тази разлика е, че много зелени фирми са малки - тяхната средна пазарна капитализация е около 6 млрд. долара - а най-малките са поскъпнали най-много. Най-малките 25% от фирмите са нараснали средно със 152% от януари 2020 г. Фирмите, които получават по-голям дял от приходите си от зелени дейности, като производители на електрически превозни средства и компании с горивни клетки, също са с по-добро представяне. Акциите на най-зелените 25% от фирмите се покачиха със 110%.

Възвръщаемостта на зелените индекси на Economist в сравнение с S&P 500 за последните 10 год. Фотограф : The Economist Източник: The Economist

Какво обяснява скока? Очевидно обяснение е нарастването на инвестициите, фокусирани върху екологични, социални и управленски фактори (ESG). Глобалните потоци към зелените ESG фондове достигнаха 178 млрд. долара през първото тримесечие спрямо 38 млрд. долара през същия период на миналата година според Morningstar. ESG фондовете са привлекли 24% от общия приток на средства до момента през тази година в сравнение с 11% през 2018 г. Средно всеки ден се стартират около два нови фонда, фокусирани върху ESG.

Много от тях наистина се зареждат със зелени акции. Credit Suisse проследява притежанията на 100 ESG фонда през последната година. Сред петте най-купувани компании бяха Orsted и Vestas Wind, производител на вятърни турбини. И все пак само около една десета от управляваните ESG активи се фокусира върху фирми с чиста енергия. Останалите инвестират по-широко. Първите 50 позиции на 20-те най-големи фонда, маркирани като ESG, включват само две от зелените фирми от индекса на Economist. Много от първите десет притежавани позиции всъщност бяха технологични компании като Microsoft и Alibaba. Това отчасти е така, защото мениджърите на фондове често използват ESG рейтинги, за да преценят дали дадена компании е екосъобразна и социално отговорна, а големите компании, разполагащи със средства, които да отделят за прозрачност, са склонни да се класират по-високо.

Традиционните мениджъри на фондове обаче също стават зелени. Morningstar разглежда инвеститорите в 30 бизнеса за чиста енергия. В края на 2020 г. всяка фирма е имало средно 138 устойчиви фонда спрямо 81 година по-рано. Броят на не-ESG фондове в тях също се е увеличил от 390 на 624. Инвестирането в чиста енергия, казва Джесика Алсфорд от Morgan Stanley, "вече не е ниша".

Променящ се климат

Ентусиазмът отразява две тенденции. Като за начало много фирми с чиста енергия вече са по-жизнеспособни. Цените на някои технологии паднаха драстично, което ги прави конкурентни на фирмите за изкопаеми горива. Цената на слънчевите солари е намаляла с около 80% през последното десетилетие. Стойността на литиевойонните батерии за електромобилите пада с около 20% годишно. Нещо повече, тъй като САЩ, Китай и ЕС определят цели като "нула" емисии, инвеститорите усещат, че зелените регулации ще останат. Пенсионните фондове, които държат много петролни компании, вече хеджират този риск, купувайки акции на компании за чиста енергия, казва Брус Дженкин-Джоунс от Impax.

Зеленият хайп е подхранван и от финансови прищявки. Инвестициите на дребно нараснаха и играчите изглеждат развълнувани от новите чисти технологии. Сред 20-те най-популярни компании в Robinhood са Tesla и Plug Power, която произвежда водородни горивни клетки. Венкатеш Талам, независим изследовател, отбелязва, че на WallStreetBets присъстват шепа фирми с чиста енергия. Зелените компании със специално предназначение (SPAC), нов начин за компаниите да правят листинг на фондовите пазари, също се разпространиха. От 800-те SPAC, които са листнати от 2019 г. насам, около една десета са фокусирани върху устойчивостта.

