Изкуството да приютяваш

Всъщност изкуството и бизнесът винаги вървят заедно при Красимир. Той самият е творец, автор е на романа "Дневникът на една пеперуда" (2008) и краткия сборник от разкази "Къщата на обесения" (2009), а през миналата година преиздаде детската си книжка "Приказки за злояди деца". "Аз съм писател, но по образование инженер, въпреки това в Arthostal съм работил повече като архитект, отколкото като инженер. Моите идеи са винаги смесени и затова трудно възприемчиви", казва Дамянов за себе си.

Красимир прави ремонтът и реставрацията сам. Има опит и с това, защото във времето, в което е живял в България, се е занимавал с паметници на културата. Докато работи по Arthostal, той мисли за мястото като за свой дом. "Представях си къде ще е кабинетът ми, където ще пиша, къде ще е спалнята ни и т.н. После обаче купих още една къща в близост, и в крайна сметка тя стана дом", разказва той. Красимир и съпругата му Саша заживяват във втората къща. Там те също приемат гости, като отдават една двойна и една тройна стая под наем. Пространството е отново е конструирано по тяхна идея и вкус и известно като Arthostal 2.

Цената на нощувка в двата хостела е 30 евро в силния сезон (април - ноември) и 25 евро извън сезона. За сравнение - такива са цените на нощувки в хостел, в който стаите нямат самостоятелна баня или пък архитектурен дизайн.

Между бизнеса и изкуството

Идеята хостелът да съчетава комерсиална и културна функция се ражда от желанието на Саша да направи галерия. Хармоничното съжителство на изложби на картини, рецитали или прожекции на филми и настаняването на туристи не е трудна задача. Напротив, на туристите им е дори по-интересно. Хостелът освен това има потенциала не само да популяризира, но и да продава автори. Понякога гостите купуват картини или за себе си или за подарък. Една от картините на Борис Колев например е продадена за 1000 евро.

"Аз не взимам комисиона, когато представям автори. Обикновено комисионните на галериите са около 40-50% от цената на една картина", казва Краси. Подборът на автори обаче е субективен. "Най-често те сами ме намират, аз разглеждам предложенията им и одобрявам или не", допълва той. Задължение на художника е да седи вечер и да представя и продава творбите си. Галерията е отворена през деня и за случайни минувачи. А те спират и се заглеждат в мястото, защото то е специално. Най-първият строеж на сградата, където е днешния Arthostal, е от XVIII век, а основите са изградени един или два века по-рано.

Въпреки чара на хостела началото, както при всеки друг бизнес, е трудно. Краси и семейството му сами чакат туристите на гара Север или на един от площадите в Барселона, предлагайки Accomodation. Нямат никаква друга реклама или канали за популяризиране. "Това са неща, от които не се срамувам. Няма срамна или лоша работа. Бил съм дори таксиметров шофор", казва Краси. "Разбира се, не беше приятно за жена ми и дъщеря ми да съпровождат "уловените" от мен гости от гарата до хостела, но нямаше как", допълва той.

После идва и по-трудното, защото настъпва времето, когато никой не идва в Барселона, без да си е организирал място за спане. Всичко отива в ръцете на онлайн агенциите.

Сега цените на нощувките започват да падат заради кризата, но Краси решава да държи нивото, защото по-ниските цени водят след себе си по-особена група потребители, които нямат никакво отношение към мястото, където отсядат.

Кой и колко

В сравнение с другите световни столици Барселона е толкова малка, че обикновено за туристите са достатъчни четири дни да видят всичко. Класическият ваканционен туризъм от две седмици, нужни човек да почувства истинския пулс на града, рядко се практикува.

Клиентите най-често са млади хора между 25 и 40 години, пътуващи с раница или меки куфари. Намират хостела през онлайн агенциите или уебстраница. "Сайтът ни е хубав и прост, но работи. Красотата на яснотата винаги работи", казва Дамянов. Логично е Arthostal да привлича хора с артистична нагласа. Идват много архитекти, художници, дизайнери или просто ценители на изкуството. Доста българи също са посетили мястото, около 10% от всички гости през миналата година. Този процент е намалял напоследък, защото цените на нискотарифната компания, която лети от София до Барселона, са станали по-високи според Краси.

"В най-добрият период през 2007 г. работихме с над 90% натовареност", разказва той. Сега средният престой на гостите е около 3 дни, а месечно през Arthostal минават около 80-90 души, което прави няколкостотин за сезон.

Кризата влияе негативно и на туристическия сектор, който в различните точки на Испания се е свил с 15-30%. "При нас това също се усеща. Най-често идват гости от Италия, Англия, Дания, Швеция и Норвегия и когато се заговори за кризата при тях, те автоматически спряха да пътуват толкова много. Моментът е психологически, а не финансов", казва Дамянов. Малко по-добри са били 2010 г. и 2011 г., но нивата на натовареност от 2007 г. така и не са достигнати. Все пак хостелът се намира в идеалния център на града и това дава предимство на Краси да може да запази цените, без да пострада търсенето.

Да създаваш стойност

Красимир Дамянов купува сградата, в която днес се помещава Arthostal, за 900 евро за квадратен метър, а след реставрацията на имота цената вече стига между 6 и 10 хил. евро за квадратен метър. "Изведнъж се оказах милионер с два имота, единият от 120 кв. метра, а другият 160 кв. метра", шегува се той. Но се самоопределя като човек, който е свикнал да си прави сметката и да не се разпуска много. "Обичам да търся нещо ценно и скъпо, но не на всяка цена. Добрите неща трябва да се плащат, но от всичко най-скъпи са идеите", казва Краси. "Девизът на Радичков "Бъди невероятен" ми е най-близък. Това е, което може да те запази и спаси като човек в трудни времена", допълва той.

За реставрацията Красимир разчитал много на себе си. Работата по реконструкцията се извършвала основно в почивните дни. "Много беше трудно да измажем неравно стените. Майсторите са свикнали всичко да е равно и когато им кажеш да не е гладко, не могат да го направят", спомня си той. Дамянов прави сам и електрическата и ВиК инсталациите на хостела. "Приятно ми е да работя. И сега с жена ми сами се грижим за поддръжката и администрацията", обяснява Красимир.

Най-голямо перо в разходите им са комисионите на агенциите, с които работят - 10-15% от цената на нощувка. Разходите за вода и електричество са много по-ниски в сравнение с България.

За обзавеждането Краси е разпилявал повече идеи и въображение, отколкото средства. Мебелите са от местния битак, където често могат да се намерят много скъпи в миналото, но вече непотребни предмети. "Имаше фантастични неща на смешни цени", казва той. "Например един от гардеробите ни е купен оттам, от Нина Вежинова, вдовицата на Павел Вежинов. Тя ни купи за 100 евро спалня с две малки нощни шкафчета и един трикрилен гардероб от тиково дърво!", разказва той. "Пазарувах от магазин, в който една умна и симпатична жена събира уникални неща, изхвърлени при ремонт или събирани при събаряне на сгради", обяснява Дамянов. Плочките в хостела са оттам, керамични са, което позволява мястото да се отоплява по-добре през по-хладните месеци. Всички материали съм намерил и изпипал сам. Отвсякъде съм спестявал.

Инвестицията на Красимир се е изплатила за около три години. Бизнесът му върви и сега той може да се отдаде на писане и сбъдване на мечти. Осъществяването на следващата – "да види слонове и лъвове на живо", е на път: заедно със Саша ще прекарат тази зима три месеца в Кения. Надяват се истински да си починат, защото работата с гостите понякога е уморителна. "Идват от най-различни географски ширини с различен нрав и различни претенции… И винаги – на живо", шегува се той.