Има ли балон

Появата на меме акции и SPAC поражда страхове от зелен балон, особено след като 30% от фирмите в нашето портфолио са губещи. За да прецени степента на балона, Economist разгледа две съотношения: цена/печалба (P/E) и цена/счетоводна стойност.

Те предполагат, че степента на балона варира в зависимост от зелените акции. Средното съотношение цена - печалба на фирмите от възобновяема енергия е около това на S&P 500. За разлика от тях фирмите за електромобили имат средно съотношение цена - печалба приблизително два пъти по-голямо от това на широкия индекс. Тъй като повечето фирми за водород и горивни клетки в нашето портфолио все още не са на печалба, съотношението цена - печалба не може да бъде изчислено. Но съотношението им цена - счетоводна стойност е около 50% над средното за пазара.

Разликата в оценките се обяснява с вариации в матуритета както на основната технология, така и на пазара. Вятърните и слънчевите фирми започнаха да се разрастват в началото на XXI век, подпомогнати от щедри държавни субсидии. С течение на времето технологиите се усъвършенстваха и субсидиите се свиха. Консолидираха се също секторите; оцелелите сега генерират стабилни приходи.

За разлика от тях по-раздутите акции сега са там, където вятърът и слънцето са били преди десетилетие. Технологията често е недоказана или продуктите се нуждаят от субсидии, за да бъдат жизнеспособни. И има много фирми, които се конкурират помежду си. Примамката за инвеститорите е, че някоя от тях може да е следващата Tesla.

Възвръщаемост на зелените компании по сектори. Автор : The Economist Източник: The Economist Преглед на оригинала

Няколко неща биха могли да променят картината. Инфлацията е притеснение. Цените на акциите започват да падат поради страховете от инфлация в САЩ. Оценките на много зелени компании се основават на печалбите далеч в бъдещето. По-високата инфлация ще подкопае това. Ако централните банки повишат лихвените проценти, това може да навреди на производителите на енергия от възобновяеми източници, които разчитат на кредит като голям дял в своето финансиране.

Ентусиазмът на инвеститорите също може да отслабне, ако някои от по-спекулативните технологии се провалят. Балонът вече привлече къси продавачи. Нейтън Андерсън от инвестиционната Hindenburg Research казва, че измамите са станали "всеобхватни", тъй като парите се вливат в зелени фирми. Шефовете може да обещаят повече, отколкото могат да доставят, или да преувеличат възможностите на тяхната технология. Хинденбург твърди, че поредица от суперзвезди на ESG сцената са подвели инвеститорите. Това включва Ormat, производител на геотермална енергия, и Nikola, производител на електромобили. Ormat заяви, че твърденията са "неточни", а Nikola ги нарече "неверни и клеветнически".

Дори и технологиите да успеят, все пак няма гаранции за дебели печалби - растежът в търсенето ще бъде засенчен от падащите цени на крайните продукти. Такъв беше случаят по време на соларния бум, казва Велислава Димитрова от Fidelity. Слънчевите инсталации са нараснали с 670% през последното десетилетие, но цените на модулите са паднали с над 85%. В резултат на това кумулативният ръст на приходите за индустрията беше приблизително 15%.

И все пак много инвеститори са оптимисти. Малцина смятат, че енергийният преход ще се обърне или ще спре. Те твърдят, че перспективите за сектора като цяло са обещаващи, дори ако някои фирми в крайна сметка са мръсни. Сравненията с технологичната индустрия в началото на века изобилстват. Подобно на интернет, декарбонизацията ще доведе до структурни промени в глобалната икономика. Капиталът ще трябва да тече към по-чисти технологии. Процесът ще създаде победители и губещи.

Марк Лейси от компанията за управленеи на активи Schroders отбелязва, че за три години след 2000 г. много малки и средни компании в технологичния сектор се сриват или фалират. Много зелени фирми биха могли да последват същата съдба. Но си струва да си припомним, че две десетилетия след краха на дотком технологичните фирми представляват 38% от пазарната капитализация на S&P 500. ■